Кинг и Максуел
Шрифт:
– Въпреки това ще ни трябва време за подготовка – поклати глава Шон.
– Подготовка за какво? – изгледа го Уинго.
– За да се представим като агенти на Сикрет Сървис – отвърна Мишел.
– Аз служа в спецчастите. Ако се стигне до ръкопашен сблъсък, ние сме доста по-добри от вашите момчета.
– Да разбирам ли, че си харесвал всичките си колеги, с които си се сражавал рамо до рамо? – изгледа го Мишел.
– Естествено. Влизал съм в бой с решимостта да жертвам живота си за човека до мен.
– А случвало ли се е да поемеш куршум, насочен към някого, когото не харесваш? – попита Шон.
– Не! – отсече
– Това е доста гадно нещо, което обаче фигурира в служебните задължения на агентите от Сикрет Сървис – рече Мишел.
– Но те научава на разни неща – добави Шон.
– Например?
– Например, че противникът никога не трябва да разбира накъде гледаш. Това е причината всички да носят огледални слънчеви очила. А сега да се залавяме за работа.
Грант се появи на обекта. Строителната дейност беше приключила. На мястото на предишните работници бяха дошли нови, доста по-различни. Не бяха мускулести младежи, не носеха оръжие и не се перчеха. Тяхното оръжие беше в главите им, а вместо куршуми използваха клавиатури. Те бяха кибервоини.
Той се насочи към старата радиостанция, превърната в модерен високотехнологичен център с една-единствена цел.
Да предизвика целенасочен хаос.
Това означаваше единичен акт, който щеше да доведе до катастрофални събития по целия свят. Грант не се интересуваше от втората част от уравнението, оставяйки на други да се възползват от благоприятния шанс. Неговата цел беше проста и ясна – да поправи стореното зло. И нямаше да се успокои, докато това не се случи.
Четецът на стената на камерата сканира ретината му и вратата се отвори. Той беше единственият, който имаше достъп до нея. Настани се пред дългата редица компютри и започна да ги изучава. Вече имаше напредък и неговата птичка в небето търсеше това, което му трябваше. Работата наподобяваше тази на частния детектив, който търси солидни улики, водещи до арест на заподозрените и изправянето им пред съда.
Но вместо с хора от плът и кръв фината машина боравеше с единици и нули, а нейните разкрития се превръщаха в безжични данни в ефира. Системата, която се опитваха да пробият, беше защитена от код, заемащ трийсет милиона реда. Имаше много начини за проникване в нея, но имплантираната апаратура трябваше да остане скрита. Нещо, което автоматично свиваше местата за пробив до една наистина нищожна възможност.
Грант продължаваше да наблюдава уникалната конфронтация, която течеше на компютърния екран. Един деликатен балет от съвършено изпълнени движения, финтове, атаки, контраатаки и непрекъснат спаринг. На практика всичко това беше далеч по-интересно от всякакви битки на Земята с оръдия и бомби. Те бяха просто брутални средства за убиване, напълно лишени от интелектуалната чистота и високите технологии на тази различна война.
При всяка друга мишена Грант отдавна щеше да е победил. Но тази не беше обикновена, защото имаше изключителна защита. Бяха правени и други опити за пробиването , защото беше най-желаната в света. На практика обаче сериозни заплахи срещу нея просто липсваха. Което съвсем не я правеше неуязвима, а Грант обичаше предизвикателствата. Историята познаваше случаи, при които и най-добрата защитна система се пропуква, но въпреки това минаваха години, без никой да направи опит да я пробие. Оттук пред него възникваше уникалната възможност да постигне нещо, което никой
Почти веднага забеляза, че бариерите срещу проникване падат една по една и това му даде нова увереност. Можеше да се окаже, че ще пробие системата доста по-бързо, отколкото беше допускал.
След това извади документа, заради който беше ликвидирал Майло Прат. Плъзна поглед по редовете и се спря на един, който според него предлагаше възможности. Облегна се назад и обмисли нещо, което дълго време му се струваше непостижима мечта.
Отмъщение. И справедливост. Две от най-силните желания в света. Те не бяха взаимно изключващи се. Дори напротив, съчетаваха се много добре. Баща му беше сложил край на живота си заради скандал, който не беше предизвикал. В момента действащият президент пробваше една не по-малко неоправдана маневра на световната политическа сцена. Но този път правителството щеше да плати цената. Основната причина за прецизното планиране на операцията се криеше във факта, че Грант бе разкрил навреме плановете на Белия дом. Навреме в практическия смисъл на думата, но доста късно в емоционалния. Мъката по мъртвите му родители ставаше непоносима.
Но скоро всичко щеше да приключи.
67.
– Къде ще стане размяната? – попита Уинго. Най-после се бяха обадили. Случи се на следващата вечер, когато навън се лееше пороен дъжд, а температурите рязко спаднаха. Циклонът бушуваше с пълна сила.
Преправеният глас звучеше механично, но изречените от него думи бяха зашеметяващи.
– Размяна няма да има.
Шон и Мишел се спогледаха стреснато. Уинго беше включил високоговорителя на телефона си, за да чуват и те.
– Какви ги дрънкаш? – рязко попита той. – Готов съм да се предам, но само ако освободите сина ми!
– Ти можеш да си мислиш така, но ние сме на друго мнение.
– Тогава какво?!
– Успокой се, Уинго. Няма да правиш нищо. Искаме да останеш в неизвестност, нищо повече. Изпълниш ли това, ще видиш сина си жив. Не го ли изпълниш, той е мъртъв.
Уинго хлъцна и покри лицето си с длани. Мишел съчувствено го докосна по рамото.
– Каква е гаранцията, че ще го направите?
– А ние как да сме сигурни, че можем да ти се доверим?
– Как ще разберете, че наистина съм изпълнил желанието ви?
– Ще разберем, Уинго. Имаме си начини. Нищо не може да остане скрито. Ако решиш да говориш с някого, да отидеш някъде, да съобщиш на ФБР за изчезването на сина си и да им помагаш в издирването му, ние ще разберем. И тогава край със сина ти. Това можем да ти го гарантираме.
Шон посочи телефона и докосна ухото си.
– Тайлър – беззвучно размърда устни той.
– Искам да говоря със сина си! – отсече Уинго. – Още сега! Иначе няма сделка!
Няколко секунди по-късно се чу гласът на Тайлър.
– Тате?
– Тайлър! Добре ли си?
– Уплашен съм, тате. Тези хора...
Разнесе се пропукваме и гласът изчезна.
– Тайлър! – изкрещя Уинго. – Тайлър!
– Покрий се, Уинго – прозвуча отново механичният глас. – За да го видиш отново.
– А Кати Бърнет?
– Покрий се и ще видиш сина си!
Линията прекъсна.
Уинго бавно изправи гръб.
– Това е неочаквано развитие – промърмори Шон и потърка брадичката си.