Тай-пан
Шрифт:
— Кой беше той?
— Едно от момчетата в училище. Той умря. Беше толкова отдавна.
Струан прерови паметта си, но не можа да си спомни момче, което да е умряло. Никое момче, което да е имало достъп до дома на Синклер.
— След това — продължи Мери на пресекулки — имах нужда от т’ва… Хорацио… Хорацио беше в Англия, така че помолих… помолих една от прислужничките да ми намери любовник. Тя ми обясни, че мога… че мога да имам любовник, много любовници, че ако съм умна и тя е умна, мога да водя таен живот и да имам хубави неща. Истинският ми живот никога не е бил приятен. Знаеш какъв беше
Струан седна до нея. Спомни си какво й беше казал само преди няколко месеца. И искрения й отговор.
Тридесет и пета глава
Струан седеше до отворения прозорец и унило гледаше долу към многолюдния площад. Беше по залез. Всичките португалци бяха във вечерни облекла, разхождаха се напред-назад, кланяха се, задушевно си говореха, младите идалго и девойките флиртуваха под наблюдателните погледи на родители и дуени. Няколко носилки и техните кулита бродеха в търсене на клиенти или закъснели за разходката. Довечера в губернаторския дворец имаше бал и той беше поканен, но не знаеше дали ще отиде. Кълъм още не беше се върнал. Не бе получил известие от епископа.
Беше се срещнал с Хорацио този следобед. Хорацио бе побеснял, защото А Тат, прислужницата на Мери, бе изчезнала.
— Сигурен съм, че тя е тази, която е дала отровата на Мери, тай-пан — каза той. Мери му бе казала, че по погрешка е изпила някакъв билков чай, който е намерила в кухнята — нищо повече.
— Това са глупости, Хорацио. А Тат ви е служила толкова години. Защо й е да прави такива неща? Било е случайно.
След като Хорацио си беше отишъл, Струан бе потърсил хората, с които Кълъм и Горт са били предната вечер. Повечето бяха приятели на Горт и всичките казаха, че Кълъм е тръгнал няколко часа след Горт, че е пил, но не е бил по-пиян от останалите или от обикновено.
Какъв глупак си, Кълъм, помисли Струан. Трябва да разбираш повече.
Внезапно забеляза да се приближава слуга в безупречно чиста ливрея, с перука и незабавно разпозна отличителните знаци на епископа. Човекът не бързаше, премина резиденцията, без да спре, и отмина надолу.
Бързо се стъмваше, светлините на осветения с фенери булевард започнаха да надвиват сумрака. Струан видя една носилка да спира пред къщата. Две почти невидими кулита я оставиха и се изгубиха в алеята. Струан се втурна вън от стаята и надолу по стълбите. Кълъм се бе проснал в безсъзнание назад, дрехите му бяха разкъсани и изцапани с повърнато. Вонеше на алкохол.
На Струан му беше по-скоро забавно. Той издърпа Кълъм на крака, метна го през рамо и без да се интересува от погледите на минувачите, го внесе в къщата.
— Ло Чъм! Баня, бързо-бързо!
Струан положи Кълъм на леглото, съблече го, разгледа го. На гърба и гръдния кош нямаше белези. Обърна го. Одрасквания от нокти по стомаха. Любовни ухапвания.
— Идиот — каза той, като го прегледа бързо, но внимателно. Нямаше счупени кости. Не липсваха зъби. Пръстенът-печат и часовникът
— Обрали са те, сине. Може би за първи път, но едва ли за последен. — Струан знаеше, че слагането на опиат в питието е стар номер в бардаците.
Слугите донесоха ведра с топла вода и напълниха чугунената вана. Струан вдигна Кълъм, постави го във ваната, насапуниса го и го изтри с гъба. Ло Чъм крепеше клатушкащата се глава.
— Господар, много силно лошо пил, много лош муш-муш, айейа?
— Айейа! — каза Струан. Като вдигна Кълъм, остра болка прониза левия му глезен и той разбра, че днешното ходене е преуморило глезена му повече, отколкото е предполагал. По-добре да го стегна здраво за няколко дни, помисли си той.
Подсуши Кълъм и го сложи в леглото. Леко го потупа по лицето, но това не го свести, така че той вечеря и зачака. Загрижеността му нарастваше с отминаването на часовете, защото знаеше, че колкото и да е пиян, Кълъм трябваше да започне да изтрезнява.
Дишането на Кълъм бе дълбоко и равномерно. Сърцето биеше правилно.
Струан се изправи и се протегна. Нямаше какво да се прави, трябваше да чака.
— Аз отиде при първа миси. Ти стой наблюдава внимателно, айейа? — каза той.
— Ло Чъм грижи се като мама!
— Прати вест, сави? Кое време господар се събуди, няма значение, прати вест. Сави?
— Що тай-пан вика „сави“? Винаги сави много добре. Айейа?
Но Ло Чъм не се обади тази нощ.
Призори Струан напусна къщата на Мей-мей и се върна в резиденцията. Мей-мей спокойно спеше, но Струан се вслушваше във всеки минувач, във всяка носилка — а много от тях бяха плод на въображението му.
Ло Чъм отвори предната врата.
— Що тай-пан тъй рано, айейа? Закуска готов, баня готов, какво още тай-пан иска, може?
— Господар буден, айейа?
— Защо пита? Ако буден, прати кажат. Аз сави много добре, тай-пан — отвърна Ло Чъм, засегнат.
Струан се качи горе. Кълъм още спеше дълбоко.
— Един, два пъти господар правил така… — Ло Чъм изстена, примляска, размърда челюсти, прозя се и силно изпъшка.
След закуска Струан прати да съобщят на Тес и Лайза, че Кълъм се е върнал, но не им каза как. После се опита да мисли за работа.
Подписа книгата, одобри големи разходи за строеж в Хонконг, ядосан от нарастването на цените на дървен материал, тухли, работна ръка и всякакъв вид корабно оборудване, ремонти и части.
Чумата да ги тръшне! Цените са се вдигнали с петдесет процента и няма никакви изгледи да паднат. Дали да започна да строя нови клипери догодина, или да заложа на това, което имаме? Да заложа ли на това, че морето няма да погълне нито един? Ще трябва да купиш още няколко.
И така той ще поръча един нов клипер. Ще го нарека „Тесан клауд“ и това ще е подаръкът за рождения ден на Кълъм. Но дори мисълта за новия, прекрасен клипер не го ободри така, както трябваше. Напомни му за „Лотъс клауд“, който се строеше в Глазгоу, и морската битка, която трябваше да води идната година с У Куок — ако още беше жив — или У Фанг Чой, бащата, и неговите пирати. Питаше се дали хората на Скрагър ще стигнат благополучно в родината. Ще мине най-малко месец, преди да стигнат и още три месеца, докато стигне вестта.