Тай-пан

Клавел Джеймс

— След три минути ще смени поведението си — каза Струан.

— Глупав, презрян, чумав глупак! — Гласът на Кълъм беше дрезгав и тих. — Слава богу, че това е последният ден, в който му служа.

Струан поклати отрицателно глава.

— Ако съм на твое място, бих използвал поста „Заместник-колониален секретар“ в своя полза.

— Как?

— Властта ни се върна. Но все още неговата ръка подписва документите и ги превръща в закон. А ръката му трябва да се насочва, нали?

— Да, предполагам… предполагам, че

е така — отговори Кълъм.

Когато Струанови се приближиха до Брокови, плажът утихна и по брега премина вълнение.

Горт и Нагрек Тъмб бяха застанали до Брок, Лайза и момичетата.

Скинър започна да си подсвирква тихо и се приближи.

Аристотел Куанс замръзна на мястото си с вдигната четка. Само най-младите не почувстваха вълнението, не гледаха към тях и не се вслушваха.

— Добър ден, дами, господа! — каза Струан и свали шапката си.

— Добър ден, мистър Струан! — отговори Лайза любезно. — Познавате Тес и Лилибет, нали?

— Разбира се. Добър ден, госпожици! — обърна се Струан към момичетата, които направиха реверанс, и забеляза колко много е пораснала Тес, откакто я видя за последен път. — Може би да уредим нашата сделка? — обърна се той към Брок.

— Сега е наистина най-подходящото време. Лайза, ти и момичетата се връщайте на кораба. И ти, Лилибет, не бъркай с ръце в морето или ще си хванеш белята. И да не паднеш зад борда. А ти, Тес, мила, пази себе си и Лилибет. Бягайте сега и правете каквото казва майка ви.

Те направиха бърз реверанс и изтичаха пред майка си, радостни, че са ги освободили.

— Децата не трябва да имат нищо общо с корабите, нали? — Каза Брок. — Никога не гледат къде ходят. Можеш да откачиш.

— Да — Струан подаде банковия чек на Горт. — Вече сме квит Горт.

— Благодаря — отвърна той и разгледа внимателно чека.

— Може би ще искаш да ги удвоим?

— Как?

— Още двайсет хиляди за това, че наш кораб ще те бие по пътя за Англия.

— Благодаря, но казват, че глупакът лесно се разделя с парите си. Аз не съм глупак, нито обичам да се обзалагам. — Погледна още веднъж чека. — Това ми идва тъкмо навреме. Може да купя от баща си една частица от могилата.

Очите на Струан потъмняха.

— Хайде да отидем до палатката — каза той и тръгна напред.

Роб и Кълъм го последваха. Роб беше радостен, че брат му е тай-пан на „Ноубъл хаус“. Отново го обзе предишният страх. „Как ще се справя с Брок? Как?“

Струан спря пред палатката и кимна на Кудахи.

— Хайде, момчета! — извика Кудахи на малка група чакащи моряци. — Бегом марш!

За учудване на всички моряците събориха палатката.

— Ако обичате, Тайлър, дайте нашите чекове!

Брок предпазливо извади полиците от джоба си.

— Осемстотин двайсет и пет хиляди сребърника.

Струан подаде полиците на Роб, който ги провери внимателно да не са дубликати.

— Благодаря — каза

Струан. — Ще подпишеш ли това?

— Какво е то?

— Разписка.

— А къде е моят банков ордер? — попита Брок с недоверие.

— Решихме да платим в брой — обясни Струан.

Моряците изтеглиха съборената палатка настрана. Почти до височината на празните варели се изсипаха красиво подредени в редици сребърни слитъци. Стотици сребърни къса лъщяха на бледото слънце. Брок се вторачи в тях като омагьосан и над Хонконг надвисна чудовищна тишина.

— „Ноубъл хаус“ реши да плати в брой — каза Струан безцеремонно. Запали клечка и я поднесе до свитъка от чекове. Извади три пури предложи една на Роб и една на Кълъм и ги запали с горящата хартия — Всичко е претеглено. И ако искате сами да проверите количеството, разполагаме с кантар.

Кръвта нахлу в главата на Брок.

— Да гориш в ада дано!

Струан хвърли овъглената хартия на земята и я стъпка в пясъка.

— Благодаря, мистър Кудахи. Отведете хората на „Тъндър клауд“!

— Слушам, сър!

Кудахи и моряците хвърлиха последен тъжен поглед към среброто и се втурнаха към лодките.

— Е, свърши се — обърна се Струан към Роб и Кълъм. — Сега можем да се погрижим за земята.

— Наистина рядко зрелище, Дърк — каза Роб. — Идеята беше гениална.

Кълъм огледа брега. Видя алчност и завист и очи, които ги гледаха крадешком. „Господи — каза си той тихо, — благодаря Ти, че ме направи част от «Ноубъл хаус»! Благодаря Ти, че ме направи свое оръдие!“

Брок дойде на себе си.

— Горт, грабвай своите здравеняци и всички бегом!

— Какво?

— Бегом марш, по дяволите! — Гласът му беше тих и свиреп. — Въоръжени! След малко всички пирати езичници от Азия ще виснат на врата ни!

Горт си плю на петите.

Брок извади пищовите си и ги подаде на Нагрек.

— Ако някой се приближи на пет ярда, пръсни му черепа! — каза той и се отправи към Лонгстаф. — Мога ли да взема от вас тези войници, Ваше превъзходителство? Ще си имаме куп неприятности.

— А? Войници? Войници? — Лонгстаф гледаше среброто и примигваше. — Господ да ме убие, това истинско сребро ли е? Всичкото? Господ да ме убие, осемстотин хиляди лири сребро ли, казваш?

— Малко повече — отвърна Брок нетърпеливо. — Онези войници и моряци. Всеки, който носи оръжие, да го пази, за бога!

— О, въоръжени! Разбира се. Адмирале, разпоредете се, моля!

— Стой там! — изкрещя адмиралът, вбесен от алчността, изписана на всички лица, включително на офицерите от Кралската флота. Дотърчаха войници от военната флота, моряци и пехотинци.

— Застанете в кръг на петнайсет стъпки от съкровището. Сега един може да се приближи. Разбрано? — стрелна гневен поглед към Брок. — Сега аз отговарям за безопасността му за един час. После го отнесете където трябва.