Без шанс за разпознаване
Шрифт:
— Ще приема това доказателство, Бърни, не мисли, че не го искам. С удоволствие. Но не е това, което търся, не е в моя ресор.
— Кажи ми какво искаш.
— Нишка, която да ме отведе до лабораторията му. Това ми трябва. Намери ми нещо, което да ми подскаже местонахождението й. Ако го направиш, ще мога да се прибера в къщата си и да се наспя.
— В такъв случай, ако бях на твое място, щях да започна да се наливам с кафе. Сребристосините нишки ще ти подскажат къде е, но няма да е тук. Както ти самият каза преди малко, той е следовател, знае много добре какво трябва да направи. Не очаквам изобщо нещо повече да се намери тук. — След което добави: — Запази ми от тортата, ако нещо е останало. И не
Болд остави слушалката и се замисли за жена си. Докато той беше карал осемнадесетчасовото си дежурство, Лиз беше идвала в града и се беше прибрала във вилата, но изобщо не му се беше обадила. Набра номера на мобифона й и след като изслуша съобщението, записано на телефонния й секретар, каза:
— Хоризонтът е чист, любов моя. Връщаме се в къщата. Страшно ми липсваш. Бързо си ела.
Огромната скала на разследването беше стигнала подножието на планината и беше загубила инерцията си. Лабораторните екипи щяха да са заети в течение на няколко седмици с анализи, макар и на малкото открити улики и доказателства в домовете на Хол и Гарман. А сред продължаващата битка за вниманието на медиите между градските политици, обявяващи един след друг, че градът е спасен, и заклеймяващи престъпниците и техните намерения, Болд щеше да гледа как разследването замира пред очите му въпреки нежеланието и съпротивата му. И друг път беше изпадал в подобно положение, чувствайки се вързан в черната риза на отчаянието.
Вървеше с бавна крачка по дългия коридор към заседателната зала, в опит да си събере мислите.
Дафи беше сама, седнала зад масата, изложена на непрощаващо силната неонова светлина. Косата й беше отметната назад. Лицето й изглеждаше уморено. Тя плъзна към него карта на града, в която беше забола няколко флагчета.
— Дороти Инрайт, Мелиса Хейфиц, Вероника Делатарио — червеното, жълтото и зеленото флагче. Всички в един и същ район на града. Защо?
Болд разгледа картата и местонахожденията, отбелязани с флагчета. Понякога им убягваха съвсем явни неща, но не за дълго.
— Това е регионът на действие на неговата дружина. И го познава из основи.
Тя изкриви устни и когато заговори, гласът й трещеше като гръмотевица:
— Виж, истина е, че психопатите често ограничават действията си в район от два-три километра от мястото, където живеят, но Стивън Гарман е толкова далеч от образа на психопат, така че няма никаква причина да търсим някакви прилики и съответствия в тази насока. Признавам, че не съм имала време да работя върху него, но затова пък прослушах така нареченото му признание повече пъти, отколкото всички вас, взети заедно, и трябва да ти кажа, че то свидетелства за страхотен ум. Ако се вслушаш в него, повечето неща са абсолютно кухи. Той всъщност нищо не признава. Възможно ли е един интелигентен, представителен мъж като Гарман да започне да убива жени по домовете им? Аз не мисля, че е възможно, Лу. Може би в другия край на града или някъде в Портланд или Спокейн, далеч-далеч от дома му и на улицата.
— На улицата просто ги е набелязвал като жертви — предположи той.
Тя се наежи:
— Искаш да ми кажеш, че знаеш как Начетения ги е набелязвал за жертви, така ли?
— Известно ти е, че не знам.
— Нито пък аз и ми се иска да се обзаложа, че и Стивън Гарман не знае. — Замисли се, оставайки загледана в него. — Твърде едър и висок е за твоето момче върху стълбата, нали? — попита тя реторично. — Също както и Хол. А ние вярваме на доказателства, нали? Нали така, Лу?
— Шосвиц ще съкрати групата ни. Ако имам късмет, ще останем само Ла Моя, Бейън, Фидлър и аз.
— Кога ще приемеш факта, че сме хванали не когото трябва?
— Едно е ние да
— Много добре го разбирам — каза тя. — Но няма как да се съобразим с това. Даже и да си продължим мирно и тихо разследването, много скоро ще се разбере. Ще има друг пожар, Лу — каза тя, обличайки в думи притесненията си.
— Вземала ли си си напоследък отпуска? — попита той, сменяйки рязко темата, надявайки се да заличи от мислите си картината на един нов пожар.
— Не.
— Къде би отишла, ако си вземеш отпуска? Къде обича да ходи Оуен?
— Оуен не си взема отпуска.
— Често си мисля за Мексико. Топло. Слънчево. Евтино.
— Мисля, че ще те помоля да ми заемеш вилата си — каза тя мечтателно. — Ще си взема купчина книги, няколко торби с пресни зеленчуци, няколко бутилки страхотно вино, компактдискове. Там има ли вана?
— Разбира се.
— Свещи. Ароматизатори за вана. Ще се поглезя, нали разбираш? Ще се отдам на желанията си.
— Лосион за тен — започна на свой ред Болд. — Уокмен с всичко на Оскар Питърсън. Ще ходя бос по пясъка. Ще си правя дълги разходки.
— А децата?
— Разбира се, че ще дойдат. Защо не? Ще си седя и ще ги гледам, нали разбираш, само това.
— Шосвиц да не ти е предложил да си вземеш отпуска? — попита тя.
Болд кимна.
— Имам чувството, че всеки момент се готви да ме отстрани съвсем. Спомена също теб и Джон.
— Не е пропуснал почти никого. Досега не ти се е противопоставял така рязко, изглежда нещо е надушил и иска да се застрахова.
— По всичко изглежда, че е така.
— Сега да поговорим за нашия човек, той е все още на свобода — смени темата тя. — Като арестува Хол, ти го лиши от източника му на гориво. Забрави за момент Гарман. В този момент Начетения е като наркоман, той е пристрастен към силата на пожарите. По-рано в представите му те най-вероятно са били своето рода въздаване на справедливост. Това е осмисляло действията му. Но някъде в хода на събитията е настъпила трансформацията, където действията му в неговите очи са били оправдани просто защото са го карали да се чувства добре. Толкова силен. Цитатите от Библията ни навеждат на мисълта, че вярва в Божествения закон и че той е призован да го приложи на практика. Но ти успя да му попречиш. Да пресушиш източника му. Ти всели страх у него. Отговорът му беше да поеме голям риск и да влезе с взлом в „Командир Джоузеф“, за да се снабди с хиперголика. Това ни показва, че той планира нещата. Наблюдавал е Никълъс Хол и е знаел към кой точно склад да се насочи. Не знаем откога, но ни е известно и че е знаел местонахождението на това гориво. Съгласен е бил да плаща на Хол, защото го е излагал на риск, не себе си, както и за да си осигури и по-нататъшното снабдяване с гориво — така на практика се е подсигурил за вечни времена. Само че ти му подложи крак и промени всичко това.
Изгледа го, сякаш преценяваше дали следи мисълта й.
— Успехът при такива повтарящи се действия — продължи тя — подхранва самодоволството. Той е вярвал, че може да я кара така вовеки веков. Бил е сигурен, че нито ще можеш да го идентифицираш, нито да откриеш местонахождението му. Но сега в ръцете ни е и Гарман — а Гарман се опитва да го прикрие. Защо? Много е вероятно да е откраднал огромни количества от горивото. Защо? Дали не планира нещо като грандиозен финал или просто ще продължи да убива доволен, че се е сдобил с такова количество? Или ще замине, ще поизчака една-две години и ще поднови палежите?