Борислав (Историческа драма в 5 действия из царуването на Ивана Асеня II)
Шрифт:
Вела. Ох, залисах се… (На себе си.) Ох, любов, любов! Колко радости носиш ти, колко мъки криеш ти! (Тамара тръгва бързо надясно.) Къде, княгиньо?
Тамара. Отивам да го поздравя в тронната палата.
Вела(задържа я). Княгиньо, ти ми обеща да не ходиш там. Твоето силно вълнение ще те издаде.
Тамара. Бъди спокойна, аз ще се въздържам.
Вела. Ти сама се лъжеш… Пред царя и пред великите боляри?… Виж, ти сега си страшно развълнувана,
Тамара. Но, Вело, разбери ме. Какво ще каже Борислав, като само мене не види в тронната палата? Това ще го огорчи напразно.
Вела. Моля те, в градината!
Тамара. В градината? (Мисли.) Може би имаш право. Аз не се чувствувам на земята… Ох, тъй да сторя, в любимото място на нашите сладки срещи. Там е по-добре: искам да го целуна по геройското чело без свидетели и още с първото „добре дошел“ да излея всичкото море от радост, което пълни душата ми. (Излиза отляво, Вела я последва, но се спира.)
Вела. Не, аз нямах храброст да й кажа. Когато се върнахме от манастира, научих се, че е сгодена. А тя още не чу… Клетата княгиня! Клетият Борислав! В тронната палата тя би паднала като като гръм, ако би узнала. (Скръбно.) Ох, няма трайна радост и в светлите царски палати. (Излиза отляво.)
Ирина(влиза отдясно развълнувана). Обичала го! Обичал я! Срещали се тайно в градината!… А аз се радвах, че се завръща жив и здрав! (Мисли няколко време.) И като си помисля, че той ни плени при Клокотница, срам ме е… а аз го залюбих! Залюбих го още там, когато ми каза: „Прелестна девойко, не бой се, ти си под моя защита“… Той приличаше на Ахила. И пленът ми не се виждаше тежък. И повече го обиквах, тайно… И когато той тръгна на война, аз плаках като луда… Очаквах го тъй нетърпеливо… И с такава радост днес го видях!… И защо? За да науча, че той любел друга, щерката Асенева… Но тя отива, отива!
Явление 4
Ирина и Зоя.
Зоя(влиза отдясно и я гледа зачудено). Ти си много накичена днес, моя хубавице?
Ирина. Зоице, тя отива, отива, отива!
Зоя. Кой отива?
Ирина. Тя, Тамара, отива в Неапол.
Зоя. Що си тъй развълнувана? Ти й завиждаш за това?
Ирина. Завиждам? Не, радвам се. Нека върви през морята. Сега научих, чух с ушите си, знаеш ли какво? Те се любили с Борислава!
Зоя(учудено). Любили? (Малко мълчание.) Та какво?
Ирина(пламенно). Аз го любя. Знай, че аз го любя, Зоице. Криех в гърдите си досега тази тайна, но сега знай, че го любя, и съм отчаяна от скръб, и съм радостна, че тя отива. Нека се разкъса сърцето й, както моето се къса сега.
Зоя.
Иарина. Баща ми? Кажи му, и аз ще му кажа. Той ме готви за някакъв морейски княз. Нека вече знае, че никого другиго не мога да обичам.
Зоя(сърдито). Императорска дъщетя да залюби тоя българин, тоя варварин?
Ирина. Ахил, Зоице. Такъв мъжествен, такъв хубавец…
Зоя. Пак варварин.
Ирина. И ти се ожени за варварин.
Зоя. Гавраил е от царски род и на главата му ще стои корона.
Ирина. Ако за едно моминско сърце бяха достатъчни тия две неща да го помамят…
Зоя. Ти си луда, луда! (Излиза отляво.)
Ирина(съкрушено). И сега, всяка надежда изчена. (Тръгва наляво.) Любила го, любила го и тя? Мразя я! Ох, не ме свърта… (Излиза. Пауза. Влиза отдясно Борислав.)
Явление 5
Борислав.
Борислав(озърта се). Сърцето ми подсказва, че тук ще я намеря. Де я? Царят ме отпусна и първата ми мисъл беше нея да видя. Първата ми мисъл? Вечната ми мисъл, всегдашния ми копнеж — Тамара да видя и да я прегърна. Сред праховете на битките нейния мил образ ми се мяркаше, сред фученето на стрелите и звека на сабите нейният сладостен глас звучеше на слуха ми. И в ония страшни мигове аз забравях смъртта, аз биех и гонех в луда ярост враговете: преди да бяха Асеневи, те бяха мои, защото ме отлъчиха от моето драго либе… Но де я? Тя последна ли ще пожелае да ме види? Напразно се озъртах при царя, нея я намаше, и всичко ми беше пусто…
Явление 6
Борислав и Тамара.
Тамара(влиза отляво бързешката).
Борислав. Тамаро!
Тамара. Бориславе! (Дълго и страстно се прегръщат.)
Борислав (отдръпва се и я гледа нежно). Ангело, видях те пак.
Тамара. Изжедня дъшата ми, Бориславе. Твоята слава беше тука моя слава.
Борислав. Славата? Аз я не виждах тука, като не виждах тебе. В тронната палата аз търсех с жедни погледи това мило лице и то ми се не мярна.
Тамара. Плашех се от радостта си. Но дай ми да целуна това геройско чело и лаврите по него. (Целува го по челото.) Добре дошъл! (Хваща го за ръцете и го гледа щастлива.)
Борислав. Скъпа Тамаро, все за тебе мислех.
Тамара. Ох, така съм треперала за тебе, като те мислех в ония ужасни опасности. (Допира нежно главата ди гърдите му.)