Бяла смърт
Шрифт:
— Макс? Добре ли си?
Очите погледнаха към долната част на екрана.
— Чувствам се доста… плоска.
— Изглеждаш доста добре оттук — каза Йегър.
— Добре?
— Не — изглеждаш великолепно!
Търпението на Сандекър свърши.
— Може би трябва да изпратиш на младата дама букет рози.
— При мен това винаги действа — обади се Дзавала.
Сандекър го изгледа изпепеляващо.
— Благодаря, че споделяш с нас изключително богатия
Макс се усмихна.
— Здравейте, адмирал Сандекър.
— Здрасти, Макс. Хайрам е прав, че изглеждаш великолепно. Но си мисля, че трябва да прекратим този експеримент с Преносимата Макс. Занапред ще те посещаваме в изчислителния център.
— Благодаря за разбирането, господин адмирал. С какво мога да ви бъда полезна?
— Моля, покажи данните, които поиска Хайрам.
Лицето моментално изчезна. Вместо него се появи карта на света. Гласът на Макс заговори на заден план:
— Тази карта показва местата на рязко намаляване на количеството риба в близост до рибни предприятия. Мога да ви дам конкретни данни за всяко от тях.
— Засега не си прави труда. Покажи ни само предприятията, които са собственост на „Океанус“.
Някои от кръговете изчезнаха, но значителна част останаха да светят.
— А сега се насочи към Канада — каза Сандекър.
Картината се увеличи и показа Кейп Бретан.
— Бинго! — обади се Пол Траут. — Точно там двамата с Гамей имахме вземане-даване с „Океанус“.
— Макс, би ли начертала права линия от това място до най-близкото езеро в Северна Канада? — обади се Остин.
На картата се появи линия, свързваща фабриката с вътрешността, но езерото беше прекалено малко и прекалено близко до цивилизацията. След няколко опита Макс свърза крайбрежното предприятие с единственото езеро, което изглеждаше достатъчно голямо и отдалечено, за да съответства на описанието на Найтхоук.
— Можем да направим сателитни снимки на мястото, но инстинктът ми подсказва, че не грешим — каза Остин.
— Благодаря, Макс. Можеш да се изключиш — каза Сандекър.
Екранът почерня. Сандекър, който очевидно бе доволен от себе си, се обърна към Дзавала.
— Ето товае начинът да се справиш с една жена — каза присмехулно и веднага отново стана сериозен. — Мисля, че е време да се размърдаме.
Дзавала вдигна ръка и прочисти гърлото си.
— Мястото е доста сурово. Ако приемем, че открием онези типове без никакъв проблем, какво правим? Просто ще се отбием при тях ли?
Сандекър го изгледа, сякаш въпросът го изненада.
— Имаш някакво предложение?
— Да. Да се обадим ли на Канадската конна полиция?
—
— Бих предпочел да имам на разположение и полицията — каза Дзавала. — А ако са прекалено заети, един контингент от Специалните части също би свършил работа.
— Не мога да виня Джо, че се колебае — притече се Остин на помощ на партньора си. — Както знаем със семейство Траут, от „Океанус“ първо стрелят и после задават въпроси.
— Много време ще е нужно да се мине през цялата бюрокрация, необходима за включването на канадски военни или полицейски сили. Що се касае до Специалните части, ще ни трябва президентско разрешение да навлезем в канадска територия. Не виждам как можем да го получим.
— В такъв случай бих искал да направя едно предложение — каза Остин и предаде накратко разговора си с Агирес.
Сандекър замислено запафка пурата си.
— Да видим. Искаш да използваш ресурсите на един баск, който може да е, а може и да не е терорист, за да изпълниш мисия на НАМПД в чужда страна?
— Щом не можем да използваме американски морски пехотинци или канадската полиция, той може да се окаже единственото нещо, с което разполагаме.
— Хммм — изсумтя Сандекър. — Може ли да му се има доверие?
— Можем да сме сигурни, че ще направи всичко възможно, за да открие реликвите, които търси. Оттам нататък не мога да кажа нищо, освен да напомня, че на два пъти спаси живота ми.
Сандекър подръпна грижливо подстриганата си брада. Идеята да използват баска се струваше привлекателна за по-нестандартната му половина, но не му се искаше ситуацията да излезе извън контрол. От друга страна, имаше пълно доверие на Остин и екипа му.
— Най-добре да решиш ти — накрая отсече Сандекър.
— Има и още нещо — каза Остин и разказа за внезапното среднощно закриване на изложбата и инцидента със сенатор Греъм.
— Но аз познавам много добре Греъм — каза Сандекър.
— А знаете ли с какво се е занимавал в последно време? — обади се Гън. — Участвал е в комисия, опитваща се да запуши законовите дупки, които биха позволили пускането на генетично модифицирана риба на американския пазар.
— Страхотно съвпадение, нали? — каза Остин. — Особено като се има предвид, че се е връщал от организирано от „Океанус“ парти.
— Да не искате да кажете, че изложбата е била сложен параван за убийците? — попита Сандекър.
— Напълно възможно. Без намесата на Греъм вратичките в закона могат да си останат завинаги отворени.
— Съгласен. Определено има достатъчно партийни продажници, готови да лапнат някой подкуп. — Сандекър никога не бе имал високо мнение за Конгреса.