Част от секундата

Балдачи Дейвид

— Намекваш, че аз вече не съм от службите?

— Знаеш ли, Мишел, аз имах сериозни съмнения, когато службите започнаха да приемат жени. Нали разбираш, толкова пари хвърляме за обучение, а после агентката изведнъж се омъжва, ражда деца и напуска. Подготовка, пари, време — всичко отива на вятъра.

Мишел не можеше да повярва на ушите си, но премълча.

— Но когато се появи ти, аз си казах: ето такова момиче ни трябва. Ти беше образец за агентка. Най-добрата и най-умната.

— А с това дойдоха и големите надежди.

— На

всеки агент тук се възлагат големи надежди. Очакваме от тях съвършенство, ни повече, ни по-малко. — Той помълча и добави: — Знам, че досега досието ти беше безупречно. Знам, че бързо вървеше нагоре. Знам, че си добра, но се провали, загубихме охраняван политик и един от собствените ни хора загина. Навярно не е честно, но такива са фактите. За тях също не беше честно. — Той пак помълча и очите му се замъглиха, сякаш гледаше надалече. — Може и да останеш на някаква служба при нас. Но никога, никога няма да забравиш какво се случи. То ще те преследва всеки ден, всяка минута, докато си жива. И ще те нарани много по-зле от всичко, което биха могли да ти сторят службите. Повярвай ми.

— Много си сигурен.

— Аз бях с Боби Кенеди в хотел „Амбасадор“. Бях зелен новак от тамошната полиция, пратен за местно подкрепление на тайните служби, когато пристигна сенаторът. Просто стоях там и гледах как на пода умира сред локва кръв човекът, който трябваше да стане президент. Оттогава всеки ден се питам какво бих могъл да променя, за да попреча на станалото. Това бе една от главните причини няколко години по-късно да постъпя в службите. Сигурно исках някак да изкупя вината си. — Той погледна Мишел в очите. — Така и не успях да я изкупя. От мен да го знаеш: човек никога не забравя.

9

Тъй като журналистите дебнеха около къщата й в предградията на Вирджиния, Мишел се настани в столичен хотел. Използва краткия момент на затишие, за да обядва набързо с една приятелка от ФБР. Тайните служби и Бюрото невинаги имаха общи възгледи. В областта на държавната правоохранителна дейност ФБР беше като грамадна горила в сравнение с всички други организации. Мишел обаче често напомняше на приятелите си от ФБР, че тяхната агенция е основана от седем бивши агенти на тайните служби.

Двете жени членуваха и в дружеството ЖФПО — „Жени от федералните правоохранителни органи“. Това бе организация за взаимопомощ с конференции и ежегодни срещи и макар че колегите мъже често й го натякваха, ЖФПО се оказа за Мишел чудесно средство да преодолява служебни проблеми, свързани с нейния пол. Приятелката й явно се тревожеше от срещата с нея, но прие не само защото членуваше в ЖФПО, но и защото някога Мишел й бе помогнала да спечели сребърен олимпийски медал. Почти нищо не е в състояние да разкъса подобна връзка.

Докато чакаха да им донесат салата „Цезар“ и чай с лед, Мишел изслуша досегашните резултати от разследването. Симънс бил служител на фирмата, охраняваща погребалното бюро, макар че през онзи

ден графикът не предвиждал да е на дежурство. Всъщност бюрото имаше само нощна охрана. От Симънс — това, естествено, не бе истинското му име — нямаше и следа. Документите му във фирмата бяха съвсем безполезни. Нито една информация за Симънс не отговаряше на истината — откраднат номер на социалната осигуровка, фалшива шофьорска книжка, изкусно подправени препоръки и тъй нататък. Беше постъпил на работа преди по-малко от месец. Засега всичко около Симънс водеше в задънена улица.

— Когато дотича, помислих го за зелен новак от някоя охранителна фирма. Беше пълен хаос. Просто го викнах и му наредих да действа. Дори не претърсихме вана му. Очевидно Бруно е бил скрит някъде отзад. А аз като кръгла глупачка се хванах в капана. Дадох му идеална възможност да убие един от моите хора.

Непоносимата мисъл накара Мишел да захлупи лице в дланите си. Тя се овладя с усилие, набоде с вилицата листче маруля и започна да дъвче толкова усърдно, че зъбите я заболяха.

— Преди да ме отстранят, разбрах, че са извадили куршума от Нийл Ричардс. Бил е дум-дум. Балистичната експертиза вероятно няма да даде нищо, дори ако открием предполагаемото оръжие на убийството.

Приятелката й кимна, после каза на Мишел, че ванът е открит в един изоставен обор. В момента го проверявали за отпечатъци и микроследи, но засега нямало никакви резултати.

Милдред Мартин, съпругата на покойника, била открита жива и здрава в дома си, където спокойно прекопавала градината. Възнамерявала вечерта да отиде да види тялото на съпруга си заедно с приятели и роднини. Не се била обаждала на Бруно с молба да дойде в погребалното бюро. Съпругът й някога работел като юридически наставник на Бруно и двамата били близки приятели. Ако кандидат-президентът иска да види покойника, нека да заповяда и толкоз, казала тя на следователите.

— И все пак защо Бруно наруши графика в последния момент, за да посети Мартин в погребалното бюро? — попита Мишел. — Стовари ни тази промяна изневиделица.

— Според сътрудниците му същата сутрин получил обаждане от предполагаемата Милдред Мартин с молба да дойде да почете паметта на мъжа й. Шефът на неговия екип Фред Дикърс твърди, че Бруно бил много развълнуван след разговора.

— Е, все пак е починал негов близък приятел.

— Според Дикърс той вече знаел за смъртта на Мартин.

— Значи смяташ, че има и още нещо?

— Избрала е точно момент, когато в погребалното бюро почти няма хора. А от някои думи на Бруно след разговора Дикърс останал с впечатлението, че срещата предполагала нещо повече от последна почит.

— Значи може би затова настоя толкова грубо да ги оставя насаме?

Приятелката й кимна.

— Е, зависи какво е имала да каже вдовицата. Бруно може и да е искал някои неща да не се разчуват.

— Но Милдред Мартин твърди, че не се е обаждала.