Част от секундата
Шрифт:
— Сега ти, Мишел — каза Кинг.
Тя скочи в улея и изчезна.
Когато Кинг се покатери в улея заедно с Джоун, таймерът щракна на пет секунди.
Експлозията събори хотел „Феърмаунт“ точно в мига, когато Кинг и Джоун се приземиха в контейнера за отпадъци. Силата на взрива прекатури контейнера и навярно така бе по-добре, защото металното дъно ги защити от ударната вълна, дима и отломките. Тежкият контейнер измина цели три метра, преди да спре само на две-три крачки от оградата, по която течеше
След като прашните облаци се разсеяха, те излязоха навън и огледаха купчината бетон, останала от някогашния хотел „Феърмаунт“. Изчезнали бяха призраците на Арнолд Рамзи и Клайд Ритър, както и призракът на вината, която бе преследвала Кинг през всичките тези години.
Кинг се озърна, когато Джоун изпъшка, после бавно се надигна, хвърли поглед наоколо и очите й най-сетне се избистриха. Тя видя Джон Бруно и трепна. А когато се завъртя и видя Кинг, изумлението й нямаше граници. Той сви рамене и каза:
— Почвай да взимаш уроци по управление на катамаран.
Озърна се към Мишел. Тя се усмихна измъчено и каза:
— Всичко свърши, Шон.
Той отново погледна развалините и каза:
— Да, може би най-сетне свърши.
ЕПИЛОГ
Няколко дни по-късно Шон Кинг седеше върху парче обгорено дърво, останало от някогашната му красива кухня, и оглеждаше мястото, където доскоро беше къщата му. Чу шум от кола, обърна се и видя приближаващо беемве.
Джоун слезе от колата.
— Изглеждаш напълно възстановена — каза той.
— Не знам дали някога ще се възстановя напълно. — Тя седна до него. — Слушай, Шон, защо не взе парите? Уговорката си е уговорка. Заслужаваше ги.
— След всичко, което преживя, ти ги заслужаваш повече от мен.
— Аз ли съм преживяла? Боже мой, та аз бях упоена. Ти мина през целия кошмар в пълно съзнание.
— Вземи парите и си живей живота, Джоун.
Тя хвана ръката му.
— Е, ще дойдеш ли с мен? Та поне аз да ти поддържам стандарта, на който си свикнал?
И Джоун направи усилие да се усмихне.
— Благодаря, но мисля да остана тук.
Тя огледа опустошението.
— Тук? Какво има тук, Шон?
— Ако не друго, животът ми — каза той и бавно отдръпна ръка.
Тя се изправи смутено.
— За момент си помислих, че приказката наистина ще свърши добре.
— Бихме се карали през цялото време.
— Лошо ли е?
— Обаждай се как я караш — тихо каза той. — Наистина ме интересува.
Тя въздъхна дълбоко, избърса очи и се загледа към планините.
— Май пропуснах да ти благодаря, че ме спаси.
— Не пропусна. И ти би направила същото за мен.
— Да, бих — отговори сериозно тя.
Обърна се и изглеждаше тъй нещастна, че Кинг стана и я прегърна. Тя го целуна по бузата.
— Пази
Тя тръгна към колата.
— Джоун! — Тя се обърна. — Не казах, че беше в онзи асансьор, защото те обичах. Много те обичах.
За известно време Кинг остана сам. После пристигна нова кола и от нея слезе Мишел.
— Бих те попитала как я караш, но май знам отговора. — Тя вдигна буца мазилка. — Можеш отново да я построиш, Шон. По-хубава от преди.
— Да, само че ще е по-малка. Навлизам във фазата на свиването. Чисти, простички очертания, може и с малко безпорядък тук-там.
— Хей, да не вземеш да се побъркаш сега! А къде ще спиш междувременно?
— Мисля да наема корабче с удобна каюта и да го закотвя тук. Ще изкарам така зимата и пролетта, докато възстановя къщата.
— Добре звучи. — Тя го погледна нервно. — А как е Джоун?
— Тръгна към новия си живот.
— И новите милиони. Ти защо не поиска дял?
— Не ми трябват златни окови. — Кинг сви рамене. — Всъщност тя е добра душа, ако надникнеш под бронираната външност. И мисля, че наистина ме обича. При други обстоятелства можеше и да излезе нещо.
Мишел сякаш искаше да попита какви обстоятелства са предотвратили подобен резултат, но реши да си премълчи.
— А ти откъде идваш? — попита Кинг. — От Вашингтон ли?
— Да, имах работи за приключване. За щастие на Америка Бруно се оттегли от изборите. Между другото, на канадската граница са хванали Джефърсън Паркс. Значи ти го подозираше?
— Чак към края. Цялата история е започнала, когато прехвърлиха Хауард Дженингс в Райтсбърг и той постъпи при мен. За това отговаряше Паркс. Само той би могъл да го нагласи.
— Виж ти! Било ми под носа, а аз не го забелязах! — Мишел поклати глава и продължи: — Паркс наема Симънс и Таша — жената, която застрелях в хотела; по-рано и двамата са били в Програмата за защита на свидетели. Морс плаща и на тримата. Заповедта за арест на Боб Скот е фалшива. Паркс я слага в кутията с документи, за да ни насочи към бункера, който Морс е купил от името на Скот. В развалините откриха трупа на Скот.
— И всичко това в името на любовта — каза уморено Кинг.
— Да, или по-точно заради уродливата, безумна любов на Сидни Морс. — Мишел седна до него. — Какви са ти плановете сега?
— Какви ли? Връщам се към адвокатския занаят.
— Да не би да твърдиш, че след всички тези вълнения искаш пак да пишеш пълномощни и завещания?
— С това си изкарвам хляба.
— Да, но само с хляб не се живее, нали?
— Ами ти? Сигурно ще те възстановят в службите.
— Всъщност тази сутрин подадох оставка. Затова бях във Вашингтон.