Диамантите на Рурк
Шрифт:
Къщата в Напа беше голяма, на няколко нива. Намираше се в квартал от нови сгради на стойност половин милион долара. Тази в Портеро Хил беше във викториански стил, пребоядисана в яркочервено. Третата — в Сан Матео — бе построена в холандски колониален стил, вероятно през петдесетте години. Беше в предградията.
Нол не видя хора в нито една от тях. Алеите за коли около тях останаха пусти, прозорците — затворени. Звъня и по телефона, но му отговаряше само телефонният секретар.
Накрая реши да започне с къщата в Портеро
Но и в трите нямаше никой. Беше смаян. Зачуди се как Хари е разбрал това.
В четвъртък Нол се обади на няколко места. После сложи Рой до себе си в микробуса.
— Къде отиваме? — поиска да разбере момчето.
— Да видим един човек.
— Кой?
— Не го познаваш.
— Как се казва?
— Анди. Анди Попс. Ще му казваш „сър“.
Нол пое покрай южния край на залива. Мина през един стар индустриален парк и се отправи към склад, ограден с висока ограда от вериги, отгоре с усукана бодлива тел. Складът нямаше прозорци и се откроявате от другите постройки. Зад него се простираха мръсни апартаменти и равната ивица на залива.
Нол спря пред плъзгащата се порта. На оградата имаше табела с надпис:
Продажба на едро на антики и изящни предмети от цял свят
От малката бяла будка до портата излезе униформен пазач. На ръкава му беше избродирано „Охрана Олимп“. Няма да намериш телефона на тази фирма в указателя. На никелираната му значка пишеше „Специален помощник“. Виж такива човек можеше да си купи от всяка заложна къща за два-три долара.
— Очакват ме — каза Нол. — Мистър Холмс.
За по-безопасно Анди Попс измисляше имена на клиентите си в този тъмен бизнес.
Пазачът провери в един списък. Протегна ръка в будката и натисна някакъв бутон. Чу се бръмчене, изщракване на магнитна ключалка и портата започна да се отваря. Досущ като врата на затвор.
Нол спря на асфалтирания паркинг пред склада.
— Там, отзад — каза пазачът, — покрай онази стена…
— Бил съм тук — прекъсна го Нол. — Благодаря.
Двамата с Рой минаха покрай товарния док. Складът приличаше на огромен таван. Кашони, щайги, маси, столове. Голяма част от помещението беше в сянка. Имаше само шест мъждукащи крушки — по три от всяка страна, високо над покривните греди.
Нол и Рой си проправяха път към задната част на склада. По цялата дължина на сградата се простираше галерия. В нея имаше още мебели и кашони. Кабинетът беше сгушен ниско долу, където големите стъклени панели се издигаха от високи до коляното прегради до тавана. Вътре имаше само едно метално бюро, три стола и зелен метален шкаф. До бюрото стоеше висока халогенна лампа, която пръскаше ярка светлина в този ъгъл на склада.
Анди Попс седеше зад бюрото си. Имаше черни мустаци, прошарени бакембарди и
Нол и Рой влязоха вътре.
Анди Попс протегна ръка и ги поздрави. Говореше с лек акцент, защото беше грък. Нол веднъж чу истинското му име, но не го запомни.
— Отдавна не съм те виждал. Радвам се, че си тук — рече Анди Попс. Думите му прозвучаха почти откровено. — Кой е този?
— Синът ми Рой.
— Последният път не беше с теб.
— Това беше шест месеца преди, той да се появи на белия свят.
— Аха.
На лицето на Анди Попс се изписа съчувствие. „Значи е роден, докато си бил в затвора. Неприятно.“
— Искаш ли близалка? — обърна се той към момчето и извади шепа разноцветни захарни бонбони на клечка от джоба на ризата си. — Тези са мое производство. Всяка работа си иска майсторлъка.
— Вземи си — каза Нол и Рой си избра оранжевата.
— Благодаря — отговори Рой. — Сър.
— Добро момче, рече Анди Попс.
— Мисля, че се въвлякох в нещо — започна Нол.
— Съжалявам да го чуя. Винаги съм те харесвал.
— Трябва ми чист прекупвач.
— И сделка с чист продавач.
— Никога не съм споменавал името ти — каза Нол. — Нито твоето, нито на когото и да е друг. Не предавам хора, които се държат добре с мен.
— Не знаех това. Прекарах много безсънни нощи заради теб. Все очаквах да потропат на вратата ми.
Анди Попс не се преструваше. В гласа му се долавяше неподправен страх. Приличаше на развалина, но нещо винаги ставаше зад тези воднисти очи на стар кон.
— Не ми трябва такава работа — рече той. — Имам законен бизнес. Такова нещо е десет процента за мен, а главоболията — деветдесет и девет. Дори не знам дали си заслужава труда.
— Аз знам — каза Ной. — Вещите, които хората крадат, са много по-интересни от онези, които продават.
— Тук позна.
— Напипал съм златна мина. Имам няколко адреса. Да не ти казвам какви неща ще измъкна от къщите.
Рой махаше обвивката на близалката, като люлееше крака, без да обръща внимание на разговора на възрастните.
— Ти знаеш какво е качество. Само като видях къщите, си представих какво има вътре.
Анди Попс махна очилата си и потърка очи. Въздъхна тихо, сякаш се предаваше.
— Ако свиеш нещо необикновено, донеси го — каза той.
— А стоки за потребление?
— Занеси ги другаде. За какво ми е използвано видео? Аз не съм прекупвач.
— И още как — възрази Нол. — Ти си един взискателен прекупвач.
— Не желая неприятности.
— Знам, че не искаш да продавам стоката другаде. На някой ексцентричен аматьор, който ще ме издаде, веднага щом го надушат. По-рано бях благороден, макар че ми даваше само между шест и осем процента. Нека сега бъдат петнадесет-двадесет и ще си затварям устата.