Игра на богове
Шрифт:
— Не звучи особено оптимистично.
— Слушай, бейби, познавам го вероятно по-добре от всички наоколо. Никога не се доверява на никого. Не вярвам да се обърне на сто и осемдесет градуса този път. Ако ме питаш, ще претърпиш огромно разочарование.
— Остави ме аз да се кося за това, става ли? — Отиде до него и обгърна врата му с ръце. — Голямо момиче съм. Ще го преживея.
— Ъхъ… — Притегли я до себе си на леглото. — Знаеш ли, напоследък ми се струва, че говорим само за Том Райън и най-съкровените му тайни.
— Мислех,
— Така е. Но се сещам за други неща, които да си говорим в редките моменти, когато сме заедно. — Целуна я нежно. — Както и какво друго да правим.
— Например? — попита тя невинно.
Усмивката му беше заканителна.
— Например…
Ню Йорк
Александър прегледа документите върху бюрото.
— Докладите са отлични — прецени той. — Хората ти са твърде изчерпателни.
Джордж, седнал от другата страна на бюрото, кимна.
— Затова съм ги подбрал.
— Е, какво мислиш?
Александър вдигна поглед. Джордж сви рамене.
— Всяка от тези компании би била чудесна придобивка — отвърна той без колебание. — Всяка или всички ще са едно разумно капиталовложение.
— Но ако трябва да се вземе решение, коя би избрал? — полюбопитства Александър.
— Е, след като държиш да чуеш мнението ми — започна Джордж ухилен, — аз лично предпочитам „Нешънъл технолоджис“. Имат впечатляващи резултати. В момента получават доста правителствени поръчки.
Александър кимна.
— Напълно си прав. Но какво ще кажеш за „Емпайър дивелъпмънт къмпани“? И те напредват доста бързо и успешно.
Джордж поклати глава.
— Затънали са — възрази той. — Огромни финансови проблеми. Бих ги присъединил само ако ми трябва средство за отбиване на данъци.
— А защо не вземем компанията и не я съживим? — подсказа Александър.
Интересуваше го разширяването на дейността на корпорацията в сферата на недвижимите имоти и му се струваше, че въпреки очевидните трудности на орегонската компания тя все пак има бъдеще.
— Дълго и задълбочено го обмислях — призна Джордж. — На твое място първо бих ги проверил старателно.
— Май си прав — прие накрая Александър. Отдели папките за двете компании настрана. — Петролната компания изглежда ще надделее.
Джордж се усмихна.
— Току-що са открили голямо находище в Залива — отбеляза той, припомняйки си разговора с един от шефовете на „Корпус Кристи“ същата сутрин. — Според мен…
Дочули гневни гласове от другата страна на вратата, и двамата мъже се извърнаха. Тя се отвори рязко и Константин Киракис нахълта в кабинета. Държеше сгънат вестник. Лицето му бе потъмняло от гняв.
Александър скочи на крака.
— Татко, не те очаквах…
— Знам, че не си ме очаквал! — сряза го Киракис. Обърна се към Джордж. — Ще ни оставиш
Джордж бързо се изправи и излезе от стаята. Александър отново погледна баща си.
— Какво има? Не е нещо с мама, нали?
— Майка ти е добре… при дадените обстоятелства. — Киракис пъхна вестника в ръцете на сина си и гневно посочи с пръст. — Прочети това! — нареди той.
Александър прегледа набързо кратката статия. После седна на стола и погледна баща си.
— Нямах никаква представа… — подхвана той бавно.
— Познавал си тази млада жена, нали? — настоя Киракис.
Александър кимна.
— Да, познавах Мариан. Срещнахме се преди два месеца в Гщаад, но…
— Имал си връзка с нея, нали?
Тонът на Киракис не търпеше възражения.
— Да — призна Александър. В статията пишеше, че Мариан се е самоубила. — Нямах представа, че е толкова объркана — продължи той. — Никога не ми е хрумвало, че би посегнала на живота си.
Очите на Киракис бяха ледени.
— Простила се е с живота заради теб — изръмжа той. — Това нищо ли не означава?
Александър го погледна изненадано.
— Заради мен? Татко, та аз едва я познавах — възрази той. — Прекарахме седмица заедно и…
— И тя пристигнала в Ню Йорк да те търси. Очаквала да се ожениш за нея — завърши Киракис вместо него.
— От къде знаеш? — изненада се Александър.
— Колкото и да смяташ, че Гърция е далеч, новините в бизнеса се разпространяват бързо, Александър. — Баща му не правеше никакви опити да скрие раздразнението си. — Знам всичко за разигралата се сцена в този офис. Станало е миналата седмица, нали?
Александър кимна.
— Името ми не се споменава в статията — отбеляза той. — Защо смяташ, че се е самоубила заради мен?
Челюстите на Киракис видимо се стегнаха.
— През последните няколко години отделих доста време — и пари — името ти да не се появява във вестникарските писания — отвърна той намръщено. — Понякога усилията ми се оказваха безплодни. Във всеки случай никога не оставям нещата на случайността. Връзките ми, особено в Швейцария, са отлични. За щастие някои са в полицейското управление на Женева. — Извади листче от джоба си и го подаде на Александър. — Младата жена е оставила предсмъртна бележка. За щастие един от моите хора успял да я вземе, преди пресата да узнае за това.
Александър прочете написаното три пъти. Когато погледна отново баща си, лицето му бе пребледняло.
— Представа нямах, че е толкова… обременена — повтори той. — И през ум не ми е минавало…
— Това е същността на твоя проблем, Александър. Никога не се замисляш за последствията от постъпките си!
— Тя ми се стори напълно нормална — продължи Александър бавно, припомнил си колко оживена и весела бе сутринта на пистата. — Нищо в поведението й не подсказваше, че е лабилна. Прекарахме заедно цяла седмица и нямах представа…