Игра на часове
Шрифт:
— Добре де, важното е, че именно тя видяла Кайл тук и го чула да се кара с жената. — Кинг помълча. — Ще трябва да сложиш край на тази история, Лулу. Още от днес, преди всичко да се е срутило върху теб.
— Ще трябва да върна началните вноски. Това са много пари.
— Не, не трябва. Те съзнателно са участвали в незаконна дейност. Кажи им, че днес са се отървали по чудо. Кажи им, че ако върнеш парите, по-късно полицията ще може да проследи у кого са попаднали сумите. Сигурен съм, че ще
Тя най-сетне кимна.
— Още днес ще се обадя на всички.
— И разговаряй с партньорите си от Флорида. Обясни им, че дългата ръка на вирджинския закон стига далеч на юг. Ако не искат да загубят яхтите и мацките, нека да те оставят на мира и да печелят кротко от танци и бира. Не се съмнявам, че и от това падат добри пари. — Кинг стана и кимна на Мишел да си тръгват. — А след като Реми обеща да ти помогне за децата и за строежа на къщата, може би ще е най-добре да не се заседаваш толкова тук и да отделиш повече внимание на дома си. Приеми го като приятелски съвет.
Докато излизаха, Лулу подвикна след тях:
— Слушайте, много съм ви задължена. Само кажете какво мога да направя за вас.
Кинг се обърна.
— Просто сметнах, че заслужаваш поне веднъж да ти провърви. Успех.
Двамата пак понечиха да си тръгнат, но спряха, защото Лулу отново подвикна:
— Знам каква кола кара онази жена. Веднъж я видях.
— И ние знаем. Стар открит мерцедес.
— Не просто мерцедес, а истинска класика — роудстър 300 SL от 1959 година.
— Откъде знаеш? — попита Мишел.
— Един от моите партньори е маниак на тема автомобили. Има цял куп разкошни коли, които държи в Неапол. От него научих много. Тази, която кара дамата, е същинска прелест. Струва цяло състояние.
Кинг тихичко промърмори нещо.
— Лулу, смятай дълга си за изцяло платен. Хайде, тръгваме.
Той сграбчи ръката на Мишел и я дръпна към вратата.
— За къде бързаме? — попита тя.
— Мисля, че знам къде да намерим тази кола.
62
Кинг спря лексуса на един страничен път и излезе.
— Оттук ще трябва да продължим пеш. Ако е възможно, предпочитам да останем незабелязани.
— Къде отиваме?
— Имай търпение. Скоро ще видиш.
Прескочиха една невзрачна порта и продължиха по чакълест път, ограден от висок жив плет. През една пролука в храстите Мишел зърна далечната къща и отбеляза:
— Това е имението на Батъл. — И тъй като Кинг вървеше в противоположна посока, тя добави: — Шон, къщата е натам.
— Не отивам към къщата.
— А къде?
Кинг посочи напред.
— Към гаража.
Стигнаха
Там също имаше покрити коли и Кинг се зае да ги проверява. Когато стигнана до третата, той дръпна покривалото и го пусна на земята. Погледна марката на автомобила.
— Точно така, 300 SL.
Коленичи, огледа гумите и плъзна ръка по грайфера. После вдигна пръст към Мишел.
— Кал — каза тя. — Но как може някой да вземе тази кола, без да го усетят?
— Много лесно. Сали каза, че тази сграда вече не се използва. А онази чакълеста алея, по която дойдохме, води право към страничния път. Ако жената е карала само нощем, едва ли някой би забелязал.
— Жената. Значи май стана ясно коя е нашата изкусителка наркоманка.
Кинг се изправи.
— Да, ясно е. И мисля, че ще е най-добре да идем да си поговорим с нея.
— Няма да бъде приятен разговор.
— Повярвай ми: да не знаем истината ще е още по-неприятно.
Тръгнаха към голямата къща. Преди да стигнат обаче, Кинг свърна настрани, заобиколи конюшнята и мина през портата между дома на семейство Батъл и сградата за карета.
— Шон, къде отиваш? Савана трябва да е в голямата къща.
Без да й обръща внимание, Кинг продължи напред. Видя паркираната отпред кола, изтича по стъпалата и заблъска по вратата на сградата за карета. След малко чуха стъпки и вратата се отвори.
— Какво искате? — раздаде се женски глас.
— Може ли да влезем, Доротея? — попита Кинг.
Побърза да пъхне крак в процепа, в случай, че отговорът не го задоволи.
— Защо? — попита Доротея.
— Кайл Монтгомъри е мъртъв.
Доротея вдигна ръка към гърдите си и залитна назад като от удар.
— Аз… аз не познавам такъв човек.
— Знаем всичко, Доротея. Проследихме колата.
— Коя кола?
— Мерцедесът от гаража, с който си пътувала до „Афродизиак“.
Тя ги изгледа предизвикателно.
— Нещо бъркате.
— Губим време — каза нетърпеливо Кинг. — Видели са те да напускаш клуба, Доротея. Имаме свидетелка, която наскоро те е видяла да се качваш в колата и да потегляш около пет сутринта.
Предизвикателната гримаса на Доротея започна да се топи.
— Същата свидетелка те е чула да се караш с Кайл. Ти си извадила пистолет. Заплашила си го…
— Не съм заплашвала онзи дребен…
Доротея млъкна и пребледня, сякаш всеки момент можеше да припадне.