Играта

де ла Моте Андерш

Мамка му, беше изгубила концентрация и Пейн нямаше да остави нещата така.

— Стегни се, Нормен! Ако искаш да си част от елита, трябва да си по-надъхана!

Трети опит и тя вече знаеше как приблизително става движението. Деян правеше бърза стъпка встрани, преди да се измъкне, така че какво щеше да стане, ако го спънеше през сгъвката на коляното, докато правеше крачката?

Отговорът беше, че той падна назад в ръцете и и със Стефан лесно успяха да го завъртят и повалят върху постелката.

— Добра работа, Нормен, това искам да виждам! —

Пейн изръкопляска и Ребека не можа да не хвърли срамежлив поглед към коридора. Изражението на Вахтола не трепна.

— Смяна — каза Деян решително. Беше почервенял и очевидно не беше доволен, че се е огънал пред погледа на новия шеф.

— Аз поемам отзад.

Преди Ребека да успее да реагира, той застана зад нея и и направи някакъв ключ. Кръстосана хватка около врата и, дясна ръка пред трахеята, хванала другата при сгъвката, а самата лява стегната назад около врата и.

Беше като в менгеме!

Бързо опита да се добере до ръката, която блокираше дишането и, но Викстрьом, който стоеше пред нея, я улови за китките. Тя се бореше и се въртеше, за да се измъкне, но беше ясно, че Деян няма намерение да остави това да се случи.

Беше payback time и вместо да отпусне малко и да и даде шанс, той стегна хватката още по-здраво. Краката и почти се отделиха от земята.

— Хайде, Нормен — изсъска той в ухото и. — Покажи какво можеш!

Ребека усети как и причернява пред очите. Хватката беше толкова здрава, че притокът както на въздух, така и на кръв беше на път да прекъсне. Тя наново опита да се освободи, този път с повече ярост, но Викстрьом изглежда не бе забелязал, че нещата излизаха извън контрол и продължаваше да я държи за китките.

Зрителното и поле се стесни и тя усети паниката да се надига. Беше задържана, не можеше да диша, да се движи. Приклещена, оставена на милостта на друг човек, някой, който и мислеше зло. Изоставена. Безпомощна. И изведнъж вече не се намираше в зала за тренировки в Круноберг, ами в апартамент в южно предградие, а мъжът, който я държеше, не беше колега с наранена гордост.

— Ще те убия, малка курво! — прошепна той в ухото и и тя разбра от интонацията, от тембъра, който така я плашеше, че наистина има предвид всяка дума. Този път тя наистина щеше да умре!

Паниката, която тя по принцип държеше здраво под контрол, сега внезапно се измъкна и изпълни главата и, напомпа адреналин в поддаващите и мускули и пое командването над тялото и. И тя веднага се съживи.

Остави се да падне като чувал надолу и щом хватката се разхлаби с няколко милиметра, тя опря двата си крака в пода и се изстреля назад и нагоре с такава сила, че тримата почти се преобърнаха.

Ребека усети тила си да се удря в нещо твърдо, чу изпукване, а когато замахна напред с крака, за да нанесе удар и в тази посока, силата на ритника най-накрая наруши точката на равновесие и те се строполиха на земята.

За няколко секунди всичко почерня, след което зрението и постепенно се възвърна.

Беше на пода, с гръб към нокаутирания Деян, чиито

крака бяха от двете и страни. На метър пред нея беше приклекнал Стефан, който се държеше за корема. Тя светкавично скочи на крака и се обърна към Деян, който още лежеше долу. Държеше носа си с две ръце, но ако се съдеше по струйките между пръстите, това не бе достатъчно, за да спре кървенето.

— По дя’олите ти с’ луда, Номен — изписка той, докато я зяпаше, в равна степен недоверчиво и обвинително.

Тя не знаеше какво точно да каже.

— Аз… — започна тя несигурно, но Петер Пейн я прекъсна.

— Страшно добре, Нормен, така се прави! Савич, ти си го изпроси, тичай веднага при сестрата да те бинтова. Векстрьом, ако имаш нужда, върви с него.

Стефан махна с ръка и тежко се изправи.

— Просто си изкарах въздуха. Добър удар, Нормен — той кимна към нея.

Ребека се изчерви, едновременно гузна и доволна. Това с носа на Деян не се получи добре, но от друга страна, той си го търсеше с проклетото си мачо поведение.

Тя си беше свършила работата, измъкна се сама и не остана беззащитна жертва.

Не както тогава.

Въобще не както тогава!

Сега беше различна, по-силна, по-добра и по-смела. Съвсем друг човек.

Когато постепенно се престраши да хвърли поглед към Вахтола, видя, че другата жена се усмихва леко.

* * *

„Биркагатан“ 32, бъди там в 18:00 часа.

Не особено сложна инструкция, но във всеки случай този път се беше подготвил по-добре. Въпреки горещината, той бе изровил едно армейско яке, което някой, не си спомняше кой, бе забравил в апартамента му след едно афтър парти преди много време. Якето имаше куп джобове, които той бе напълнил с различни помощни средства, а освен това имаше и катарами на гърдите, които пасваха перфектно с телефона.

Клипът на двайсет и седми му бе помогнал постепенно да разбере как трябва да стои камерата, за да бъдат снимките възможно най-добри. Без повече скапани, подскачащи кадри от средна височина като във влака и НК, отсега нататък само headshots.

Зрителите, или феновете, както все по-често ги наричаше, много бяха харесали мисията в НК.

Макар че не знаеше кои са, все повече чувстваше, че са his kind of people, стабилни пичове, с които с удоволствие би пил по една ледена, ако му се отдадеше случай.

Всъщност се бе опитал да намери начин да влезе в обществото. Беше потърсил начална страница, където да се регистрира като потребител, така че да може хем да играе, хем да вижда феновете и дори да си чати с тях. Да разбере кои са и защо харесват точно него.

Само че бе претърпял неуспех. Думите, които използва при търсенето, не дадоха желаните резултати, така че членството явно ставаше само с покана. Малко кофти, щеше да е адски готино, ако можеше да гледа клиповете на другите играчи, да не говорим за прекия контакт с феновете, но нямаше какво да се направи.