Изкушена

Каст Кристин

После заговори член на Съвета и аз с облекчение съсредоточих вниманието си върху нея.

Висшия съвет е свикан на извънредно съвещание. Аз, Дуантия, откривам сесията. Нека Никс ни даде мъдростта и напътствията си.

— Нека Никс ни даде мъдростта и напътствията си — повториха останалите в залата.

Докато ни инструктираше, Ерсея ни каза имената на членовете на Съвета и описа всяка една от тях, затова знаех, че Дуантия е старшият член и задачата й е да ръководи съвещанията и да решава кога да приключат. Втренчих се в нея. Беше невероятно, че тя е на няколкостотин години.

С изключение на непоклатимата самоувереност и властност, които тя излъчваше, единственият външен знак за възрастта й беше, че гъстите й коси са прошарени в сребристо.

— Имаме въпроси към Неферет и съществото, което се нарича Еребус.

Забелязах, че зелените очи на Неферет леко се присвиха, въпреки че тя грациозно кимна на Дуантия. Калона стана и се поклони на Съвета.

— Добра среща още веднъж — поздрави той Дуантия и кимна на всяка от членовете на Съвета. Пякои от тях също кимнаха.

— Имаме въпроси за произхода ти — рече Дуантия.

— Естествено е да имате — отвърна Калона.

Гласът му беше плътен и приятен и думите му прозвучаха скромно, разумно и откровено. Мисля, че всички, включително аз, искахме да го изслушаме, независимо дали му вярвахме, или не.

И после аз направих нещо глупаво и абсолютно детинско. Затворих очи и усилено се замолих на Никс. Моля те, нека Калона говори само истината. Ако той каже истината, може би има надежда за него.

– Твърдиш, че ти си Еребус, дошъл на земята — започна Дуантия.

Отворих очи и видях, че Калона се усмихва.

— Да, аз съм безсмъртно същество.

— Консортът на Никс ли си, Еребус?

Кажи истината! — заповядах му аз мислено. — Кажи истината!

— Някога бях до Никс, а после паднах на земята и сега съм тук, пред…

— До Превъплъщението на богинята — прекъсна го Неферет и стана.

— Неферет, вече знаем мнението ти кой е този безсмъртен — рече Дуантия. Не повиши тон, но думите й бяха резки и предупреждението в тях беше недвусмислено. — Искаме да чуем повече от самия безсмъртен.

— Както би сторил всеки консорт, аз се покланям на моята вампирка господарка — каза Калона и леко се поклони на Неферет, която му отправи победоносна усмивка.

Стиснах зъби.

— Очакваш ли да повярваме, че превъплъщението на Еребус на този свят няма собствена воля?

— Независимо дали е на земята, или до Никс във владенията на богинята, Еребус е отдаден на господарката си и неговите желания отразяват нейните. Уверявам ви, че знам правотата на тези думи от личен опит — заяви Калона.

И той говореше истината. Като воин на Никс Калона бе станал свидетел на всеотдайността на Еребус към богинята. Разбира се, от начина, по който Калона формулира отговора си, се подразбираше, че той твърди, че е Еребус… без да изрича лъжа.

Но нали точно за това се молех? Калона да говори само истината.

— Защо напусна владенията на Никс? — попита друг член на Съвета. Тя не му беше кимнала за поздрав.

— Бях

низвергнат. — Калона отмести очи от Съвета, погледна мен и изрече остатъка от отговора си така, сякаш двамата бяхме сами в залата. — Предпочетох да напусна, защо-то вече не мислех, че служа добре на богинята. Отначало имах чувството, че съм направил ужасна грешка, и после се възнесох от земята да търся ново владение и нова господарка. Напоследък започвам да мисля, че отново бих могъл да служа на моята богиня само че този път чрез нейната представителка на земята.

Дуантия озадачено повдигна изящните си вежди, когато проследи погледа му и спря на мен. Очите й изведнъж се отвориха широко.

— Зоуи Редбърд. Съветът ти дава думата.

ТРИЙСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА

Зоуи

Почувствах студ и горещина едновременно. Откъснах поглед от Калона и се изправих пред Съвета.

Благодаря. Добра среща.

— Добра среща — отвърна Дуантия и сетне продължи спокойно. — Нашата сестра Ленобия ни уведоми, че в отсъствието на Неферет от Дома на нощта ти си определена за Висша жрица, следователно ти изразяваш тяхната воля.

— Изключително неуместно е новачка да бъде определена за Висша жрица — намеси се Неферет. Разбрах, че тя е вбесена, но вместо да го покаже, Неферет ми се усмихна снизходително, сякаш бях прощъпалник, заловен да облича дрехите на майка си. — Аз все още съм Висша жрица на Дома на нощта в Тулса.

— Не и ако Съветът на Дома на нощта те е лишил от власт — заяви Дуантия.

— Появата на Еребус и смъртта на Шекина силно потресоха Дома на нощта, особено толкова скоро след ужасяващите и трагични убийства на двама наши преподаватели от местни човеци. Това ме натъжава, но членовете на Съвета на моя дом не разсъждават трезво.

— В Дома в Тулса несъмнено цари объркване. Независимо от това ние признаваме тяхното право да изберат нова

Висша Жрица, въпреки че е много необичайно новачка да заеме този пост — отговори Дуантия.

— Тя е изключително необикновена новачка — обади се Калона.

Чух усмивка в гласа му.

Не можех да го погледна.

Заговори друг член на Съвета. Черните й очи блестяха и гласът й беше рязък, почти ироничен. Може би беше Та-натос, вампирката, избрала име, което на гръцки означава „смърт“.

— Интересно е, че ти се изказваш в нейна подкрепа, Ере-бус, тъй като според Ленобия Зоуи смята, че ти си друг негов вариант.

— Казах, че тя е необикновена, а не че не може да греши — отговори Калона.

Неколцина други членове на Съвета се подсмихнаха, както и много вампири от публиката, но Танатос остана невъзмутима. Усетих, че Старк се вцепени.

— Е, кажи ни, изключително необикновена и много млада Зоуи Редбърд, кой мислиш, че е нашият крилат безсмъртен?

Устата ми беше толкова пресъхнала, че трябваше да преглътна два пъти, за да мога да говоря. И след това, когато думите най-сетне дойдоха, онова, което казах, ме изненада, сякаш ги изрече сърцето ми, без да иска разрешение от ума.