Измамата
Шрифт:
Той самият беше обмислял нарочно да бъде арестуван. Да измисли някакво смешно престъпление, което да му осигури няколко месеца в пандиза и буквално да го извади от играта. Но точно както толкова много от другите му брилянтни идеи, той беше решил да я отложи до второ разглеждане. Затворът чисто и просто не беше his thing.
Been there, done that…
Ама че късмет, че Санделс типажът се появи.
Той беше позвънил на четири от най-големите фирми, беше питал за най-известните адвокати и на всички места беше ударил на камък с кисели подчинени, които само му дадоха половинчати обещания, че ще се обадят допълнително.
Но изведнъж Санделс беше изскочил като Джак от кутията 10 .
Може би адвокатът се беше изморил от семейния живот в провинцията и си търсеше причина да отиде до града, за да се срещне с любовницата?
С други думи, чист късмет. Или пък не…
Без значение кое от двете, той самият беше здраво насинен, окичен със забрана за пътуване, а освен това ченгетата бяха взели паспорта му.
Но поне беше свободен.
Пое още няколко дълбоки глътки въздух и после се насочи към магазина за цигари на няколко пресечки оттам.
10
Jack-in-the-box (на шведски Gubben i ladan) — детска играчка, представляваща кутия с манивела. Когато манивелата се навие, зазвучава мелодия, в края на която от кутията изскача кукла, обикновено клоун. — Б.пр.
Бяха го пуснали прекалено лесно.
Времевият таван за арест беше седемдесет и два часа, а когато ставаше дума за терористични престъпления, Окръжният съд на практика винаги беше на страната на СЕПО и вземаше решение за задържане. Но въпреки това Хенке беше лишеи от свобода едва за трийсет часа. Едва ли се дължеше на факта, че си беше намерил адвокат знаменитост.
— Стигсон, той откога е във Фирмата? — попита тя Рунеберг, който стоеше срещу нея на масата в ресторанта на полицията.
— Защо се интересуваш?
— Мислех си, че познавам повечето лица в СЕПО, но неговото беше ново…
Рунеберг се размърда съвсем леко, но достатъчно, че тя да го забележи.
— Окей, не, той не е нов, всъщност едно време ми беше началник. Но работи в чужбина много години. ООН, ОССЕ 11 или нещо такова, точно сега събираме всички възможни ресурси. Ти получи ли писмо, между другото?
— Писмо?
— Всички, които са в отпуск, ще бъдат помолени да се върнат на служба заради сватбата. Нуждаем се от всеки един обучен охранител, който е на разположение. Ситуацията в персонала и без това вече е напрегната заради всички от шведските демократи 12 , които трябва да пазим от избирателите. Навита ли си? Става дума само за две седмици…
11
Организация за сигурност и сътрудничество в Европа. — Б.пр.
12
Sverigedemokraterna (Шведските демократи) — крайнодясна националистическа партия в Швеция. — Б.пр.
Тя поклати глава.
— Не точно сега, Луде, опитваме се всячески да уредим нещата със Sentry. Голяма бъркотия е с целия нов персонал и придобиването. Трябва
Тя изведнъж забеляза, че той беше успял да смени темата.
— Окей, при вас положението изглежда е горе-долу като при нас — допълни той. — Нов генерален директор и така нататък. Но можеш да си помислиш по въпроса, обещай ми. Искаш ли още кафе, между другото, скоро затварят?
Тя поклати глава и се изправи.
— Трябва да се прибирам, Мике е приготвил вечеря, а аз вече закъснявам.
— Окей — той избута стола си назад. — Как върви на домашния фронт с ъъх… Искам да кажа след…
— Тобе Лунд? Ами преодоляхме го. Мике е от хората, които прощават.
— Това е добре — Рунеберг погледна встрани за няколко секунди. — Виж, трябва да те изпратя и да те изведа. Нови шефове, нови правила, знаеш.
HP излезе от магазина за цигари, разкъса найлона на кутията и измъкна една „Марлборо“.
Ръцете му все още трепереха малко, но това най-вероятно се дължеше на никотиновата абстиненция. Или поне това беше обяснението, което той предпочиташе…
Две дълбоки дръпки на тротоара, за да успокои по-острия глад, после се отправи към метрото. Време беше да се добере до вкъщи и да инспектира щетите. Ченгетата сигурно бяха обърнали всичко в апартамента надолу с главата. Късмет, че вътре нямаше нищо, за което да се безпокои.
Отвори вратите към метрото и без да удостои касата за билети дори с един поглед, прескочи преградата с отработено движение и продължи към ескалаторите.
По пътя надолу го подмина висока платинено руса жена приблизително на неговата възраст и почти автоматично той остави погледа си да проследи движенията на бедрата и за няколко секунди, преди да се завърне към бъркотията в главата си.
Трябваше да опита да разбере какво, по дяволите, се беше случило и кой го беше натопил. И преди всичко защо…
Но първо трябваше да пробва да поспи няколко часа.
Стигна до дъното на ескалатора и се запъти бавно покрай перона към една свободна пейка.
Блондинката седеше наблизо. Музиката в грамадните и слушалки явно беше адски завладяваща, защото тя беше вторачила стъклен поглед право напред и изглежда изобщо не го забелязваше.
Все тая, мацките бяха най-малкият му проблем точно сега, а освен това, ако се съдеше по черния лак за нокти, бретона и мрачния стил на обличане, нея изглежда малко я влечеше емото. Не точно неговата чаша чай 13 …
Лек повей в краката му го накара да обърне глава към изхода на тунела. Изправи се с мъка, като в същото време влакът се зададе с тътен към перона.
13
Изразът е взет директно от английския, където it’s not someone’s cup of tea означава, че нещо не е по вкуса на някого. — Б.пр.
— Във всеки случай беше хубаво да те видя, Нормен — каза Рунеберг, когато наближиха приемната. — Въпреки че обстоятелствата, естествено, можеха да са по-приятни…
Той приближи картата си към малък черен четец до вратата. Изглеждаше нов, светлите очертания, оставени от стария четец, който беше значително по-голям все още се открояваха ясно отзад на стената.
Рунеберг натисна дръжката, но вратата си остана заключена. Той измрънка нещо и повтори процедурата със същия резултат.