Когато лъвът се храни

Смит Уилбур

Шон погледна към отсрещния бряг. Фургоните на Леро ги нямаше.

— Катрин! — промълви натъжен, после, осъзнавайки загубата, повтори: — Катрин! — Знаеше, че това не беше мимолетно желание. Това беше истинска болка, която те обзема изцяло. Не искаше да я остави да си отиде. Изтича обратно до фургона и хвърли дрехите си на леглото.

— Ще се оженя за нея — каза той и думите му малко го стреснаха.

Постоя няколко минути гол, с израз на уплаха, изписан на лицето му.

— Ще се оженя за нея — повтори Шон.

Това беше нова мисъл, която малко го плашеше.

Извади чифт панталони, обу ги и закопча добре

колана.

— Ще се оженя за нея! — надсмя се над собствената си дързост. — Проклет да съм, ако не се оженя за нея.

Стегна колана си и завърза за него чифт кожени обувки. Скочи в калта. Дъждът бе студен и той леко потрепери. След това видя Мбиджейн да тича към него.

— Nkosii! Nkosii, какво правиш?

Шон наведе глава и затича още по-бързо към брега, а зулусът се носеше след него.

— Това е лудост… Чакайте, нека поговорим… — крещеше Мбиджейн след него. — Моля те. Моля.

Шон падна и се подхлъзна надолу към водата. Мбиджейн се хвърли след него и го хвана на ръба на водата, но калта беше направила хлъзгава ръката му и зулусът не успя да го задържи. Шон се измъкна от ръцете му и скочи във водата. Заплува по гръб, за да избегне подводното течение. Реката го отнесе. Една вълна се разби в устата му и той се сви, за да се изкашля. Реката го хвана моментално за петите и го задърпа към дъното. После го пусна само колкото да си поеме дъх и отново го затегли надолу във водовъртеж. Удряше водата с ръце, но тя го хвърли надолу под един водопад и от болката в гърдите той разбра, че се дави. Вече нищо нямаше значение за него. Беше твърде изтощен. Нещо го блъсна по гърдите и протегна ръка, за да се предпази. Пръстите му докоснаха някакъв клон, сграбчиха го и той успя да подаде глава над водата. Глътна въздух и държейки се здраво за клона, усети, че все още е жив и иска да живее. Започна да рита с крака и да се мъчи да изплува, държейки дебелия клон с две ръце. Едно завъртане на водата при южния бряг тласна клона почти до брега, над който се беше надвесило дърво с клони почти до водата. Той се пресегна, хвана няколко клона и се измъкна на брега. Коленичи в калта. От устата и носа му започна да тече вода. Беше загубил обувките. Болезнено повръщаше погълнатата вода. Погледна към реката. Колко бързо се движеше! Колко ли време се беше борил с водата? Трябва да е някъде на около петнадесет мили от фургоните. Избърса лицето си с ръце. Все още валеше. Стана и тръгна нагоре по течението.

Цели три часа вървя по брега, докато стигна мястото срещу фургоните си. Мбиджейн и другите слуги му махнаха с облекчение, като го видяха, но гласовете им не достигаха до него от шума на водата. Шон трепереше от студ, а и краката му бяха наранени. Следите от фургоните на Леро бяха започнали да се заличават. Тръгна по тях и болките в краката му изчезнаха изведнъж, когато видя развяващия се брезент на последния им фургон.

— Боже господи! Как премина реката — викаше Ян Паулус.

— Прелетях — отговори Шон. — Къде е Катрин.

Паулус започна да се смее, облягайки се на седалката.

— Значи това е причината. Та нима щеше да минеш целия този път само за да кажеш „довиждане“ на мен?

Шон се изчерви.

— Добре, присмехулко, стига толкова, къде е тя?

Оупа се приближи в галоп. Зададе първия въпрос, още докато беше на петдесет метра от тях и петия, когато стигна при тях. Младият мъж знаеше от опит, че няма смисъл

да му отговаря. Погледна зад двамата Леро и я видя да идва. Тя тичаше, а шапчицата й се мяташе на гърба. Беше повдигнала полите си, за да ги предпази от калта, бузите й пламтяха, а очите горяха много зелени. Шон се промуши под шията на коня на Оупа и тръгна към нея кален и изгарящ от желание да я посрещне.

После срамежливостта ги спря и те застанаха на разстояние един от друг.

— Катрин, ще се омъжиш ли за мен?

Тя пребледня. Гледаше го с широко отворени очи, след това се извърна настрана и заплака. Шон усети, че стомахът го присви.

— Не! — крещеше Оупа яростно. — Няма да се омъжи за теб. Остави я на мира, голяма маймуно. Ти я разплака. Махай се оттук! Тя е още дете. Махай се!

Той застана с коня между двамата.

— Я си дръж устата, стар рунтавелко — пристигна задъхана Оума. — Какво разбираш ти? Това, че плаче, не значи, че не го иска.

— Мислех, че той не ме иска, защото ме остави да си отида — хълцаше Катрин. — Мислех, че не го интересувам.

Шон се мъчеше да се промъкне и да заобиколи коня на баща й.

— Остави я на мира! — крещеше отчаян Оупа и маневрираше с коня, за да му препречи пътя. — Ти я караш да плаче! Казвам ти, че тя плаче!

Момичето наистина плачеше. То също се опитваше да заобиколи коня.

— Взимай я! — крещеше брат й. — Взимай я, млади човече! Иди и я вземи!

Оума хвана юздите на коня и го отведе настрана. Беше силна жена. Шон и Катрин се вкопчиха един в друг и се държаха здраво.

— Е, това е то, човече! — Ян Паулус скочи от коня и започна да тупа Шон по гърба. Той не можеше да се брани, затова пристъпваше с една крачка напред при всеки удар.

Доста по-късно Оупа измънка намусено:

— Тя ще получи два фургона зестра.

— Три — извика Катрин.

— Четири — добави Оума.

— Е, добре, четири. Махни си ръцете от него, момиче! Нямаш ли срам? — каза бащата.

Катрин свали колебливо ръцете си от кръста на Шон. Той беше взел назаем един от костюмите на Паулус и сега всички седяха около огъня. Беше спряло да вали, но облаците бяха ниско и нощта настъпваше бързо.

— И четири коня — каза Оума, обръщайки се към мъжа си.

— Искаш да ме докараш до просяшка тояга ли, а, жено?

— Четири коня — повтори тя.

— Добре, добре! Четири коня! — Оупа погледна към Катрин. — Тя е още дете, човече, само на петнадесет години.

— Шестнадесет — обади се майка й.

— Почти седемнадесет — каза момичето. — Но, татко, ти обеща, не можеш да не удържиш на думата си.

Бащата въздъхна. След това погледна Шон и лицето му стана сериозно.

— Паулус, донеси Библията от фургона ми. Тази голяма маймуна трябва да се закълне.

Ян постави Библията на задната дъска на фургона. Книгата беше дебела, подвързана в кожа, изтъркана от употреба.

— Ела тук! — нареди Оупа на Шон. — Сложи ръка на Библията, не гледай мен, а нагоре. Сега повтаряй: „Тържествено се заклевам да се грижа за тази жена“. Не мънкай и не бързай, говори бавно. „Докато намеря свещеник, който да стори това, което е редно. Ако не спазя клетвата си, тогава те моля, Господи, да ме поразиш с мълния, да ме ухапе змия, да изгоря във вечния огън“ — завърши списъка на наказанията Оупа. — Господ няма да може да направи всичко това, но аз ще те пипна пръв.