Мерак
Шрифт:
Три дена останахме горе с Мерко, а след това по- събрах червенушки, борина малко и се върнах в село. Изтърсих армагана в скута на бабата и — право при наместника.
— Кмете, ти връзваш ли жената за кревата?
— Защо
— Питам, защото всички мъже в това село или връзват жените си, или им скърцат със зъби, или ги повалят само с поглед. А защо не раздадете пистолети на мъжете? Вадиш пистолета и нататък всичко лесно!
Стана пълномощникът от стола и ме наближи:
— Духни ми — казва — в лицето.
Духнах му.
— Не си пил, а защо си я разиграл тетрадката си рано-рано?
— Ще ти кажа — викам му — защо. — И му разправям по-нататък цялата работа за коча. Той на три пъти промени боята на лицето, че и неговият косъм, както се вижда, не излезе чист. Изслуша ме и накрая задава ми въпроса:
— Какво предлагаш да направим?
— Предлагам да се организира един курс в салона на читалището за квалификация на мъжете... Ще докараме коча да видят обноски, а пък аз ще се заема със словесното!
— Ама чакай! — вика пълномощникът. — Ти чуваш ли се какви ги дрънкаш? Коч в читалището, дето се провеждат културните
Викам на пълномощника:
— Ами това не е ли култура бе, другарю, да умеят хората да се обичат? Я виж колко се развеждат!
Взе да се чеше пълномощникът по главата, по врата, сетне по краката.
— Само едно — казва — не разбирам: защо си се хванал тъкмо ти с тая овнешка история? Я ми кажи.
— Мъчно ми е, другарю пълномощник, че нашите хора в галенето са бетер от хайваните! Ето защо! Историята не е овнешка, а е от човешка по-човешка!
Замисли се пълномощникът. Мисли, мисли и накрая се реши.
— Добре, ща организираме курс, но все как. — в читалището не! Нека си бъде горе, в кошарите, там ще намерим начин да закараме мъжете, но да бъде за мероприятие някакво, да речем, „реконструкция на овчата порода” или нещо подобно — може дори само „реконструкция”. И ще внимаваш да не ни подушат, инак — стане ли на въпрос — нито съм те чувал, нито съм те виждал! Ясно?
— Ясно — казвам.
— Действай!
... Сега действам.
Меракът ми е да преминат един ден всичките мъже край мене и да ги видя накичени със здравец — като Юмера.
Тогава и греховете ми ще се простят, и сърцето ми ще се отпусне…