Мрежата

Кланси Том

Изобщо възмъжаването не е лесна работа. Не трябваше да ги дразни и допълнително да усложнява нещата, укори се тя, вече с гръб към младоците.

— Тръгваш ли си вече? Нямаш ли още някоя танцова стъпка за показване? — подхвърли след нея Крачун и двамата младоци се захилиха.

„Танцова стъпка“. Горките заблудени хлапета.

— Това са хватки „джуру“ — обясни Тони през рамо. — От стила „Пукулан Пенджак Силат Букти Негара-Серак“.

— Звучи като китайска манджа с много сос — прихна Крачун. — А имаш ли… колан или нещо такова?

— Не,

в този стил няма колани, а само ученици и учители, гуру. Аз все още се уча.

— Е — сви рамене Крачун. — Звучи забавно.

Забавно. Тони само се усмихна. Беше свикнала да проявява снизхождение към мъжете. Беше се наслушала на какви ли не коментари по свой адрес и й се беше налагало да ги преглътне. Заемаше един от високите постове в ЦРУ, а беше само на двайсет и седем. Хм… Жена. Хм… Италианка. Хм… В най-добрия случай не минаваше без някой виц. Понякога се чудеше кое кара мъжете да се държат така. Не всички, разбира се, и слава богу, не през цялото време, но все пак… Понякога беше доста изнервящо.

Ето сега например. Може би ако беше в по-добро настроение, щеше само да се усмихне и да махне с ръка. Не си струваше и да се връзваш… Но сега и без това беше напушена. След тази кошмарна нощ малко й трябваше, за да пламне фитилът.

— Тъкмо обратното — задоволи се да възрази. — Изобщо не е забавно. Освен ако не гледаш повърхностно на нещата…

— Моля? — изгледа я удивено Крачун. Усмивката беше изчезнала от лицето му.

— Лошо ли се изразих? — запита Тони с меденосладък гласец.

— Вижте какво, мадам, няма смисъл да се заяждаме…

— Съвършено вярно. Значи имаш черен колан, нали така?

— Точно така.

— Тогава, ето какво… Защо не се опиташ да ме удариш? Ще бъде забавно, уверявам те.

Двамата младоци се спогледаха. Крачун се колебаеше и имаше своите основания за това. Дори да успееше да я удари, изпадаше в ситуацията на грубиян, злоупотребил със силата си. А ако не успееше, върху мъжествеността му щеше да бъде нанесен съкрушителен удар.

— Не мисля така, мадам. Не си струва да опитваме. Не бих искал да ви нараня…

— Не се безпокой за това — увери го тя. — Няма да го допусна.

Не беше избрала най-подходящия момент да демонстрира уменията си и нейната гуру не би одобрила идеята й да предизвика младока, но връщане назад нямаше. Нямаше да пропусне възможността да му натрие носа. Той сам си го търсеше с тази своя самоувереност на мачо от Юга.

— Какво пък — намеси се Малчо. — Можеш да й покажеш няколко хватки, без да я удряш прекалено силно…

Крачун се ухили. Удаваше му се възможност да покаже какво може, а това не беше за изпускане.

— Дадено, мадам. Щом настоявате.

Той спря пред нея, поклони се и зае позиция.

— Готова ли сте?

Тони кимна и прехапа устни, за да не се разсмее.

Младокът беше бърз и доста съобразителен. Този път беше изоставил перченето. Отскочи назад и насочи удара си към гръдния

й кош. Беше добър удар, отработен, и в същото време нямаше да я нарани сериозно, ако не успееше да го отклони. С лявата ръка беше готов да се предпази от ответен удар.

Отлична техника.

Вероятно очакваше, че Тони ще парира удара, но тя имаше друго наум — смяташе да му приложи няколко хватки от силат. Разтвори ръце и блокира атаката му, пристъпи напред с ляв крак и му нанесе светкавичен удар в ребрата с десен лакът. Гръдният му кош глухо изкънтя.

Изкара му ангелите, но младокът се окопити доста бързо.

Тони отново зае позиция.

Лявата й ръка приклещи рамото му, а с дясната го удари косо през лицето. Пристъпи напред, изведнъж се сниши, придърпвайки рамото му. Удар — и главата му отново политна назад. Техниката беше проста, но ефективна — база, ъгъл, лост. И отново — в същата последователност. Три основни етапа. Тони ги беше отработила до съвършенство.

Крачун се просна по гръб като подкосен. Тони не беше свършила, но предпочете да спре дотук. Отстъпи две крачки назад. Не искаше да го наранява.

Беше го сложила на мястото му за по-малко от пет секунди.

— Кучка! — процеди Крачун, надигна се и отново се насочи към нея.

Е, поне вече не я наричаше „мадам“.

Сигурно й беше подготвил цяла серия от ефектни удари — крошета, подскоци, махове и фалшиви атаки, преди финалния съкрушителен удар. Всичко това при положение, че Тони стоеше със скръстени ръце и го оставеше да си свърши работата. Тя обаче не възнамеряваше да го остави.

Успя да блокира лявото му кроше, приклещи с две ръце ръката му над лакътя, извъртя се, отпусна се на коляно, накара го да загуби опорната си точка и го прекатури. Крачун очевидно още не беше овладял изкуството да пада и се стовари с цялата си тежест, като при това си изкара и въздуха.

Тони му беше приложила първа „джуру“ хватка. Нямаше смисъл да усложнява нещата.

Изправи се и зае позиция в очакване на поредната му атака, в случай че още си го търсеше.

Този път Крачун се оказа достатъчно благоразумен и разпери ръце в знак на капитулация.

Тони си помисли с известно задоволство, че го беше сложила на мястото му. Избърса челото си с ръка и изведнъж усети нечий прикован в нея поглед.

Озърна се. Алекс Майкълс, облегнат на стената, я наблюдаваше с неподвижен интерес.

Той се приближи към нея и Тони на свой ред се възхити на добрата му форма. Нищо чудно — Алекс пробягваше по няколко мили почти всеки ден. Редовно работеше и върху мускулите си, но предпочиташе уредите в гимнастическата зала пред боксовите схватки, въпреки че, ако се наложеше, и тогава не би се посрамил. Докато гледаше обаче как Тони подмята онова яко момче, дълго като върлина, си помисли, че за пръв път вижда нещо подобно и не би искал да й излезе насреща.

Усмихна й се.

— Беше направо изключителна. Кой те е научил да се биеш така?