Мусон
Шрифт:
Трябваха му няколко часа, за да го разшири, а после отново го прикри с палмови клони и сухи пръчки, за да не го открият случайно.
От приятеля си Мустафа, коняря, измоли една мръсна и парцалива роба с повече кръпки отколкото плат по нея и също толкова мръсна чалма, която дори конярят отказваше да носи повече. Върза всичко това на вързоп и го скри в изхода на тунела. Изчака пълнолуние и попита Ясмини:
— Наистина ли искаш да плуваш в океана?
Тя го погледна смаяно, а после мъничкото
— Не ме дразни, Доуи! — помоли тя.
— Тази вечер ще дойдеш да вечеряш с мен и Тахи. След вечерна молитва, ще благодариш на Тахи и ще й кажеш, че отиваш при майка си. Ще дойдеш тук и ще се скриеш зад резервоара. — Лицето й бавно се озари и очите й светнаха. — Майка ти ще си мисли, че си при Тахи, а Тахи ще смята, че си при майка си. Малко по-късно ще дойда и аз.
— Да, Доуи — кимна енергично с глава тя.
— Няма ли да те е страх да дойдеш тук сама в тъмното?
— Не, Доуи! — Така яростно заклати глава, сякаш искаше да я откъсне от раменете си.
— Не можеш да вземеш Джини. Трябва да си остане в клетката. Обещаваш ли?
— От цялото си сърце обещавам, Доуи!
100.
На вечеря Ясмини беше толкова приказлива и така не я свърташе на едно място, че Тахи я погледна подозрително и попита:
— Какво ти е, дете? Бърбориш като цяло ято папагали и подскачаш наоколо, сякаш имаш жив въглен в гащите. Да не си излизала пак гологлава на слънце?
Ясмини излапа и последните остатъци от вечерята, като ги огребваше с пръстите на дясната ръка. После скочи.
— Трябва да вървя, Тахи! Майка ми каза да се прибирам рано!
— Още не си се нахранила. Приготвила съм любимите ти кокосови сладки с шафран.
— Не съм гладна тая вечер. Трябва да тръгвам. Утре пак ще дойда.
— Първо молитвата! — опита се да я спре Тахи.
— Слава и благодарност на Аллах Всемогъщи, задето ни даде храна и вода и задето ни е направил мюсюлмани — изтрака Ясмини и скочи на крака. Преди Тахи да я спре отново, тя беше вече навън.
Дориан изчака малко, после се изправи и протегна с безгрижен вид.
— Ще се поразходя из градините.
Тахи изведнъж застана нащрек.
— Много внимавай, Ал Амхара! Не си мисли, че Куш ти е простил!
Дориан се изниза бързо, за да не слуша още съвети.
101.
— Яси? — тихо я повика той, след като изкачи стълбите до терасата. Гласът му трепереше и пресекваше: напоследък му правеше всякакви номера в мигове на вълнение или притеснение — скачаше нагоре-надолу. — Яси? — Този път прозвуча дрезгаво.
— Тук съм, Доуи! — Тя изпълзя иззад резервоара и изтича при него. Луната едва бе почнала да се издига над външната
Когато стигнаха разчистеното срутване, Дориан духна пламъчето.
— Не трябва да се вижда никаква светлина — каза той. Продължиха опипом пътя си през последните няколко ярда и накрая видяха лунната светлина да се процежда през висналите стебла на растенията, покрили изхода. Дориан потърси вързопа дрехи, който беше скрил.
— Вземай! Облечи ги! — нареди той.
— Смърдят! — възпротиви се Ясмини.
— Искаш ли да дойдеш с мен или не?
Тя не поднови препирнята и зад гърба му се чу шумолене на дрехи — Ясмини се преобличаше.
— Готова съм! — каза тя нетърпеливо.
Изведе я навън под лунната светлина. Робата беше твърде голяма за нея — настъпваше полите й. Той коленичи и откъсна долната част до глезените, а после й помогна да скрие дългите си коси под чалмата.
— Вече може! — каза той, след като я огледа. Приличаше на малките нехранимайковци, които търчаха из уличките на града и по крайбрежието. — Да вървим!
Те се измъкнаха от руините и после с голяма предпазливост се насочиха, покрай палмите, към морето. Дориан познаваше този участък с най-големи подробности. Избрал бе едно място, където ниски песъчливи скали приютяваха пълнен от прилива басейн.
В скалата бе издълбана естествена пещера, пълна със сенки, които ги скриха, седнали един до друг на влажния пясък. Погледнаха към окъпаната в лунно сребро водна повърхност. Сега беше отлив и кораловият пясък на дъното лежеше открит. Беше съвършено бял и лунните сенки се открояваха меланхолично върху гладката му повърхност. Ниският прибой при външния риф хвърляше неравномерна светлина върху лицата им.
— Красиво е — прошепна Ясмини. — Никога не бих повярвала, че може да е толкова красиво.
— Отивам да плувам — каза Дориан и се изправи. Свали робата и ритна настрани сандалите. — Идваш ли?
Без да дочака отговор, той тръгна през пясъка. От ръба на езерото се обърна и погледна назад.
Ясмини излезе от пещерата като млада кошута с крака, твърде дълги за детското й тяло. Махнала бе парцаливата роба и беше гола като него. Дориан бе виждал голи момичета по пазарите за роби, но никое от тях не бе дарено с такава приказна грация. Тъмните коси се спускаха по гърба до малкото й обло задниче, а ивицата им сребрееше под лунната светлина.