Мусон
Шрифт:
Докато част от мозъка му бе заета с товара и подреждането му, другата се тревожеше за екипажа. Не му достигаха вахтени. Това бе една от причините да се отбие в Плимут, вместо да продължи направо към френския бряг и оттам, през Бискайския залив и покрай Африканския континент, чак до Добра Надежда. Плимут беше родното им пристанище, където Дениъл и Аболи познаваха почти всеки мъж, жена и дете.
— Мога да попълня екипажа за един ден с най-добрите моряци в Англия, след като стъпя в Плимут — хвалеше се той на Хал и беше така.
— Чичо ми Нед писа, че ще ни чака там — бе казал и Уилсън, за радост на Хал,
Освен необходимостта от попълване на екипажа, имаше и други причини за забавянето. Да се намерят гюлета и барут в Лондон, беше просто невъзможно. Ирландската война предизвика недостиг на муниции, а сега, с войната срещу Франция под носа му, Адмиралтейството свидливо броеше всяко сандъче барут и всяко парченце метал.
Един от складовете на Хал, разположен в пристанището на Плимут, беше натъпкан с барут и гюлета. Беше ги приготвил навремето за последното плаване на „Голдън бау“, от което трябваше да се откаже поради смъртта на майката на Дориан. Макар и прибран на склад преди няколко години, този барут беше от новия вид, така че би следвало да е годен все още.
И последната причина за отбиването в Плимут бе, че Чайлдс му намери пътници до Бомбай и те щяха да го чакат там. Хал се надяваше да са малцина. Настаняването е проблем номер едно за всеки кораб и някои от офицерите му ще трябва да се разделят с каютите си, за да се настанят пасажерите.
Хал беше така погълнат от мислите си, че не забеляза как мина времето, докато изравниха борд с остров Уайт. Спуснаха се в протока и покрай остров Дрейк се насочиха към пристанището на Плимут. Няколко десетки любопитни забелязаха двата красиви кораба и сега се бяха наредили по вълнолома, за да наблюдават приставането.
Дениъл застана до Хал и каза:
— Виждате ли там оная копа сребърна коса, дето свети като фар? — посочи към кея той. — Не може да я сбъркате, нали?
— Мили Боже, та това е мастър Нед — засмя се Хал.
— А оня до него е Уил Картър. Нед трябва да го е убедил. Добро момче е Уил. С него като трети и Нед — втори, май си попълвате бройката за вахтените офицери, капитане.
Щом швартоваха 27 , Нед Тайлър цъфна на борда. Хал едва се сдържа да не го прегърне.
27
Швартоване — привързване на плавателен съд към кей.
— Радвам се да те видя, мастър Тайлър.
— Слушам — съгласи се Нед. — Много хубаво корабче си имате, обаче носът гази дълбоко, а платната приличат на прани гащи на простор.
— Ами, ще трябва да се заемеш с това, нали Нед? — отвърна Хал.
Нед кимна мрачно:
— Слушам, капитане, ще се заема!
Независимо от пътните условия, Аболи бе успял да пристигне навреме от Лондон с каретата и сега седеше на капрата. Хал разпореди на Дениъл да започнат товаренето на мунициите и да свалят бъчвите с вода на кея, за да разпределят отново товара. После извика момчетата и тръгна към каретата. Гай послушно последва баща си даже с известно облекчение.
Том и Дориан обаче, минаха по сходнята 28 след много
— Хайде, идвайте и двамата! — подвикна им Хал. — Утре можете да се върнете и да помогнете на Големия Дениъл с товаренето. — Щом се покатериха на капрата до Аболи, Хал каза: — Закарай ни в Хай Уийлд, Аболи!
Малко по-късно, когато каретата мина през портала на имението, Том погледна напред и съзря самотен ездач да пресича бърдото в тръст, с намерение да ги срещне в подножието на хълма. Нямаше как де се сбърка високата му фигура цяла в черно, на гърба на черен жребец, идващ откъм калаените мини в Рашуолд. В същия миг и Дориан видя Черния Били и се примъкна до Том, сякаш търсеше закрила, но никой от двамата не продума.
28
Сходня — различна по конструкция и размери платформа, свързваща кей с корабна палуба за директно преминаване на хора и пренасяне на товари.
Уилям насочи жребеца към оградата. Кон и ездач полетяха плавно над нея, черното наметало литна отзад и те се приземиха с елегантна лекота. После завиха към екипажа.
Уилям не обърна внимание на Аболи и двамата си братя. Отиде право към прозорчето на каретата.
— Добра среща, татко! — поздрави той. — Добре дошъл в къщи! Много ни липсваше. — Хал се надвеси от прозорчето, светнал от удоволствие и двамата потънаха в оживен разговор. Уилям даваше отчет за всичко случило се докато ги нямаше, като наблягаше върху работите в мините и прибирането на реколтата.
Наближаваха последния хълм преди голямата къща, когато Уилям възкликна с неприязън:
— А, забравих да ти кажа. Гостите ти от Брайтън са тук. Чакат те от два дни.
— Гости ли? — попита объркан Хал.
Уилям посочи с бича към фигурите в далечината. На поляната се виждаше огромен, солиден джентълмен с по една жена от всяка страна и две момиченца в ярки престилки, които вече се надпреварваха да посрещнат каретата, пискайки от радост.
— Момичета! — възмути се Дориан. — Малки момиченца!
— Има и едно голямо. — Острият поглед на Том веднага бе уловил по-слабата от двете жени. — И много красиво при това.
— Опичай си ума, Клебе! — предупреди го Аболи. — Последната здравата те накисна. — Но Том приличаше на гонче по прясна следа.
— Кои са тези хора, дяволите да ги вземат? — раздразнено попита Хал. Той беше потънал в грижи около подготовката на далечно плаване и хич не му беше времето да посреща неканени гости в Хай Уийлд.
— Някой си мастър Бийти и цялото му домочадие — отвърна Уилям. — Казаха, че ги очакваш, татко. Но ако не е така, ей сега ще им кажа да си събират багажа.
— Дяволите да ме вземат! — възкликна Хал. — Бях забравил. Те ще плават с нас до Бомбай. Бийти е новият главен счетоводител на кантората там. Но Чайлдс и дума не спомена, че мъкне и цялото племе със себе си. Това е нечувано. Четири жени! Къде ще ги настаня? Бог да ми е на помощ!
Хал успя да овладее негодуванието си, когато слезе от каретата, за да поздрави семейството.
— Мастър Бийти, Ваш слуга съм, сър. Лорд Чайлдс разправя само хубави работи за Вас. Надявам се, че сте пътували добре до Девън?