Неоспоримо доказателство

Лескроарт Джон

— Опитайте се да не давате оценки, г-н Смит. Просто ни кажете за какво е ставало дума.

Смит кимна, замълча за миг, после започна отново.

— Двамата със съдия Фаулър се занимаваме с набиране на средства от доста време. Споменах му, че съм получил покана за благотворително събиране на яхтата на Оуен Неш и той ме попита дали мога да му взема и на него покана. Двамата сме щели да свършим повече работа.

— И вие какво му отговорихте?

— Реших, че идеята е добра.

— И му намерихте покана?

—

Да.

— Значи и двамата отидохте?

— Не. Накрая се оказа, че нито един от нас не отиде. Аз се разболях, а Анди се отказа.

— Той каза ли ви защо го е направил, след като толкова е искал да получи покана?

Смит погледна към Фаулър, после към скута си.

— Тогава преживяваше тежък момент, не му се излизаше много.

— Тежък момент ли? От лично естество?

Харди се изправи, протестира и протестът му беше приет.

— И какво стана с благотворителните ви планове относно г-н Неш?

— Трябва да разберете, че такива неща стават непрекъснато. Не могат да се предвидят. Но аз бях малко разочарован, че нито Анди — съдия Фаулър, — че нито един от нас не се възползва от тази възможност и му го казах — той замълча, като отново погледна към приятеля си на банката на защитата. — Анди каза, че така и така имал да говори с Оуен Неш по друг повод и обеща, че ще се добере до него в рамките на един месец.

Пулиъс замълча за миг, после се обърна към съдебните заседатели.

— Обещал е, че ще се добере до него в рамките на един месец — повтори тя. После, към Харди: — Свидетелят е ваш.

— Г-н Смит — каза Харди. — Доколкото знаете, г-н Фаулър някога срещал ли се е с г-н Неш лице в лице?

— Не.

— Г-н Фаулър някога казвал ли ви е, че си е определил среща с г-н Неш, за да обсъдят нещо, на „Елоиз“ или някъде другаде?

— Не, не е.

— Имали ли сте възможност да разговаряте с г-н Фаулър между шестнайсети май и двайсети юни, денят, когато Оуен Неш е бил убит?

— О, да. Чувахме се почти всеки ден.

— Говорили сте почти всеки ден. Спомняте ли си дали името на г-н Неш се е появявало в разговора ви между шестнайсети май и двайсети юни?

— Ами, единствено в разговора, за който споменах на г-ца Пулиъс.

— А след това?

— Не.

— Не, не си спомняте или не, не се е споменавало?

— Не си спомням да се е споменавало.

— Ако си е бил определил среща с г-н Неш, смятате ли, че щеше да ви каже?

— Протестирам — обади се Пулиъс. — Спекулация.

Протестът беше приет, както Харди знаеше, че ще стане, но това не му попречи.

Той продължи:

— Искам да изясня това. На шестнайсети май г-н Фаулър — въпреки че е имал покана — не е отишъл на „Елоиз“, така ли?

— Да, така е.

— През следващия месец никога не е споменавал нито, че си е уговорил среща с Оуен Неш, нито, че ще ходи на „Елоиз“?

— Точно така.

— Значи, ако мога да обобщя

фактите, извлечени от вашите показания, г-н Смит, доколкото вие знаете, г-н Фаулър никога не се е срещал с г-н Неш и никога не се е качвал на „Елоиз“?

— Точно така. Доколкото аз знам, не е.

— Факт ли е, г-н Смит, че г-н Фаулър ви е обещал, както сам казахте, че ще се добере до Оуен Неш в рамките на един месец, смятано от шестнайсети май?

Смит се намръщи.

— Да, така ми каза.

— Значи фактът е, че той ви е казал, че ще го направи. Не е факт, че наистина го е направил. Всъщност, вие не разполагате с никакви доказателства, че той го е направил. Вярно ли е?

— Да, вярно е.

Пулиъс бе свела списъка си със свидетели до Дейвид Фримън и Мори Картър, заемодателят по гаранцията. Явно следобед обвинението щеше да приключи нещата с въпроса за нравствения облик, като остави съдебните заседатели с впечатлението, че осъзнатата вина на Анди е единственото възможно обяснение за постъпките му. Чоморо беше дал ясно да се разбере, че ще допусне всички показания в тази насока.

Харди с нетърпение очакваше Фримън да застане на свидетелското място. Въпреки че неговите показания щяха да потвърдят голите факти по неетичното поведение на Анди, като адвокат, занимавал се цял живот със защитата, той инстинктивно щеше да се противопостави на Пулиъс. Харди, естествено, бе разговаряло него няколко пъти през двата месеца, през които се бе подготвял за процеса и в тези техни разговори Фримън беше изглеждал искрено опечален от предстоящата му роля като свидетел на обвинението.

Но фактите си бяха факти — Анди Фаулър го бе наел да защитава Мей Шин. Фримън ясно беше казал на Фаулър, в собствения му кабинет, че по негово мнение той няма друга възможност, освен да се оттегли от делото сега, когато се бе паднало в неговата съдебна зала. Той беше у редил нещата с Мори Картър за гаранцията.

В дългогодишната си кариера, беше казал той на Харди, никога не бил виждал съдия да прави нещо подобно на онова, което Анди Фаулър бе направил. Разбира се, нямаше да го каже така, когато даваше показания, но действията на Фаулър изглеждали толкова невероятни на Фримън, че не подлежали на описание.

Освен това, снощи бе намекнал на Харди, че още не бил загубил делото. И го беше направил, преди да се уверят, че Мей се е самоубила, когато нещата бяха изглеждали дори по-лошо. Дали пък не бе планирал да наблегне на определени места в показанията си, за да не прозвучат чак толкова съкрушително, колкото изглеждаха на пръв поглед?

Чоморо реши, че Анди Фаулър можеше да бъде пуснат отново под гаранция, след което усмирения бивш съдия и неговата дъщеря дадоха ясно да се разбере, че присъствието на адвокати не е желано и отидоха да обядват сами. А това напълно устройваше Харди.