Обикновен гений
Шрифт:
— Оттук управлявам цял отдел. А жилището на Чамп е доста по-голямо. Намира се срещу централната сграда, близо до Барака номер едно.
— А каква дейност се развива в Барака номер едно?
— Там е моят отдел. Чамп управлява Барака номер две — онази, с водния резервоар.
— Но вие няма да споделите с какво се занимавате, нали?
— Не е проблем да ви кажа с какво се занимавам, защото не е нищо особено. Основната задача на отдела ми е да разлага числа. Много големи числа. Изключително
— И тя обяснява въоръжената до зъби охрана и огромните разходи? — скептично я погледна Шон.
— Обяснява го, особено ако успее да прекрати плъзгането на света към разруха. Но ние не сме сами. В тази област работят Ай Би Ем, Майкрософт, Станфордският университет, Оксфорд, плюс цели държави като Франция, Япония, Китай, Индия и Русия, а може би и известен брой престъпни организации. И трябва да ви кажа, че работят много активно.
— Не съм сигурен, че бих искал да се конкурирам с Агенцията за национална сигурност — отбеляза Шон.
— Може би това е истинската причина за въоръжената охрана. Да се пазим от тях.
— Значи цялата организация, наречена Бабидж Таун, се занимава с този математически модел?
— Не, не. С него се занимава само моят отдел в Барака номер едно. Ако трябва да бъда откровена, ще добавя, че се чувстваме малко като доведени деца. Моята и на колегите ми работа се възприема като допълнителна застраховка срещу евентуалния провал в разработките на Чамп. Но той и хората му работят страшно упорито, защото удовлетворението би било огромно.
— Какво по-точно? Спасяването на света?
— Някои изобретения помагат на човечеството — например електрическата крушка или антибиотиците. Други го заплашват с унищожение — например ядрените оръжия. Но все пак такива изобретения продължават да се предлагат и да се купуват.
— Защо се чувствам като Алиса в стаята с кривите огледала? — въздъхна Шон.
— Не е нужно да познавате нашия свят, мистър Кинг. Достатъчно е да откриете какво се е случило с Мънк.
— Наричайте ме Шон. Познавахте ли Мънк? Ваш служител ли беше той?
— Не. Работеше при Чамп, защото е физик, а не математик. Но го познавах.
— И?
— Прекарвах част от времето си с него и Виджи, но не бих казала, че го познавам добре. Той беше спокоен, методичен и сдържан човек. Избягваше да говори за личния си живот. А сега задайте ми неизбежните въпроси. Имал ли е врагове? Занимавал ли се е с нещо, което би поставило живота му под заплаха? И така нататък…
— След като вече сама ги зададохте, на мен ми остава само да чуя отговорите — усмихна се Шон.
— Нямам такива. Ако се е занимавал с наркотици и кражби или е имал
— А знаете ли, че е убит с личния си пистолет, върху който има само негови отпечатъци?
— Самоубийство?
— Все още не знаем всички факти. Казахте, че не го познавате чак толкова добре, но може би сте забелязали някакво депресивно състояние, желание за самоубийство?
— Нищо подобно.
— Беше ли добър баща на Виджи?
— Прекрасен — омекна лицето на Алиша. — С часове играеха на двора. Научи се дори да свири на китара, за да й акомпанира.
— Личи си, че сте прекарвали много време с тях.
— Не толкова с Мънк, колкото с Виджи. Чувствам я като дъщерята, която никога няма да имам.
— А той го приемаше добре, така ли?
— Работеше извънредно, аз също. Но разликата в работното време ми позволяваше да бъда с нея, когато него го нямаше.
— Разбирам. А майката?
— Нямам представа — поклати глава Алиша. — Никога не съм я виждала.
Шон изведнъж се сети за въпрос, който би трябвало да зададе на Райвест.
— Знаете ли за някакви скорошни пътувания на Мънк?
— Не, в последно време не е пътувал. Тук отпуските са доста голям проблем. — Жената насреща му помълча малко, после добави: — Доколкото си спомням, преди осем-девет месеца беше в чужбина.
— Къде по-точно? — наостри уши Шон.
— Не ми каза — поклати глава тя.
— А откъде знаете, че е бил в чужбина?
— Веднъж спомена, че трябва да си удължи паспорта. Оттам заключих, че ще пътува в чужбина. Иначе защо ще му трябва паспорт.
Който е в ръцете на ФБР, добави мислено Шон.
— Колко дълго отсъства?
— Около две седмици.
— Кой гледаше Виджи през това време?
— Помагах и аз, но управата на Бабидж Таун нае специални хора.
— И момичето нямаше нищо против цял куп непознати в къщата?
— Предполагам, че Мънк й беше обяснил състоянието на нещата. Тя вярваше само на него. Отношенията им бяха изключително близки.
— А вие? Успявате ли да я предразположите?
— Понякога. Защо питате?
— Защото искам да говоря с нея и ще ми трябва вашата помощ.
— С какво Виджи може да помогне на разследването?
— Може би знае нещо за баща си, което би обяснило инцидента.
— Ако тя изобщо се съгласи да говори с вас, това ще стане на език, който едва ли разбирате добре.
— Значи съм късметлия, че ще ми помага лингвист от висока класа — усмихна се Шон.
— Но за вас е само работа, нали, Шон? — снизходително подхвърли тя. — Изобщо не ви пука дали Мънк Тюринг се е самоубил, или някой го е застрелял. И в двата случая си получавате парите.