Разделяй и владей
Шрифт:
— Защото до пладне ще получите три предизвестия за оставки на бюрото си — отговори Котън. — На г-н Фенуик, на г-н Гейбъл и на г-н Роднър. В замяна няма да има обвинения, преследване и никакво друго обяснение, освен че членове на правителството са изказали различни мнения относно политическата ни позиция.
Челото на Фенуик почервеня.
— Три оставки ли, г-н вицепрезидент?
— Точно така, г-н Фенуик — отвърна Котън. Изобщо не погледна към шефа на АНС. — Срещу пълна амнистия.
На Худ не убягна подтекстът на казаното. Можеше със сигурност да твърди това и за президента.
Вицепрезидентът
Президентът поклати глава.
— Тук има група представители на правителството, които явно са заговорничели с един международен терорист да откраднат петрола на една страна, да го дадат на друга и да извлекат външнополитически дивиденти от това, като същевременно отнемат поста на президента на Съединените щати. И вие седите тук и арогантно заявявате, че тези хора фактически трябва да получат амнистия. А изглежда дори, че един от тях трябва да остане в правителството като заместник на президента.
Котън погледна към Лорънс.
— Да, точно това казах — рече той. — Алтернативата е един международен инцидент, от който ще излезе така, че САЩ са излъгали Азербайджан. Ще последват поредица от разследвания и съдебни процеси, които ще витаят над това правителство и ще се превърнат в единственото му завещание. Плюс един президент, който не е могъл да разбере какво вършат най-близките му съветници. Президент, чиято собствена съпруга има съмнения, че е умствено и емоционално изтощен. Това едва ли ще укрепи доверието на обществеността в неговите способности.
— Значи всеки да се измъкне — каза ядосан президентът. — Трябва ли да се съглася с това?
— Всеки да се измъкне — повтори спокойно вицепрезидентът.
— Господин вицепрезидент — обърна се генерал Бърг, — искам само да кажа, че ако имах оръжие, щях да ви надупча задника.
— Генерал Бърг — отвърна вицепрезидентът, — като се има предвид окаяното състояние на нашите въоръжени сили, аз съм уверен, че няма да улучите. — Той погледна към президента. — Нямаше да има война, никой нямаше да стреля по никого. С Иран щеше да бъде постигнат мир, отношенията щяха да бъдат нормализирани, а на американците щяха да бъдат гарантирани доставките на петрол. Каквото и да се мисли за тези методи, всичко беше направено за доброто на нацията.
— Всеки път, когато се нарушават законите, това не е добре за нацията — каза президентът. — Вие застрашихте една малка страна, която се опитва да си стъпи на краката в постсъветската ера. Опитахте се да промените волята на американския избирател и изневерихте на доверието ми към вас.
Котън се изправи.
— Не съм направил нищо подобно, господин президент — отговори той. — Иначе щях да подам оставка. Ще се видим на съвещанието в 6,30 часа.
— Няма да има нужда от вас там — каза президентът.
— О! — възкликна вицепрезидентът. — Сигурно ще предпочетете да се явя по телевизията днес, за да разкажа за политиката на правителството в Каспийския район.
— Не — отвърна президентът, — ще предпочета да подадете оставка заедно с другите.
Вицепрезидентът поклати глава.
— Няма да го
— Ще го направите — настоя президентът. — И мотивът за оставката ви ще бъде „умствено изтощение“. Няма да правя от вас мъченик на една антиконституционна кауза. Намерете си друго поприще за действие, господин Котън.
— Господин президент, мисля, че много грешите — предупреди го Котън.
— Аз пък не мисля така — отвърна президентът. В погледа и в гласа му се доловиха стоманени нотки. — Вие сте прав, г-н Котън. Не искам скандал нито в национален, нито в международен мащаб. Обаче съм готов да изтърпя това, но да не оставя на един предател възможността да наследи президентския пост. Вие или ще подадете оставка срещу такава амнистия, или аз ще накарам господин Фенуик и неговите помощници да кажат на министъра на правосъдието какво знаем за вашето участие в тази операция.
Котън не каза нищо, само почервеня и запази мълчание. Президентът вдигна телефона пред себе си. Натисна един бутон:
— Ефрейтор Кейн!
— Да, господин президент.
— Моля, наредете на една невъоръжена група да се яви веднага в залата за извънредни ситуации — каза му Лорънс. — Тук има едни господа, които трябва да бъдат ескортирани до техните кабинети, а след това да напуснат Белия дом.
— Невъоръжена ли, сър? — попита Кейн.
— Точно така — каза Лорънс. — Няма да има никакви проблеми.
— Веднага, сър.
— Чакай пред вратата, когато свършиш — добави президентът. — Хората ще дойдат при теб след малко.
— Да, сър.
Президентът затвори. Погледна към четиримата мъже.
— Още нещо. Информацията за вашето участие в тези събития не трябва да излиза от тази стая. Амнистията няма да се основава на нищо, което аз имам намерение да направя за вас. Помилването ви би било грях. Всичко ще се основава единствено на липсата на новини.
Четиримата се обърнаха и се отправиха към вратата. Меган Лорънс отстъпи встрани. Очите на Худ срещнаха нейните. Първата лейди не скриваше гордостта си. Явно и двамата мислеха за едно и също нещо. Тя беше единственият човек, пред когото Лорънс щеше да отстъпи в този ден.
58.
Санкт Петербург, Русия
Вторник, 12,53 часа
В повечето разузнавателни служби е трудно да се разграничи денят от нощта. Това е така, защото за конспирацията и шпионажа няма почивка и контраразузнавачите и разузнавачите работят по двайсет и четири часа в денонощието. Екипите обикновено са в пълен състав. Това в особена степен се отнасяше за руския Оперативен център, тъй като се намираше под земята. Никъде нямаше прозорци.
Но генерал Орлов винаги знаеше кога е следобед. Разбираше го, защото тогава се обаждаше преданата му съпруга. Винаги звънеше малко след обяд, за да провери дали Сергей си е изял сандвича. Днес пак се обади, въпреки че не беше имала време да му го приготви, преди да излезе. Разговорът беше кратък. Това често се случваше. Когато той беше в космоса, бяха разговаряли по-дълго, отколкото сега в Оперативния център. Беше разговарял с Маша само две минути, когато на другия телефон му се обади Одет. Той каза на Маша, че ще й позвъни по-късно. Тя разбра. Маша винаги разбираше. Орлов се прехвърли на другия телефон.