Речният бог (Книга първа)
Шрифт:
От друга страна, тези два дни с него не си бяхме казали думичка, а трябваше да обсъдим доста въпроси. Седнахме на входа на гробницата и набързо нахвърлихме плановете си за бъдещето.
Господарката ми се беше умълчала и изобщо в поведението
Щом усетеше ръката й, Танус прекъсваше разговора и потъваше в дълбоките й, зелени очи. Налагаше се да му напомням, че имаме работа да вършим. Колкото и да се насилвах, трудно ми беше да споделя щастието им и възхищението, с което двамата се гледаха, ме изпълваше с още по-тежка горест.
Докато се разберем за всичко, се забавихме повече, отколкото трябваше, но най-накрая се сбогувах с Танус и с бърза крачка поведох магарето към реката. Макар слънцето да се беше показало, въздухът все още беше изпълнен с жълтеникав прах, който хвърляше неестествена сянка над пустинята. Забързах напред, а господарката ми остана да се сбогува с Танус. Аз се спрях да я изчакам в подножието на хълма.
Най-сетне двамата се показаха от гробницата. Изгледаха се
Помогнах й да се качи на магарето и докато затягах ремъка на седлото й, тя се наведе и ме хвана за ръката.
— Благодаря ти — изрече просто.
— Няма за какво — отвърнах й.
— Затова, че съм най-щастливият човек на света. Всичко, което ти си ми говорил за любовта, се оказа вярно. Моля те, радвай се за мен, дори ако… — не довърши тя думите си.
Изведнъж осъзнах, че е отгатнала болката в душата ми. Дори и на върха на щастието господарката ми усети, че ме е засегнала, и й стана тъжно заради мен. В този миг я обичах повече от всякога.
Обърнах се напред, хванах магарето и се насочих към Нил.
Информация за текста
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5850
Издание:
Уилбър Смит. Речният бог. Книга първа
Първо издание.
Редактор: Лилия Анастасова
Художник: Росица Крамен
Технически редактор: Мария Белова
Коректор: Лилия Анастасова
ИК „Ведрина“, София, 1994
Печатница „Балканпрес“, София
ISBN: 954–404–059–5