Речният бог (Книга втора)
Шрифт:
— Дадох свещена клетва. Не мога да поставя съпруга си в гробница, която има опасност да бъде ограбена от варварите. Фараонът ще остане тук, докато не изпълня обещанието. Ще намеря сигурна гробница, в която да лежи във вечността. Дадох дума, че никой няма да наруши покоя му.
Три нощи по-късно се доказа колко мъдро е било решението на царица Лострис да отложи погребението. Хиксосите направиха опит да пресекат реката и Танус едва успя да ги отблъсне. Това стана в един незащитен участък на две мили северно от Есна. Плуваха с конете си, а зад тях се носеха многобройните лодки, които бяха пренесли по
Завладяха част от западния бряг, преди Танус да успее да докара галерите си до мястото. За щастие той пристигна, преди да разтоварят колесниците си и да запрегнат в тях конете, унищожи лодките заедно с колесниците, а сетне се разправи и с хиксосите. Конете им се разпръснаха и избягаха в нощта още след първата атака.
Без колесници те не превъзхождаха нашата войска, но нямаше начин да избягат и се биха с мрачна решителност. Числеността на двете страни бе почти еднаква, защото Танус водеше само един полк. Останалата част от армията му бе разпростряна по западния бряг. Битката бе свирепа, обърквана от тъмнината, осветявана единствено от горящите лодки.
По съвпадение или като поредната игра на боговете ние с Хюи бяхме завели малкия ескадрон от петдесет колесници в Есна за учебни маневри. Фактически изминахме тези двадесет мили от Тива главно за да избягаме от неодобрението и намесата на Танус.
Лагерувахме в горичката до храма на Хор в Есна. Бях изтощен след дългия ден на бързо препускане и маневриране. Когато се върнахме в лагера, Хюи извади гърне с вино и аз малко попрекалих с него. Бях заспал дълбоко, когато той нахлу в палатката и ме разтърси.
— Надолу по течението горят огньове — каза — и когато вятърът се променя, се чуват възгласи. Преди малко ми се счуха много гласове, пеещи бойния химн на Сините крокодили. Мисля, че там се води битка.
Едва държейки се на крака и придобил смелост от изпитото вино, аз му викнах да разбуди лагера и да запрегнат конете. Всички бяхме новаци и докато се справим с конете, почти съмна. В студената мъгла над реката ние препускахме по северния път в безредна колона, по две колесници една до друга. Аз бях начело, а Хюи отговаряше за ариергарда. След вчерашните упражнения от нашите петдесет колесници бяха останали само тридесет, защото все още не бях успял да усъвършенствам колелата. Те имаха опасната склонност да се разпадат на парчета, когато се кара с голяма скорост, и почти половината от моите сили бяха извън строя.
Студеният вятър срещу голите ми гърди ме накара да потръпна отново и охлади ентусиазма ми, предизвикан от виното. Започнах да се надявам, че Хюи е сгрешил, когато до нас долетя този несъмнен хор от викове, възгласи и подрънкване на бронз, който можеше да означава само едно. Чуеш ли го веднъж, грохотът на битката не може да се забрави или да се сбърка. Неравният селски път, който следвахме покрай брега, зави наляво. Щом излязохме от него, пред нас се ширна полето.
Слънцето бе почти над хоризонта и бе превърнало повърхността на реката в блещукащо пространство от разтопена мед, направо болезнено за очите. Галерите на Танус се бяха построили близо една до друга в плитчините, а стрелците по палубите се опитваха да попречат на отстъплението на хиксосите към реката.
Хиксоската войска се намираше насред поле
Аз не съм воин, въпреки че съм написал много свитъци върху воденето на война. Бях приел неохотно званието Началник на царския кон, натрапено ми от господарката. Исках просто да усъвършенствам моята колесница, да подготвя първия ескадрон и след това да го предам на Хюи или на друг, по-подходящ за военните дела.
Бях премръзнал и замаян, когато чух собственият ми глас да дава заповед за разгръщане. Бяхме тренирали това разгръщане предишния ден и бойните колесници, които следваха моята, се престроиха от двете ми страни сравнително добре. Огледах се наляво и надясно и се уверих, че всичко е наред.
— Напред! — Гласът ми потрепери от страх. — В галоп! Напред!
Трябваше само да вдигна лявата си ръка, която държеше юздите, и Пейшънс и Блейд се втурнаха напред. За малко да падна от платформата, но успях да се вкопча със свободната си ръка в страничната преграда. Насочихме се право към кръга на хиксосите.
Под мен колесницата подскачаше и друсаше. Погледнах над гърбовете на конете и видях стената от хиксоски щитове: блестяха на слънчевите лъчи и се приближаваха с всяка крачка.
От двете ми страни мъжете виеха, за да прикрият ужаса си, и аз завих с тях, като вълк по пълнолуние. Конете пръхтяха и цвилеха.
Пейшънс и Блейд бяха най-бързите ни коне и колесницата ни се бе откъснала напред. Опитвах се да намаля скоростта, като дърпах юздите, но Пейшънс не се подчиняваше. Беше възбудена като всички останали и продължаваше да тича.
Пробихме си път през редиците на египетската пехота, оттегляща се след неуспешна атака. Войниците отскачаха встрани и ни гледаха удивено.
— Хайде! — изкрещях аз. — Ние ще ви пробием път! — Те се обърнаха и ни последваха обратно към кръга на хиксосите. Зад мен чух свиренето на тръбите за атака и ревът им, изглежда, пришпори нашите коне. Отдясно забелязах бойното знаме на Танус, а след малко различих и шлема му, който стърчеше над останалите.
— Какво мислиш сега за проклетите животни? — викнах му аз, когато прелетяхме покрай него. Колесницата от лявата ми страна се движеше успоредно с моята, сетне едното й колело се пръсна, мъжете бяха изхвърлени, а конете паднаха на земята. Останалите продължиха напред, без да спират.
Първата редица на врага сега бе толкова близо, че можех да видя очите им, втренчени в мен над щитовете. Около ушите ми свистяха стрели.
Конете ми връхлетяха едновременно върху преградата и тя рухна под тежестта и яростта на нашата атака. Един мъж бе изхвърлен нависоко и чух как костите му изпукаха като съчки в огъня. На платформата зад мен моят копиеносец бе във вихъра си. Бях го избрал сред най-добрите. Останалите колесници ме последваха през пролуката, която бяхме образували, и пометохме всичко до далечния край на кръга на хиксосите, сетне, в редица по три колесниците завиха и отново връхлетяха върху неприятеля.