Реликвата
Шрифт:
Марго притисна с ръка устата си.
— Откъде научи това? — попита Кавакита.
— Докато вие двамата висяхте тук, целият свят се струпа отвън на Седемдесет и втора улица — продължи Смитбек. — Затвориха вратите под носа ни. Пристигна и пресата. Всъщност нямаше много журналисти. Резултатът от всичко това е, че в десет часа Райт ще даде пресконференция в Голямата ротонда, за да успокои вълненията. Всички тези зоологически приказки. Разполагаме с десет минути.
— Зоологически приказки ли? — настоя Марго.
— Това тук е зоологически парк. О, Господи! Ама че бъркотия! — Смитбек се забавляваше, като ги държеше в неведение. — Изглежда убийците са били твърде свирепи. Нали знаете
— Имам чувството, че изпитваш истинско удоволствие — усмихна се Кавакита.
— Подобна история ще осигури ново измерение на книгата ми — продължи Смитбек. — Поразяващата истина за зловещите убийства в музея от Уилям Смитбек младши. Диви, ненаситни зверове бродят по пустите коридори. Става за бестселър.
— Изобщо не е забавно — с раздразнение каза Марго.
Сети се, че лабораторията на Прайн се намира близо до нейния кабинет в сутерена на старата сграда.
— Знам, знам — отвърна добродушно Смитбек. — Наистина е ужасно. Горките дечица! Но все още не мога да повярвам. Може да е някакъв трик на Кътбърт, за да рекламира изложбата. — Той въздъхна и се изправи с виновен израз. — Ей, Марго, наистина съжалявам за баща ти. Исках да ти го кажа по-рано.
— Благодаря.
Усмивката й беше по-скоро хладна.
— Слушайте, вие двамата — каза Кавакита и се надигна от стола — аз наистина трябва да…
— Чух, че смяташ да напуснеш — продължи разговора Смитбек. — Да изоставиш дисертацията, за да започнеш работа в компанията на баща си или нещо подобно. — Той я погледна въпросително. — Истина ли е? Мислех, че проучванията ти най-после са потръгнали.
— Какво да ти кажа — отвърна Марго, — и да, и не. Дисертацията поизостана напоследък. Днес ми предстои ежеседмичната консултация с Фрок. Вероятно ще забрави, както обикновено, и ще запланува нещо друго, особено след тази трагедия. Но се надявам да успея да се срещна с него. Открих една интересна монография за класификацията на лековитите растения от кирибиту.
Забеляза, че Смитбек започна да блуждае с очи наоколо, и за пореден път се убеди, че за повечето хора растителната генетика и етнофармакологията не представляват кой знае какъв интерес.
— Е, аз трябва да се приготвя.
Марго се изправи.
— Изчакай за минутка! — каза Смитбек, събирайки припряно хартиите си. — Не искаш ли да присъстваш на пресконференцията?
Докато излизаха от клуба, Фрийд продължаваше да се жалва на всеки, който беше склонен да го изслуша. Кавакита вече препускаше по коридора пред тях и им махна с ръка, изчезвайки в едно странично разклонение.
Когато влязоха в Голямата ротонда, пресконференцията вече беше започнала. Репортерите бяха обкръжили директора на музея Уинстън Райт и бяха напъхали микрофони и камери под носа му, а глъчката отекваше оглушително в огромната зала. От едната страна на директора беше шефът по сигурността Иполито. Малко по-встрани се бяха струпали служители от музея и няколко любопитни ученически групи.
Райт мигаше гневно срещу кварцовите прожектори и отговаряше на подвикваните въпроси. Винаги безукорният му костюм сега беше изпомачкан, а рядката му косица беше клюмнала върху едното му ухо. Цветът на кожата му беше почти сив, а очите му бяха зачервени.
— Не — отговаряше в момента Райт, — очевидно са си помислили, че децата им вече са напуснали музея. Не сме получавали никакво предупреждение… Не, не държим живи животни в музея. Е, с изключение на малко мишки и змии за изследователска дейност, но никакви лъвове, тигри или нещо подобно… Не, не съм видял телата… Не ми е известно какви са осакатяванията, ако има такива… Не разполагам с експертизата,
Репортерите започнаха да се пръскат, изоставяйки Райт, за да се втурнат към самия музей.
Райт се извърна гневно към шефа на сигурността.
— Къде, по дяволите, е полицията?
Райт се обърна и добави през рамо:
— Ако видиш госпожа Рикман, кажи й незабавно да дойде в кабинета ми.
И излезе с бързи крачки от Голямата ротонда.
6
Марго навлизаше все по-навътре в музея, далеч от достъпните за широката публика зони, докато стигна до коридора, наречен „Бродуей“. Проснат по цялата дължина на музея — на разстояние шест градски квартала, — за него се твърдеше, че е най-дългият коридор в Ню Йорк Сити. Покрай стените му бяха подредени старинни дъбови скринове с етажерки, а през всеки десет метра имаше врата с матирани стъкла. На повечето от вратите имаше рамкирани с черен кант златни табели под формата на листо с имена на уредници.
Като дипломантка Марго разполагаше само с метално писалище и етажерка за книги в една от лабораториите в сутерена. „Поне имам кабинет“ — помисли си тя, докато завиваше по коридора и започна да се спуска по тясно желязно стълбище. Една от познатите й колежки разполагаше само с миниатюрен очукан училищен чин, натикан между два масивни фризера в отдела за бозайници. Дори в най-непоносимите августовски жеги трябваше да ходи на работа с дебели пуловери.
Един пазач в дъното на стълбището й махна с ръка да не се приближава и тя тръгна по сумрачен тунел между подредените от двете страни старинни стъклени витрини с конски скелети. Нямаше никаква полицейска лента.
Марго остави чантата си до писалището и седна на стола. По-голямата част от лабораторията всъщност представляваше склад за експонати от Южните морета: щитове от Майорските острови, бойни кану и тръстикови стрели, натъпкани в подредени от пода до тавана зелени метални скринове. Един стогалонов 1 аквариум за риби — симулация на тресавище — на Отдела за поведението на животните беше поставен в желязна рамка под осветителен акумулатор. Беше така обрасъл с морски водорасли и друга растителност, че Марго много рядко успяваше да зърне някоя риба да наднича иззад сумрака.
1
Галон, английска мярка за течности, равна на 4,546л в Англия и на 3,785л в Америка. — Б.пр.