Шанхайска афера

Пиърсън Ридли

13… 12… 11…

Жълтата светлина на светофарите в мегаполиса представляваше само светещ брояч, който показва времето до смяната на червеното и зеленото, давайки кратка възможност на многобройните мотористи поне да се сетят, че съществуват правила за движение по пътищата. Не че някой ги спазваше — така или иначе в Шанхай никой не контролираше това.

Лу форсира двигателя на мотоциклета и се наслади на мощния му рев. Звукът привлече и няколко завистливи погледа от шофьорите наоколо.

4… 3… 2…

Стотиците чакащи превозни средства бавно потеглиха. В това упражнение напредваха само най-бързите и силните: водеха мотоциклетите, следвани от скутерите и електрическите велосипеди, а най-накрая

бяха колоездачите. Не изсвири нито един клаксон. Всеки знаеше мястото си на пътя.

Лу зави по широкия десетлентов булевард „Янан“, където трафикът рязко се разреждаше. След още няколко завоя мотоциклетът му сякаш се превърна в машина на времето и го пренесе в една друга епоха — в Шанхай такъв, какъвто бе изглеждал преди сто години.

От прозорците на сградите над главата му висеше разноцветно пране, което се развяваше, окачено на бамбукови пръчки, подобно на шарени будистки молитвени флагчета. По улицата имаше повече пешеходци, отколкото превозни средства. Лу намали и двигателят замърка спокойно. Непосредствено пред него някакъв доставчик бе съборил половин дузина пластмасови бидони за вода от скутера си и беше блокирал движението.

Лу зави вдясно по една тясна улица, претъпкана със сергии. Беззъби старци по бели ризи надничаха през прозорците от вторите етажи на сградите и наблюдаваха какво се случва. Отнякъде отекваше весел смях и възгласи при игра на маджонг, примесени с тоновете на разстроено пиано, на което някой се упражняваше да свири Гершуин.

С периферното си зрение Лу долови движение вдясно и щом обърна очи в същата посока, забеляза, че някакъв мъж с наведена глава се е затичал право към него. Беше попаднал в засада, подготвена от съборените туби с вода! В другия си край уличката беше задънена. Лу погледна към пътната чанта на седалката до себе си.

В този миг нападателят го блъсна силно с рамо, Лу изгуби равновесие и падна настрана. Появиха се още двама мъже, които побързаха да го сграбчат. Замаян от удара, Лу усети, че го влачат нанякъде, а миг по-късно непознатите го натъпкаха в задната част на някакъв микробус, където трети мъж залепи устата му с тиксо и пристегна китките му с найлоново въже.

Тогава всички започнаха да крещят едновременно.

Клейт Данър носеше визьора на шлема си за мотор спуснат, за да прикрие европеидните черти на лицето си. Приведе се към дръжките на кормилото, за да смали ръста си — не бяха много китайците, високи метър и деветдесет и с тегло около стотина килограма. Щом видя мъжа, който заплашително се приближаваше отляво на Лу, Данър опита да даде газ, ала в този миг върхът на дясната му обувка се закачи в бронята на мотоциклета. Той инстинктивно се опита да я освободи, но изведнъж изгуби равновесие и мотоциклетът се прекатури настрана, само на няколко метра от микробуса.

Изневиделица във въздуха се появи нунчаку 5 , засилено и свистящо като перка на вертолет, чиито алуминиеви пръчки удариха дясната му ръка. Усети как костта се пречупи. Причерня му от болка.

Вдигна десния си крак, за да се предпази, но второ нунчаку го удари по бедрото. Данър успя да ритне мъжа, който се опита да го сграбчи. Нападателят залитна назад, блъсна се в металната броня на буса и се свлече в безсъзнание.

Моментално го издърпаха в отворената задна част на буса и отвътре се чуха викове на мандарински 6 . Двигателят запали и ауспухът избълва облак изгорели газове. Бусът даде назад и удари Данър. Той рухна, шлемът му издрънча тежко в асфалта и всичко пред погледа му се замъгли…

5

Инструмент

за лющене на ориз, който впоследствие бива използван от населението на Китай и Япония като бойно оръжие. Състои се от две гладки пръчки, свързани посредством въже или верига. — Б.пр.

6

Традиционен китайски език; група от диалекти, говорени предимно в северната част на Китай. — Б.пр.

След няколко секунди изтръпна от нечовешка болка. Счупената ръка, удареното бедро… Издърпаха го във вътрешността на буса, а миризмата на пот, машинно масло и кръв го замая. Вратите се затръшнаха след него и това, което последва, бе порой от гневни думи на мандарински, изречени, докато потегляха. Някой свали насила шлема от главата му.

„Wai guy ren!“, чу да казват — чужденецът. Знаеше, че не е много вероятно той самият да е част от плановете на похитителите. Беше следил Едуард Лу в продължение на месеци. Откъде ли се бяха появили тези? Прикритието му беше разкрито, цялата операция се провали.

В този миг болката взе превес над съзнанието му и той потъна в дълбока и благодатна тишина.

Петък, 24 септември

7 дни до размяната

2.

11:00 часа

Хонконг

Специален административен район, Китай

Ъгловият офис на двадесет и четвъртия етаж, с гледка към натовареното пристанище на Хонконг и Колун на отсрещния бряг, бе просторен и удобен. В приемната бяха инсталирани три телевизора с плоски екрани. На единия светеше черно-синьо лого с две огледални букви „R“, а над тях стоеше надписът „Ръдърфорд Риск. Сигурността има значение“.

Брайън Праймър ръководеше азиатския офис на „Ръдърфорд Риск“. Беше мъж с правилни черти, проницателни сиви очи и гъста тъмна коса, подчертаваща лекия тен на кожата му, придобит от редовните игри на голф. Той погледна наляво към Дейвид Дулич, един от шестимата оперативни агенти, който му сочеше снимка на някаква кутия за храна с кафява хартиена опаковка и с телени дръжки. Беше една от многото снимки, разпръснати на масичката за кафе пред тях.

— Господи! — възкликна Алън Маргарт, четиридесет и пет годишният изпълнителен директор на „Бертолд Груп“, по момчешки симпатичен. Маргарт носеше тъмносин спортен костюм и вратовръзка в същия нюанс, а от вътрешния джоб на сакото му се подаваше ъгълчето на самолетен билет от „Чайна Еър“. Реакцията му беше породена не толкова от самата фотография, колкото от спомена за отварянето на заснетата кутия, състояло се преди по-малко от десет часа, и за това, което бяха намерили в нея. Вътре имаше снимка на двама мъже: единият беше китаец и държеше вестник, а другият — човек от европеидната раса — стискаше счупената си ръка. Двамата бяха снимани на фона на бял чаршаф, окачен зад тях, а на снимката се виждаха още внимателно сгъната бележка с искане за откуп и две найлонови пакетчета с по една клечка за уши във всяко от тях.

— Този вдясно е от нашите — поясни Дулич. — Казва се Клейт Данър. Той имаше за задача да следи действията на господин Лу. Сигурно се е замесил в цялата тази работа по случайност. И двамата са били живи към момента на заснемането им. Имаме потвърдени ДЖ.

— Това ще рече „доказателства за живот“ — обясни Праймър на Маргарт. — Ще трябва бързо да свикнеш със съкращенията. Ако не разбираш нещо, просто питай.

— Като например: „Защо му е на някого да прави всичко това?“ — подсмихна се Маргарт.