Шанхайска афера
Шрифт:
— Познаваш града много добре, Нокс. Не ти трябва моята помощ… — усъмни се Ейми.
Нокс се въздържа да спомене за Лу и Данър и каза само:
— Чух, че напоследък градът е станал по-опасен за wai guo ren.
— Така ли? — безизразно попита тя, а гласът й бе спокоен и гладък като повърхността на езеро.
Нокс по никакъв начин не би могъл да предположи дали тя знае нещо само от тона й.
В този момент сред тълпата забеляза Бруно — мениджъра на бара и ресторанта. Направи му знак с ръка. Ръстът и фигурата му напълно отговаряха
По молба на Нокс Бруно ги заведе в офиса си отзад и ги остави насаме. Нокс извади джипиеса и показа запаметените места на Ейми, а тя му посочи в кои от кварталите появата на чужденец би била твърде необичайна.
— Не че за теб има някакъв риск — започна тя. — Поне не и във физически смисъл, но това е Шанхай все пак…
Нокс запомни картата и коментарите й за всяко отделно място. Чудеше се дали е възможно тя да не бе чула за отвличанията, но и да знаеше, нищо в поведението й не издаваше това. Представи си Шанхай от изцяло нова гледна точка.
— Видял си това, нали? — попита тя, сочейки миниатюрна червена точка, разположена до бележката с обяснения към едно от местоположенията на картата.
— Може и да съм го пропуснал — отвърна Нокс, който нямаше никаква представа за какво говори тя.
— Това е гласова бележка — отвърна Ейми Сю, взирайки се и в останалите местоположения. — За всяко едно има гласова бележка.
„Гласови бележки“, помисли си Нокс, докато разглеждаше устройството.
— Един приятел от Международния панаир на перлите се опита да ми продаде точно същия модел джипиес — отвърна Ейми и произнесе името на китайски: — „Гармин“.
Тя поровичка различните менюта на устройството и след миг дъхът на Нокс спря, когато чу гласа на Данър — спокоен и безстрастен… Без проблем успя да разгадае смисъла на съобщенията: „Втори етаж, втората врата откъм южния ъгъл. Съпруг и съпруга на около четиридесет и пет, извън форма. Без деца“.
Нокс искаше да го пусне пак, само и само отново да чуе гласа на Данър.
— И има бележка за всяко местоположение, така ли? — заинтересува се той.
— Очевидно.
— Ами добре… — Той си взе устройството и го прибра в джоба. Бележка за всяко място! Това можеше да означава, че разполагаха с пряк път почти до цялата информация, която се опитваха да намерят чрез счетоводните документи на Лу — точното местоположение на всеки един от получателите на подкупите.
Тя не продума повече и с нищо не показа, че въпросът я интересува — типично по китайски.
— Ето! — рече Ейми и го целуна изненадващо по устните. — Недей да се бършеш.
— Защо?
— Всички така или иначе вече ни видяха. Ако не искаш да ти задават въпроси за очевидното, просто не трий червилото.
Пробваше го. Това беше нейният начин негласно да го попита за какво беше всичко това, като същевременно запазваше достойнството си.
— И какви са очевидните
— Xing xing zhi huo ke yi liao yuan — отвърна тя на мандарински. — Дори и една искра може да запали огън, който да изгори цялото поле.
— Shu dao hu sun san — изрече той друга стара поговорка, намеквайки за характера на взаимоотношенията им. — Когато дървото падне, и маймуните се сгромолясват.
— Аз не съм маймуна… Трябва да внимаваш, Джон. Никога не спираш да ме изненадваш и затова те харесвам.
— Не съм такъв, за какъвто ме мислиш — отговори Нокс. Знаеше, че в Китай всички wai guo ren бяха подозирани в шпионаж.
— Не се ли сещаш за какво говоря? — попита Ейми, притисна коляното му между бедрата си и ги стисна, оставяйки го да почувства топлината й. — Може би сега ще загрееш? — прошепна в ухото му тя.
Целунаха се.
— Радвай се на счетоводителката си — пожела му тя и се отдалечи грациозно от него, давайки му възможност да види добре оформените й задни части.
Още с връщането си в бара той усети десетките очи, които се вгледаха в него, включително и тези на Грейс.
Приближи се до масата й и се обърна към Йонг:
— Ако се опитвате да прелъстите дамата, с която дойдох, ще трябва да възразя. Като домакин на едно толкова хубаво парти с чудесни напитки, храна и гости, смятам, че надхвърляте по класа всеки от присъстващите мъже, а това е едно огромно предимство във ваша полза — каза той и се усмихна.
— Колкото по-стара е билката, толкова по-силна е подправката — отговори Йонг и добави, поглеждайки към Грейс: — Който плаща, той поръчва музиката.
— Само глупак не би се съгласил с подобна мъдрост — заключи тя.
— Тъкмо приключвахме. — Йонг се изправи, за да отмести стола на Грейс.
Тя се надигна и му благодари.
Катрин Ву се появи, сякаш изникнала от нищото, и Нокс отбеляза колко добре е обучена, без да изпуска от крайчеца на погледа си бодигарда на Йонг. Чудеше се дали и той бе преминал през специално обучение и дали не познаваше едни определени монголци…
— Вярвам, че ще се забавлявате добре — обърна се Йонг към Грейс.
— Остатъкът от вечерта ще бледнее в сравнение с няколкото минути, прекарани с вас — възпитано отвърна тя.
Йонг се поклони съвсем леко за довиждане; същото направи и асистентката му и двамата се отправиха към бара.
— Стига ли ти толкова от това парти? — попита Нокс.
— Можеш да си тръгнеш, когато пожелаеш.
— Ако исках разрешение, щях да те попитам…
Тя му подаде салфетка и посочи собствената си брадичка. Нокс избърса червилото на Ейми.
— Беше част от прикритието ми — възрази той.
— Няма нужда да ми се обясняваш — саркастично отбеляза Грейс. — Аз мисля да поостана още малко, за да пробвам още веднъж да видя домакина ни насаме. Тревожа се за Еди. Не се съмнявам, че човек като този може да стои зад всичко това.