Шанхайска афера
Шрифт:
— Помогнете ми! — извика тя на мандарински.
Планът на Нокс би трябвало да проработи, независимо от какъв пол щеше да се окаже управителят на сградата. Нямаше нормален мъж, който при вида на разголено женско тяло да не скочи да й помогне, а дори само намек за сексуално посегателство би привлякъл съчувствието на всяка жена. Ако се окажеше, че управителите са съпрузи, както често се случваше в сгради от този тип, Грейс би спечелила съчувствието и на двамата.
Оказа се, че са двойка женени китайци на средна възраст. Мъжът имаше мършав и болнав вид, подсилван
Грейс влезе в малкото им жилище и забеляза, че всеки сантиметър от него бе използван за нещо. В средата имаше тесен диван с две табуретки и импровизирана масичка за кафе между тях, а малък цветен телевизор проблясваше на една от полиците, разположен редом с прилежно сгънати и подредени дрехи. Доколкото успя да забележи, още един телевизор, но черно-бял, работеше в другия край на стаята, свързан с две видеозаписващи устройства — точно както Нокс й го беше описал.
Без покана Грейс се свлече на празното легло.
— Той… опита се да… — умоляващо изрече тя и вдигна поглед към жената. — Помогнете ми, моля.
Грейс забеляза тревогата в погледа на мъжа: мислеше си, че ако не успее бързо да потули това, можеше със сигурност да си търси работа — в сградата му вече се беше случило едно нападение и ако се разчуеше за второто, с него беше свършено.
— Чай, скъпа? — попита я любезно жената, хвърляйки един унищожителен поглед към съпруга си, в който се четеше: „Направи нещо!“.
Кухнята се намираше зад завеса от ресни. Щом чу потракването на съдове от тясната ниша, Грейс се зае за работа.
Протегна ръка към объркания управител на сградата и за нейно облекчение, след миг колебание той също протегна ръката си към нея.
18:40 часа
„Седем лебеда“, апартаментът на Лу
Нокс все още криеше лицето си под широкополата шапка и използва кокалчето на пръста си, за да позвъни — не искаше да оставя отпечатъци. Наблюдаваше стъклената шпионка, монтирана в средата на вратата. За миг цветът й потъмня, което означаваше, че някой бе застанал на пътя на светлината зад нея. Нокс изрита силно ключалката и нахълта в апартамента.
Щом вратата се отвори, той я удари още веднъж с рамо, за да е сигурен, че ще притисне към стената този, който се намираше зад нея. Направи две крачки към средата на всекидневната и забеляза двама — единият беше дебелак, който се изправи от дивана, а вторият приличаше на ошашавен тийнейджър, дето още не можеше да разбере какво става. След ударите никой от тях не изпадна в безсъзнание, но след малко щеше да им се иска да бяха се строполили в несвяст…
Нокс се извърна към човека зад вратата, който само вдигна ръце в ясен знак, че се предава.
Не изгуби време да претърсва стаята на Лу, просто грабна дигиталната рамка и излезе. Напусна апартамента след по-малко от минута, откакто бе влязъл, качи се в асансьора и нетърпеливо натисна бутона
18:42 часа
Грейс хвана протегнатите ръце на управителя и се изправи от леглото. Щом се озова на крака, тя се извърна рязко, удари го силно в гърдите и продължи да го рита, докато мъжът изпадна в безсъзнание. Жена му се намираше само на няколко метра от тях. Грейс внимателно го остави да се свлече на пода.
Натисна бутоните Eject и на двете видеозаписващи устройства и извади касетите им. Не можеха да си позволят да ги разпознаят, Нокс бе категоричен в това. Грейс взе още няколко касети, подредени на полицата до видеото, и ги натъпка в чантата си.
Привлечена от шума в дневната, жената на управителя се показа иззад завесата. Погледна ужасено случващото се, но Грейс не й остави време да реагира, а я зашлеви силно през лицето и притисна устата й с длан.
— Той е добре. Не мърдай! Не викай полиция! — изкомандва тя. — Нищо никога не се е случвало.
Нокс разчиташе на това, че двойката няма да иска още веднъж в полицията да се подават доклади срещу тях.
— Проблемът горе е свързан с пияни наематели, случва се постоянно с младежи като тях. Разбра ли? — попита тихо Грейс.
Жената кимна уплашено, а сълзите й се стичаха по лицето и мокреха ръката на Грейс.
— Съжалявам за нахълтването — каза тя. — Извинявам се. — И само след секунди изскочи от жилището им и побягна нагоре по стълбите.
18:44 часа
Нокс излезе с количката от асансьора, все още отброявайки секундите. Даваше й още най-много минута, след това щеше да тръгне да я търси.
Грейс се появи, подпъхвайки краищата на раздраната си риза в полата. Скъсаното на полата й се беше извъртяло така, че целият й крак се показваше, даже се виждаше тънкият черен ластик на бикините й. Не каза нищо, само му кимна и побутна инвалидната количка извън сградата.
Нокс се пресегна и прибра фоторамката и зарядното в чантата й.
Две пресечки по-нататък изоставена инвалидна количка и подгизнало от дъжда одеяло привлякоха вниманието на минувачите. Гледката бе тъжна и намекваше за някаква сърцераздирателна история.
След петнадесет минути и двете неща вече ги нямаше. А час по-късно количката вече се препродаваше. За втори път.
Четвъртък, 30 септември
1 ден до размяната
15.
04:00 часа
болница „Хуашан“
Шанхай
— Чуваш ли ме? — попита мъжът с острите черти на лицето, застанал до болничното легло и заслонил с ръка очите на пациента, предпазвайки го от яркия блясък на луминесцентната лампа над главата му. — Казвам се Козловски. От Американското консулство съм.