Шанхайска афера
Шрифт:
Затаи дъх, а сърцето му заби бясно, предусещайки сцената, която щеше да завари в края на жиците. Приближаваше целта, заради която беше дошъл: Данър. Следвайки кабелите се качи на третия етаж, като внимаваше да не вдига шум. Стигна до третата врата вляво по коридора, където чифт следи от мокри обувки се бяха отбелязали на дъсчения под пред вратата. Скорошен посетител…
Погледът му бе привлечен от новия и лъскав патрон в ключалката на вратата — аматьорски ход. Много внимателно натисна дръжката и се опита безшумно да отвори.
Беше заключено.
16:30
квартал Хонгкао
Иззад заключената врата се чуваха приглушени гласове, които явно водеха разгорещен спор. Нокс долепи здравото си ухо до вратата и долови шепот на шанхайски — говореха двама или трима души, а поне един от тях приказваше на мандарински. Вгледа се в мокрите стъпки, оставени по дървения под.
Докато подслушваше, несъзнателно преброи на пръсти гласовете в стаята. Бяха четирима. Това затрудняваше нещата, имайки предвид, че той разполагаше само със сгъваемия нож, взет от монголеца.
Обмисли дали да не излезе през прозореца в края на коридора и да заобиколи сградата отвън, увеличавайки елемента на изненадата, но фасадата беше прекалено открита, а и старите вещици в двора можеха да го забележат.
Наведе се и погледна през процепа под вратата. Виждаха се четири чифта крака, застанали край някаква маса — два чифта от тях бяха обути в платнени обувки, носени от мнозина шанхайци. Отличаваха се и чифт маратонки „Найк“. Седналият от мъжете не можеше да стои спокойно и краката му „танцуваха“ и потропваха по пода. Не бяха завързани за стола, както забеляза Нокс. Четвъртият чифт обувки бяха черни и с гумени подметки, а глезените над тях бяха закопчани с белезници за краката на стола. Вдясно до стената се виждаше и пети чифт крака. Нокс не можа да ги огледа добре, но забеляза, че обувките им бяха с много голям номер — Дани! Значи в стаята бяха петима.
Нокс приседна на пода до вратата, облегна гръб на стената и въздъхна. Бореше се с желанието да разбие вратата с ритник и да се остави на бушуващия в него бяс. Трябваше да помисли…
Но не беше дошъл дотук, за да размишлява — беше дошъл заради Дани.
Изправи се и изрита вратата близо до бравата. Резето се счупи, а рамката се разкова от стената. При втория ритник вратата вече зееше отворена.
Трима от мъжете в стаята веднага скочиха на крака: двамата бяха вляво, до масата, а третият — в дъното. Вдясно имаше още един. Дани седеше на стол вдясно от Нокс, беше със завързани очи и с лепенка на устата. Изглеждаше силно изтощен, но беше жив.
Въодушевлението на Нокс от това, че беше намерил Данър, едва не му коства живота, когато мъжът вдясно извади нож.
Пътната чанта лежеше отворена на масата, а около нея бяха разпръснати пачки банкноти. Ръцете на единия от мъжете вляво все още бъркаха в нея. Нокс се насочи първо към него, като още на първата крачка сграбчи ръба на масата и я засили към човека с ножа. Той падна.
Нокс го удари силно по ръката и успя да избие ножа от пръстите му, докато се боричкаше със следващия от мъжете, който бе доста жилав, но май не носеше на бой. Мъжът обаче имаше доста силни и
Онзи с ножа се изправи, вече разоръжен, и Нокс изведнъж се оказа изправен срещу двама. След миг, когато и мъжът от стола скочи на крака, станаха трима.
Нокс тръгна да се изправя и с гръб избута масата към мъжа до стола. Чантата падна и парите се пръснаха по пода. Нокс удари жилавия в гърлото и мъжът се задави. Успя да парира удар от страна на този с ножа, завъртя се и също го цапардоса.
Вторият от мъжете бе по-умел в ръкопашния бой. Нокс умееше да се отбранява и постепенно накара мъжа да отстъпи назад, признавайки превъзходството му. В един миг онзи се опита да го ритне в десния глезен и вероятно щеше да го счупи, ако беше успял, но Нокс отскочи и ритникът потроши крака на масата.
Останалите удари се случиха твърде бързо: Нокс накара мъжа да отстъпи още крачка назад и го повали с ритник в бъбреците отляво и светкавичен юмрук в сърцето.
Мъжът се просна по гръб. Нокс долови за миг блясъка от острието на изпуснатия нож, отблъсна го настрана и се обърна, за да довърши падналия.
И тогава видя човека, който лежеше на пода и се превиваше от болка — същия, който само допреди миг бе седял спокойно на стола, наблюдавайки броенето на парите…
Това беше Едуард Лу.
26.
16:39 часа
квартал Хонгкао
Шанхай
Нокс се изправи над поваления Лу. Вдигна крак и бе готов да забие пета в гърдите му и да го рита, докато изпочупи всичките му кости. Смесицата от изненада и гняв понякога можеше да бъде пагубна. Едуард Лу бе едновременно заложник и похитител.
Лу изпусна ножа и поклати глава, сякаш всичко това се случваше само в кошмарите му.
— Ти? — възкликна Нокс. — Ах ти, боклук такъв!
— Трябва да ти обясня! — извика Лу, а гласът му трепереше, докато се мъчеше да се изправи и да застане колкото може по-далеч от Нокс.
— Дяволски си прав! Всички ще давате обяснения! — отвърна той и огледа пораженията, които бе нанесъл.
Приближи се към Данър.
— Хей, добре ли си? — попита.
Данър леко поклати глава.
Нокс вдигна ножа от пода и го приближи до лицето на Лу. Завърза ръцете на тримата мъже зад гърбовете им, използвайки връзките на обувките им, сетне запуши устите им с топки банкноти. Накара Лу да легне по лице и го пребърка за скрито оръжие.
Намери още два мобилни телефона в джоба му и ги взе. След това внимателно си проправи път до Данър и го освободи, като през цялото време не откъсна поглед от Едуард Лу. Сетне подаде ножа на Данър и извади собствения си, така че и двамата бяха въоръжени.
Данър се опита да се изправи, но не успя и се свлече на пода.
Нокс посегна към хладилника и разблъска няколко парчета студена пица и пакети чипс, за да го отвори. Подаде на Данър шише с вода и кутийка с енергийна напитка.
— Кажи ми сериозно, добре ли си? — попита отново Нокс.