Шестият
Шрифт:
Мърдок отново се обърна към Шон.
— Споменавал ли ви е за някой свой познат в района?
— Говорил ми е само за Едгар Рой.
— Да, защото това е бил клиентът му — кимна агентът.
Начинът, по който изрече тези думи, накара Шон да подхвърли:
— Разбрахме, че Рой е на федерален отчет и вие трябва да реагирате на всичко, което има връзка с него.
— Откъде го разбрахте? — рязко попита Мърдок, очевидно недоволен от информацията, с която разполагаше бившият таен агент.
А
— Мисля, че от Бърджин, по време на един от последните ни разговори — отвърна той. — Предполагам, всички сте знаели, че той е бил официалният защитник на Рой.
— Добре, дайте да приключваме с огледа — въздъхна Мърдок и му обърна гръб. — Искам снимки и видеозапис, искам влакна, косми, проби от разплисканата кръв, отпечатъци, ДНК проби, стъпки и всичко останало. Хайде, започваме!
— Мисля, че изгубихме симпатиите му завинаги — прошепна Мишел.
— Можем ли да си тръгваме? — повиши въпросително глас Шон.
Мърдок се обърна.
— Само след като ви вземем отпечатъци, ДНК проби и отливки от обувките — обяви той.
— За да ни изключите от заподозрените, надявам се — отвърна Шон.
— Предпочитам да следвам посоката на веществените доказателства — рече агентът.
— Те вече провериха оръжието ми — обади се Мишел. — Освен това ни направиха натривки.
— Няма значение! — отсече Мърдок.
— Ние бяхме наети от Бърджин, което означава, че нямаме причини да го убиваме — подхвърли Шон.
— Засега това са само ваши твърдения. Трябва да проверим дали наистина е така.
— Добре. А какво ще стане, след като приключим с манипулациите, за които споменахте?
— Ще тръгнете към мотела, в който имате резервация. Но няма да напускате района без мое разрешение.
— Това би било превишаване на правата — поклати глава Мишел. — Срещу нас няма повдигнати обвинения.
— Вие сте важни свидетели.
— Които не са видели нищо повече от онова, което виждате и вие — възрази Шон.
— Препоръчвам ви да не навлизате в подобен спор, защото ще го изгубите — процеди Мърдок. — Вярно, че Чък ви мисли за голяма работа, но аз винаги съм бил на мнение, че малко прибързва. Затова ви съветвам да изпълните разпорежданията ми.
— Дотук с професионалната колегиалност, а? — подхвърли с мрачна ирония Мишел.
— Това не е приятелска надпревара, а разследване на убийство. Дължа любезност единствено на убития ей там, в колата.
След тези думи Мърдок им обърна гръб и се отдалечи.
— Наистина изгубихме симпатиите му — повтори твърдението си Мишел.
— Не го обвинявам. Ние се оказахме на местопрестъплението. Той не ни познава, работи
— Дойде светкавично, сякаш на крила. Чак от Бостън. Пристигнаха толкова бързо, че почвам да си мисля за хеликоптер. Явно Едгар Рой е техен основен приоритет.
— Питам се защо.
След като двама от криминалистите им взеха съответните проби, двамата се насочиха обратно към колата.
— Моят човек призна, че именно той ви е дал сведенията за ФБР — каза лейтенантът, изравнил крачка с тях. — Благодаря, че го покрихте. Това би могло да сложи край на кариерата му.
— Няма проблем — отвърна Мишел. — Как ти е името?
— Ерик Добкин.
— По всичко личи, че ФБР отново се прави на страшилище, Ерик — подхвърли Шон. — А ние, останалите, трябва да си помагаме, за да се спасим.
— По какъв начин?
— Ако открием нещо, ще ви го предадем.
— Разумно ли е това? Те все пак са ФБР!
— Според мен е разумно. Поне докато не се докаже обратното.
— Но процесът е двустранен — добави Мишел. — Вие също трябва да ни помагате.
— Все пак става въпрос за федерално разследване, госпожо.
— Значи щатската полиция трябва да се оттегли с подвита опашка, така ли? Нима това е вашето мото?
— Не, госпожо! — възрази младежът. — Нашето мото е…
— Semper Aequus. „Винаги справедливи“ — изпревари го тя, замълча за миг, после добави: — Прочетох го някъде.
— Освен това „почтеност, честност, състрадание и достойнство“ — разпалено добави Добкин. — Това са нашите ценности. Не знам как е във Вашингтон, но ние тук държим на тях.
— Това е още една причина да работим заедно.
— Но върху какво? Вие сте били наети от човек, който вече е мъртъв.
— Следователно ще се постараем да открием убиеца му.
— Защо?
— Той беше мой приятел — приведе се към него Шон. — Не знам как е при вас, в Мейн, но там, където съм се родил, ние не изоставяме приятелите си само защото някой ги е убил.
— Разбирам, сър — направи крачка назад Добкин.
— В такъв случай със сигурност ще се видим отново — усмихна се Мишел, извади една от служебните визитки и му я подаде. — Тук са изписани всички номера, на които можеш да ни откриеш.
Мишел запали двигателя и натисна газта. Фордът потегли рязко.
5
Легнаха да спят.
В отделни стаи.
Собственичката мисис Бърк беше на седемдесет и три години и имаше доста старомодни представи за настаняването на гостите си. Държеше да зърне брачните им халки, преди да ги настани в обща стая.