Шестият

Балдачи Дейвид

— Ако ФБР не успее, ние със сигурност ще го направим. Това ви го обещавам.

— Благодаря.

Шон прекъсна връзката и се обърна към Мишел.

— Имал е сътрудничка, което е добра новина — кимна тя.

— Само с една година трудов стаж, което не е добра новина — поклати глава Шон. — Никой съдия няма да я допусне до адвокатската банка по толкова тежко дело. Рискът от некомпетентност е прекалено голям.

— Но ти си опитен адвокат.

— Глупости, Мишел! Нали ти казах, че дори не знам дали разрешителното ми

е валидно.

— На твое място щях да проверя.

Шон отново проведе няколко разговора и на лицето му се появи доволна усмивка.

— Бях забравил, че някои хора ми дължат услуги — рече. — Разрешителното ми е валидно, но… — Лицето му отново помръкна. — Дълго време не съм стъпвал в съда.

— Това не е ли като карането на колело?

— Не, за съжаление.

— Не се безпокой. През цялото време ще бъда до теб.

— Ако явяването в съда беше свързано със стрелба по пеперуди или сритването на задници, ти щеше да бъдеш абсолютно незаменима. Но за съжаление не е така.

— Доколкото съм запозната, немалко опитни адвокати прибягват до сритването на задници в съдебната зала — поклати глава Мишел. — Е, добре. Какво ще правим сега?

— Чакаме обаждането на Меган Райли.

— Мислиш ли, че ще иска да поеме случая, при положение че шефът й е бил убит, защото е представлявал Едгар Рой?

— Ако е умна, няма да го направи.

— А ти наистина ли вярваш, че това е причината да го убият?

— Нямаме доказателства, подкрепящи подобна теза.

— Можеш да бъдеш спокоен, звучиш ми като печен адвокат. Но за момента е по-добре да изключиш аналитичния си ум и да се довериш на предчувствието си.

— Да. Според мен именно това е причината да бъде убит.

Мишел се облегна на стената и отправи тъжен поглед през прозореца.

— А ти какво мислиш? — подхвърли Шон.

— Питам се колко време ще им трябва да ни вземат на мушка.

— Може би искаш да скочиш в първия самолет за Вирджиния?

— А ти не искаш ли? — обърна се да го погледне тя.

— Мисля, че се изразих съвсем ясно. Възнамерявам да открия убиеца.

— Аз също се изразих ясно. Ние сме екип. Където си ти, там съм и аз.

— Може би не вярваш, че мога да се грижа за себе си?

— Напротив, вярвам. Но аз мога да го правя по-добре от теб.

9

Шон излезе да се поразходи по каменистия бряг. Мобилният му телефон изжужа малко след два следобед. Гласът, който прозвуча в слушалката, беше на млада, неопитна и стъписана жена. Надеждите му се стопиха. Меган Райли едва ли щеше да се справи със сложната ситуация.

— Не мога да повярвам, че мистър Бърджин е мъртъв! — промълви тя, а той си представи как сълзите набъбват в очите й. При тези обстоятелства това беше съвсем нормална реакция, но сега на него му трябваше нещо необикновено.

— Да, голям шок за всички нас — отвърна той, наблюдавайки

Мишел, която прекоси някакъв паянтов кей с привързана към него не по-малко паянтова рибарска лодка и се насочи към него.

Няколко секунди по-късно тя спря и седна на близкия ръбест камък, който беше част от изкуствената дига.

— Кой би извършил подобно нещо? — попита в слушалката Меган.

— В момента работим по този въпрос — отвърна Шон. — Хилари спомена, че вие сте помагали на Тед по защитата на Рой.

— Беше едно малко проучване, което той ме помоли да направя — подсмръкна младата жена.

— А споделял ли е с вас нещо за това дело? Каква защита планира, какви стъпки е предприел, за какво е разговарял с Едгар Рой?

Май се очертава еднопосочен разговор, помисли си той.

— Той споделяше с мен част от намеренията си, но ме използваше по-скоро като слушател — отвърна Меган. — Вчера говорих с него.

— В колко часа?

— Около шест.

— Какво искаше?

— Да провери как вървят делата, които съм поела.

— Спомена ли за Едгар Рой?

— Каза, че му предстои среща с него. Останах с чувството, че вече пътува натам. С автомобил.

— И нищо друго, така ли?

— Към осем и половина му се обадих отново.

— Защо?

— Исках указанията му за съдебното изслушване, което предстоеше на следващия ден.

— Сега ме слушайте внимателно, Меган. Той спомена ли, че снощи се е видял с Едгар Рой?

— Не. Изобщо не говорихме за това.

— А каза ли накъде е пътувал снощи? Като изключим срещата с мен и Мишел, разбира се.

— Не каза нищо — трепна гласът на младата жена. — Включително и за предстоящата си среща с вас. Останах с впечатлението, че изобщо няма намерение да излиза.

— Сигурна ли сте? — настоя Шон. — Съвсем нищо ли не спомена?

— Абсолютно нищо, Шон. Говорихме единствено за предстоящата ми поява в съда. Не спомена за Едгар Рой и аз не го попитах.

— Защо?

— Ако мистър Бърджин имаше желание да обсъдим случая, той щеше да го каже. Аз съм при него само от два месеца. Не ми е удобно да проявявам интерес към случай, по който не работя. Той много държеше на конфиденциалността между адвокат и клиент.

— Добре, ясно — рече Шон. — Нека преминем на подробностите. Имате ли идея дали фигурирате сред официално регистрираните защитници по това дело?

— Да, името ми е там. Мистър Бърджин каза, че регистрацията на втори адвокат никога не е излишна. Просто за всеки случай.

— За съжаление се е оказал добър пророк — въздъхна Шон. — Вижте, ние с вас трябва да си поговорим за хипотезите и стратегиите на Тед по това дело. И да се опитаме да научим всичко, свързано с Рой.

— А вие говорихте ли с Рой?

— Видяхме го. Но разговорите се оказаха проблем за него. Бихте ли се присъединили към нас?

— Не съм сигурна. Имам текущи дела и…