Шестият
Шрифт:
— Защо предпочете да живееш във фермата след смъртта на мама? Можеше да я продадеш и да отидеш другаде.
— Там беше моят дом.
— И двамата знаем, че не е достатъчно основателна причина, Еди. — Тя направи кратка пауза, после добави: — Аз ходих там. Още преди да станеш Анализатор.
— А къде съм бил аз?
— На работа в данъчната служба.
— Защо си ходила там в мое отсъствие?
— Не знам. Може би се страхувах.
— Страхувала си се да ме видиш? — помръкна лицето му.
— Не,
— Беше отдавна, Кел.
— Не толкова отдавна. Нито за мен, нито за теб.
— Но ти се върна.
— Знаех, че изобщо не трябваше да те оставям там — вдигна ръка тя. — Знаех го! При онова животно…
— Той е мъртъв, Кел. Всичко свърши.
— Никога няма да свърши, Еди! И двамата го знаем. Подобни белези остават завинаги. Аз така и не се омъжих. Не родих деца, защото не исках. Искаш ли да знаеш защо?
Той кимна.
— Защото не бях сигурна, че ще мога да ги закрилям. Така ми беше по-лесно. Проявих се като страхливка, Еди. Чисто и просто една страхливка!
— Грешката не е била твоя, Кел.
Пол скочи на крака и започна да обикаля около него.
— Разбира се, че беше моя, Еди. Аз те изоставих. А после цял живот вършех опасни неща, за да се самонакажа. Но наскоро разбрах, че докато съм вършила тези неща, съм пропуснала нещо много важно.
Изрече го на един дъх.
— Какво?
— Теб. — Тя коленичи пред него и хвана ръката му. — Забравих теб, Еди!
— Не си ме забравила. Пишеше ми писма, понякога идваше да ме видиш.
— Не е същото и ти го знаеш.
Тя се отдръпна и закри очите си с длан.
— Недей, Кел. Не бива да си тъжна.
Тя отново скочи на крака.
— Ще те измъкна от всичко това, Еди, обещавам ти! Дори с цената на живота си!
Кели Пол се обърна и с несигурна крачка напусна стаята. А в главата на по-малкия й брат нахлуха мисли, с които дори необикновеният му ум не можеше да се справи.
73
Елън Фостър седеше в подземния бункер, предназначен за много дискретни срещи. Тук не се водеха записки, липсваха записващи устройства и други средства за наблюдение.
Мъжът срещу нея я гледаше, без да отмества поглед.
— Никога няма да разбереш колко ме вбеси всичко това! — каза тя.
Мейсън Куонтрел не отговори. Пръстите му нервно почукваха по масата, а очите му не слизаха от лицето й.
— Това беше най-доброто, на което съм способна — продължи тя. — А ти просто трябваше да си свършиш работата. Но какво стана? — Дланта й се стовари върху масата. — Какво стана, Мейсън?!
Лицето на Куонтрел потъмня от приток на кръв.
— Всички бяхме прецакани, Елън — отвърна той. — По всичко личи, че става въпрос за шпионин,
— Не ставай смешен! Изиграха именно теб! Надхитриха те!
— Надхитриха ни! — натъртено отвърна Куонтрел. — Теб и мен!
Гневът напусна Фостър, но изражението й остана мрачно.
— Не харесвам нито тона, нито думите ти, Мейсън! — остро каза тя.
— Сега не е време да се караме, Елън — опита се да я успокои той. — Загубихме един рунд, нищо повече. В замяна спечелихме всички останали.
— Те отмъкнаха Рой и така спечелиха решителния рунд! Има опасност да бъдем нокаутирани още в следващия!
Дискретно прокашляне им напомни за третия човек, който присъстваше в бункера.
— Според мен мистър Куонтрел е прав, госпожо министър — обади се Джеймс Харкс.
Фостър се обърна и заби мрачен поглед в лицето му. Още не можеше да преглътне унижението от предишната нощ. Ако не беше провалът, със сигурност нямаше да го покани на тази среща.
— Как стигна до това заключение? — попита с леден тон тя.
— Според първоначалния план трябваше да отмъкнем Рой и да хвърлим вината върху Бънтинг и хората му. И на практика стана именно така. В този смисъл не е нужно да фабрикуваме вината му, защото тя е факт.
— Точно така — кимна Куонтрел.
Фостър вече клатеше глава.
— Пропускаш един много важен детайл, по-точно фалшивия екип на ФБР, който измъкна Едгар Рой от „Кътърс“. Те бяха хора на Куонтрел и се проявиха като пълни идиоти!
— Това е без значение — спокойно отвърна Харкс. — Фалшив или не, екипът на мистър Куонтрел се появи на сцената петнайсет минути след нападението срещу конвоя. Не бяха в състояние да си върнат Рой, но разчистиха терена преди появата на когото и да било друг. Следователно обществеността ще научи един-единствен факт, а именно, че някакъв фалшив екип на ФБР е извел Рой от „Кътърс“. В момента Рой е в ръцете на Бънтинг, тоест именно Питър Бънтинг стои зад цялата операция — обобщи Харкс.
— Ами Кел и Пол? — рязко попита Фостър. — Няма как да не е замесена, защото става въпрос за брат й!
— Вече знаем, че Бънтинг изобщо не е бил в болницата при съпругата си — обади се Куонтрел. — Всичко е било постановка за отвличане на вниманието ни.
— След което семейството му минава в нелегалност — добави Харкс. — Планът е наистина добър.
— Добър ли? — намръщено го изгледа тя. — Защо тогава не ръкопляскаш, Харкс?
— Подценяването на противника е сериозна грешка, министър Фостър. Те са добри и ние трябва да го признаем. А после да се опитаме да бъдем по-добри от тях.