Школа за магии (Книга втора)

Болдаччи Дэвид

— Не сме участвали.

— И срещата на Фишър с Додсън е била чиста случайност?

— Разбира се. Чули сте какво казва Фишър в записания телефонен разговор. Той не е от нашите.

— А шпионирането тук не беше ли опит да измъкнете някой затворник?

— Не. Бяхме само аз и Лиза Роудс. И го направихме по своя инициатива.

— Влязохте ли във връзка с някой от затворниците вътре в лагера?

— Не.

— С някой от служителите?

— Не.

— Разполагате ли със съветски граждани извън този лагер, които да работят като ваши агенти?

—

Не и във връзка с тази школа.

— Но наемате съветски граждани за американски агенти.

Холис реши, че е дошъл моментът да отбележи една точка в своя полза.

— Не ги наемаме. Те не вземат нито копейка. Правят го, защото мразят комунистическата партия и КГБ.

Известно време Буров мълча, след това попита:

— Ще ми дадеш ли имената им?

— Нямам истинските им имена. Само псевдонимите.

— Разбирам.

— Защо да ви казвам каквото и да било, ако ще ме разстрелят?

— Защото разстрелът е нищо в сравнение с това, което аз мога да ти причиня.

— А аз мога да се самоубия, преди да успеете да ми сторите каквото и да е.

— Не мисля, че разполагаш с каквито и да е смъртоносни инструменти.

— Бих могъл да пробия шийната си вена с химикалката. Не би трябвало да давате такива неща в ръцете на обучени офицери от разузнаването.

— А, да. Химикалката. Значи смяташ, че тъй като си офицер от разузнаването, разполагаш с твърде ценни сведения, следователно не би трябвало да те убиваме.

— Може би.

— Е, добре, нека ти задам един въпрос. Какво предлагаш? Като офицер от разузнаването на офицер от разузнаването?

— В молбата ми се казва съвсем ясно какво имам предвид. Ясно ми е, че официално съм мъртъв. Предпочитам да работя тук, сред себеподобните си, отколкото да ме изпратите в Сибир или да ме застреляте. Искам и Лиза Роудс да бъде с мен.

— Да, официално ти си мъртъв. Ще ти покажа съобщенията в американската преса. Центърът иска да те убием наистина, след като извлечем от теб цялата необходима информация. Но може би аз ще успея да ги убедя, че ти и приятелката ти сте много необходими тук. И може би доживотната присъда тук, където ще ни помагате да унищожим Америка, ще бъде по-страшна от смъртта. Това ще ме забавлява, Холис.

— Знам, че е така.

Буров се усмихна и продължи:

— Не мисля, че вие, военните аташета, сте толкова опитни, колкото хората на ЦРУ. Но въпреки това започва да ми се струва, че капитулацията ти е някакъв вид хитрост. И ако реша, че това е така, ще измъчвам приятелката ти до смърт. И то пред очите ти.

Холис не отговори. Буров се приближи към Холис и го погледна от горе на долу.

— Мислеше си, че си голяма работа, нали? И в моргата в Можайск, и в ресторанта в Лефортово, и след това, когато говорихме по телефона. Какви обиди само изтърпях от теб.

— Имах дипломатически имунитет.

— Да, имаше — изсмя се Буров. — Но сега мога да правя с теб каквото пожелая. — Буров сграбчи Холис за косата и дръпна главата му назад. — Погледни ме, самодоволно американско копеле. Ти и другите лайна в посолството ви ни гледате

отвисоко, нали? Чух записите на някои от разговорите в посолството. Присмивате се на пиянството ни, смятате, че не се къпем достатъчно често, подигравате се на жените ни, смеете се на Москва, на храната, на квартирите ни и почти на всичко, свързано с нас. — Буров дръпна косата на Холис още по-силно. — Да не би да смяташ, че сега изглеждаш и миришеш добре, кучи сине? — Буров пусна косата на Холис и го удари с ръка по челото. — Да не би да си мислиш, че изящната ти приятелка изглежда и мирише добре? Продължаваш ли да мислиш, че сте чак толкова цивилизовани? Какво представлявате без елегантните си дрехи и дезодорантите? Вие сте нищо, това е. Един руснак може да издържи повече страдания от вас, защото поначало имаме по-малко. И защото имаме повече вътрешна сила. Вие се скапвате, щом останете без душа и яденето си. — Буров се разходи из стаята, след това се върна при Холис и му извика:

— Стани!

Холис се изправи.

— Ръцете на главата! — Холис сложи ръце върху главата си.

— Можеш ли да си представиш всичко, което мога да причиня на теб и Лиза Роудс? — погледна го Буров. — Неща, които няма да оставят никакви следи по телата ви, но които ще разрушат напълно същността ви, човешкото ви достойнство, душите и разума ви. Отговори!

— Да, мога.

Буров застана до Холис:

— Приятелката ти е почитател на руската култура. Може би тя би искала да има и руски любовник. Може би и няколко дузини.

Холис не отговори.

— Знаеш ли, че тя е била любовница на Алеви? Отговори!

— Да.

— Казах ти вече, че жена ти е тръгнала с един английски джентълмен.

— Не ми пука.

— Сега е във Вашингтон за погребението ти. Мисля, че то ще се състои утре.

Холис не каза нищо.

— Кой е Симс?

— Не знам.

— Мисля, че аз знам. — Буров си погледна часовника и каза. — Е, Холис, искаш ли да видиш кучката си?

Холис кимна. Буров отвори вратата към кабинета си и каза нещо на охраната, след което се обърна към Холис:

— Можеш да си свалиш ръцете. Излизай. Можете да правите секс, ако искате — каза Буров, докато Холис вървеше към вратата.

— Благодаря.

Буров се усмихна и затвори след себе си.

Войникът поведе Холис надолу по стълбите. Отвори вратата на килията на Лиза, бутна Холис вътре и затвори. Лиза седеше увита в спалния си чувал в ъгъла на килията. Тя го погледна, но не каза нищо.

Холис коленичи близо до нея и огледа лицето й. Бузите й бяха изпити, а очите й изглеждаха хлътнали. Забеляза, че устните й са сухи и напукани, а на врата й има рана. На лявата й буза все още имаше следи от червенина и това някак си му причини повече болка от целия й останал външен вид.

— Как си?

Лиза не отговори.

— Имаш ли нужда от лекар?

Тя поклати отрицателно глава.

Холис почувства слабост и седна до нея, като я прегърна през раменете. Тя не се притисна към него, но не се и отдръпна. Седеше неподвижно и гледаше право пред себе си.