Светослав Тертер
Шрифт:
А идеята за повикване гърците на помощ се подкрепи само от малцина боляри.
Балдю, който мълчеше, взе думата:
— Високославни боляри, ако Светослав да не беше сега в редовете на народния неприятел, никой от вас не би имал право да му отрече това място — и той посочи трона. — Но Светослав е умрял за нас. Не е умрял обаче оня, който има най-голямото и неотемлемо право на престола.
— Кой? — прекъснаха го учудено.
— Георги Тертер!
— Георги Тертер е в гръцки плен! Георги Тертер бега!
—
Но това предложение не се посрещна одобрително. Привържениците на хана и деспота нарекоха Балдя изумял старец; другите му сочеха юмруците си.
— Предложи по-добре себе си, Балдю! — извика Желяз иронически.
— Мълчи, Железе, ти предложи по-лош от мене:
Радослава!
— Радослав е брат на Смилеца.
— Радослав е ратай на гърците!
Събранието се продължи до вечерта, спомена се кандидатурата на Елтимира, Тертеров сродник, но се отхвърли. Пренията бяха разпалени и бурни. Идеята обаче за подчинение на Чоки печелеше повече привърженици. Но нищо не се реши и тоя ден. Определи се ново събрание за утрешния и след това тронната зала пак опустя.
XVI. Прелом
Късно вечерта Балдювата вратня се потропа. Слугите отвориха и на прага се показа един висок човек, завит с широка мантия, с шлем, ниско нахлупен над веждите. Зад него стоеше един левент, въоръжен добре. Слугите познаха Богора.
— Какво искате?
— Желая да видя веднага банът — отговори с твърд глас завитият с мантията човек.
След малко слугите го въведоха в горната стая. Там чакаше Балдю.
Непознатият хвърли мантията си, сне шлема си и Балдю смаян извика:
— Светослав!
Защото това беше князът, дошел тайно в града.
— Тертеровий сине! — извика Балдю с разтреперан от гняв глас. — Защо идеш при мене? Да ме подкупиш ли за Чоки, както стори с толкова боляри? Или бог те праща да ми донесеш утешителна вест?
— Дядо Балдю, позволи да заключа по-напред вратата.
И Светослав обърна ключа.
После двамата големци останаха сами.
На утрешното събрание в престолната зала присъствуваше и патриарх Иоаким.
Пръв взе думата той.
— Праведний бог в своя гняв остави ме да доживея и до тия времена, да видя пак агарянците пред Търново. Но сега не е час за роптание на божието провидение, а да помислим какво има да правим.
— За това сме се събрали — избъбра мрачно Желяз. Иоаким поглади с костеливата си ръка шудравата си брадица, замислен, и каза:
— Как да избавим Търново от татарския срам? Да ви кажа: като не пущаме татарите в него!… Нека
— И този е на Балдювият ум! — изръмжа глухо Рушимир.
Иоаким продължи:
— Нека ги задържим в клисурата, додето ни пристигне гръцка войска…
Това неочаквано завършване на мисълта му предизвика ропот. Балдювите очи стрелнаха мълнии.
Иоаким продължаваше:
— Като пристигне гръцката помощ, Чоки ще се озове между два огъня и ще се принуди да се отдръпне назад. Тоя наш пръв успех ще насърчи народа и той ще скокне заедно с едноверните войски, за да изгони с божия помощ нечестивия враг, за да си иде там, отдето е дошел.
— Но ние не сме викали гръцки войски! — забележи учуден Годеслав.
— Аз писах вече на императора.
Балдю скочи като ухапан от змия.
— Как, ти писа?
— Да.
— С какво право? — извика яростен банът.
— С правото, което имам като духовен глава на българския народ, в едно време, когато светски глава липсува.
— Как смя, владико, да викаш гърци?
— По-добре християни да видим гости тука, а не агарянци проклети.
Дигна се голям шум. Балдю беше бесен от това. Той разбра, че хитрият старец гонеше чрез постъпката си две цели: като спаси Търново от татарите, да повърне Смилена на трона с помощта на гърците. (Защото в Търново още не знаеха за загинването на Смилеца, когото мислеха, че е сполучил да избяга в гръцката земя.)
— Иоакиме, ще отговаряш с главата си! Това е една измяна!
— Може би измяна на чужди планове, но не на отечеството. Аз тъй мислех, че е добро, и сега съм убеден, че е добро.
— Ти желаеш пак да ни натрапят недостойния и страшлив Смилеца? — извика Балдю.
— Аз желая да се избави Търново, па каквото щете мислете — отговори уклончиво патриархът.
Двете му ръце се опираха на патерицата, за да крепят слабото му тяло, разтреперано от вълнение.
Балдю извика гръмогласно:
— Боляри, негово светейшество е прибързал. Правя предложение да се изпрати веднага скороходец при императора — той сега е в Пловдив — с писмо, че нямаме засега нужда от помощта му, и да го помолим учтиво да повърне назад войската си, ако я е пратил вече.
Нетърпеливия Иоаким скокна сърдит.
— Това не бива! Това не може! Балдю, стар си, с един крак в гроба, бой се от бога. Ще ти иска на оня свят ответ, ако по твоя вина татарите си вържат конете в светите му храмове.
Балдю отговори:
— Да, татарите, ще ги пуснем, но не гърците! Припомни си, владико, колко века българският народ пъшка под игото им и с каква мъка се отърва. Колко беди ни са докарали! Всичко, каквото сме теглили, от техните добрини сме теглили…
— Как, ти сега си за татарите? — извика с негодувание патриархът.