Тайното учение
Шрифт:
Така или иначе указанията на Учението за разширяване на човешкото знание в сферата на невидимото, не могат да се реализират, без да се използват методите на Учението. Другояче казано, задачите на Учението се постигат със средствата на Учението. А това в случая означава, че трябва да разберем ограничените възможности на тясно-специализираните изследвания и да потърсим отговор на големите проблеми по пътя на Синтеза.
Нашият ум непрестанно разчленява явленията с цел да ги опознае. Тази дейност безспорно е необходима в обичайното практическо и научно изследване. Но цялостното познание не може да се постигне без синтез, защото само синтезът е способен да отрази сложните връзки, да проникне отвъд измамната фасада на очевидното.
„Около
Ние трябва да се стремим към синтеза и в нашето интелектуално познание на явленията. Но всепроникващото познание на синтеза, за което става дума в Живата Етика, не може да се постигне по разсъдъчен път. На Запад подобно извън интелектуално и пряко познание е прието да се нарича интуиция — термин, чието съдържание се формулира различно от различни автори. В Учението подобно висше възприятие се нарича чувствознание. И тук обаче се налага да уточним, че не става дума за нашите обичайни емоции, а за знанието и опита, натрупани в оня вътрешен център, носещ названието „чаша“.
За да разберем по-добре какво се разбира под познание на синтеза, ще цитираме следния параграф от Учението:
„Религията и науката не трябва да се отличават по своята същност. Тънкото изучаване на материята и атома ще доведе до заключението, че жизнената енергия е не електричество, а Огън. Така науката и религията ще се сближат върху един принцип… Науката не може да разруши понятието за божественост на Огъня, също както и религията не може да запрети тънките анализи, използвани от науката. По такъв начин ще се утвърди разбиране и хармония между понятията на религията и науката… Затуй така важно е учените да притежават тънко окултно възприятие. Но само финият организъм може да обладава такъв божествен усет, който не се развива извън, а извътре. Затуй всички велики открития за благото на човечеството не ще идват от огромните лаборатории, а ще бъдат намирани по духовен път от учените, които обладават синтез… Естествено дарът на синтеза не винаги се дава, но тези самоотвержени съратници, които обладават синтеза, не се нуждаят от специалност… По пътя към Огнения свят трябва да се почитат Носителите на Синтеза.“
Както се вижда, Учителят посочва Огъня като основен принцип, върху който трябва да се сближат различните форми на познанието. Основен принцип, защото това е и основната енергия на Космоса:
„Вечният Огън изпълва всички тела и чрез тях се съединява с висшата огнена енергия. По такъв начин се преработва сокът на Вселената. Не може другояче да се нарече тази обновяваща се съкровена субстанция. Така всичко проявено служи като за обновяване на вечната Субстанция.“ (М.)
Две са понятията на Учението, които най-трудно се разбират и най-мъчно се възприемат. Едното е Йерархията, за която по-късно ще стане дума. Другото е Огънят. Но да не усвоим тия понятия в истинския им смисъл, това на практика означава да не усвоим Живата Етика. Не случайно една от книгите на Учението е озаглавена „Йерархия“, а две други — „Агни Йога“ („Огнена Йога“) и „Огнен свят“.
Трудността при възприемане на Огнената Йога произтича често от това, че ние свързваме понятието за Огъня с представите си за обичайните му прояви, сиреч за нещо, което пари, обгаря, опожарява, следователно повече ни плаши, отколкото привлича.
Подобни представи не са изцяло погрешни. Учителят сам казва, че можем да гледаме на Огъня не като на някакъв символ, а като на нещо реално, дори съвсем физическо („Не е нужно да се гледа на работата на Огъня като на нещо психическо. Смятайте, че Огънят е нещо физическо. Тъй на средното съзнание ще
„… Не бива да се мисли, че в Огнения свят неговите същества са постоянно обкръжени от езиците на пламъка.
Огънят може и да кристализира, но обичайното му състояние може да бъде характеризирано като Светлина. Тия сведения са прости, но по-добре да ги споменем, за да се избегне обичайното неразбиране.“
И тъй очевидно е, че не става дума само за огъня, който ние използваме при своите домакински и промишлени нужди, че тази енергия — все още почти непозната за нас — притежава различни, често дори невидими форми на проявление. И ако не сме в състояние засега да изучим всички тия форми, необходимо е поне да знаем, че най-общо погледнато съществуват два вида огън: „Отдавна е казано за двата огъня — творящият огън и унищожителният огън. Ако първият сияе, и грее, и възнася, то вторият изгаря и изпепелява. Но аз съм ви насочвал само към творящия огън.“ (М.)
Космическият Огън е могъща стихия, проявяваща се във всяко живо същество и изпълваща цялото Пространство. То е неизчерпаема творческа сила на Вселената, ала като всяка стихия, при известни условия може да забушува и като страшна разрушителна енергия. Именно оттук — и неотложната задача, стояща пред човечеството днес:
„Когато се обявява Новата Ера на Огъня, значи тази стихия трябва да се овладее. Иначе казано, трябва да се осъзнае жизнеността на Огъня… Където е старото, там новият огън ще изгаря, и животът няма да получи ново благословение.“
„Нека думите за огъня не се приемат като отвлечен символ. Говоря за действително съществуващия огън. Вече не за пръв път планетата изпитва въздействието на тази стихия. При смяната на расата огънят се приближава като струя на пречистване. Човечеството помни разрушението, причинено от съединението на пространствения огън с неговото подземно натрупване. Защо да се повтаря разрушението на Атлантида, ако може да се привлече благотворността на стихията на огъня? Но за да се приближиш безстрашно към огъня трябва да се научиш да мислиш за него и да го приемеш в съзнанието си.“ (М.)
Следва внимателно да се прочетат многобройните пасажи от книгите на Учението, засягащи горния въпрос, за да се разбере в подробности за какво става дума. Казано съвсем накъсо, човешките прояви, не само във физическия, но и в Тънкия свят имат своите връзки на взаимозависимост с огнената стихия, както във вътрешността на планетата, тъй и в пространството. Все по-голямото развихряне на тъмните сили — проявяващо се в тъмните помисли и дела на хората, в насилията, жестокостите, убийствата, хищничеството, аморализма — води и до все по-голямо засилване напрежението на огъня, което на свой ред увеличава психическото напрежение на планетата. А тази адска механика на взаимно усилващи се колосални напрежения на разрушителните сили може да има само един епилог — унищожителният взрив — в случай, че не бъде неутрализирана от градивната пречистваща енергия на Светлината.
„Трябва да се усеща колко голямо е напрежението. Трябва да се признае, че не е имало такова време. Не може да има обичайни мисли в необичайно време. Да разбереш това, вече ще означава да се приближиш към първата редица в битката… Също тъй, като здрав щит трябва да се пази съзнанието за Победа. Пространството трябва да се изпълва с победни мисли, тъй като в тях има озон и закрила.“
„… При нарастване на космическото напрежение нараства и напрежението на психическата енергия на човечеството… Подобно на експлозивен газ, тя създава опасност от взрив, става т бъде насочена в мощното предуказано направление, иначе тя ще сложи край на еволюцията.“ (М.)