Вихър

Кол Алън

Манаби спря всички дипломатически преструвки.

— Надявах се, че ще можете да помогнете — заяви той.

— Да помогна? Но как? Не контролирам армии или флотилии. Аз съм просто…

— Недейте да се тревожите, млади Стен — продължи господин Еку. — Не съм сигурен какво искам да направите. Освен да помислите… да помислите усилено. Когато тази грозна задача в Алтайския куп приключи… елате да ме посетите на родния ми свят. Вие също, Йън. Един път вече направихме чудо, нали?

— Но онова беше просто Тайният съвет — каза Стен. — А не Вечният император.

— Мисля,

че трябва да го изслушаме, Стен — обади се Махони с дрезгав глас. — Аз се заклех да бъда верен на един символ, а не на човек.

Стен замълча. Как можеше да обясни? Нямаше думи, които да опишат загубата, която беше почувствал току-що. Кралят наистина е мъртъв. Да живее кралят. Внезапно си помисли: Какво ще ме крепи сега? На кого дължа нещо? Освен на Синд? Освен на приятелите си? Замисли се за убежището си на Малък мост. Прииска му се да е сред горите и хълмовете, в малката си хижа до замръзналите езера.

— Намерете някой друг — каза той на Еку. — Не искам да изглеждам като неблагодарник, но ще направя всичко по силите си да последвам предупреждението ви и да го използвам за свои цели.

— Все пак ще ви очаквам, млади Стен — настоя създанието Манаби. — Вярвам във вас.

— По-добре да си вървите — каза Стен рязко. — Хората ми ще ви отведат до кораба ви. Пожелавам ви безопасно пътуване. И благодаря за всичко.

Стен се насочи към вратата. Махони го последва бавно.

— Рюкор ми каза, че първоначално ще ми откажете — извика Еку подире му. — Но каза, че накрая ще се съгласите.

Стен побесня. Обърна се грубо към благородното същество, което беше дошло от толкова далече.

— Майната й на Рюкор.

— Просто си помислете, Стен — чу той да изрича създанието Манаби, докато излизаше през вратата. — Това ще спести много време на всички ни.

Стен премина през приемната зала като вихър, носен на крилете на яростта. Искаше да се махне. Където и да е. По какъвто и да е начин. Да се напие. Да загризе дулото на пистолет.

Почти не забеляза бледото изплашено лице на офицера на рецепцията, докато подминаваше бюрото му и се насочваше към посолството.

Едрата длан на Махони се спусна върху рамото му и го завъртя. Стен трябваше да положи неимоверни усилия, за да не удари приятеля си.

— Стен, чуй ме, по дяволите! Спомняш ли си какво ти казах на Първичен? Преди всичко това да започне? Сега мисля, че знам къде може да се крие отговорът.

Стен отблъсна ръката му.

— Писна ми от тези игри, Йън — викна той. — Нека някой друг да се мъчи да търси промяна. По дяволите. Вече дори не ми пука какъв е въпросът.

Четирима едри мъжаги в униформите на Вътрешна сигурност се появиха в полезрението му. Сърцето на Стен подскочи, когато разбра какво означава присъствието им.

Съществата от ВС се приближиха към тях. Командирът размаха картата си. Един от другите измъкна пластмасови белезници. Стен се подготви.

Командирът на ВС мина покрай него. Главата на Стен се извърна, когато мъжът

заговори на Йън:

— Губернатор Махони, вие ще дойдете с нас, ако обичате.

Стен зяпна. Какво, по дяволите, ставаше? Защо не преследваха него?

— По чия заповед? — чу той да боботи гласът на Махони.

— По повеля на Вечният император — отговори отсечено командирът. — Обвинен сте в некомпетентност пред лицето на врага. Освободен сте от командването, смятано от този момент. Ще бъдете ескортиран до Първичен свят, където ще бъдете подведен под отговорност… и в случай че обвинението бъде отхвърлено, ще бъдете съден.

Стен отчаяно се опитваше да разбере какво става. Сигурно говореха за станалото на Спорните светове. Глупавата и унизителна загуба на адмирал Лангсдорф. Той пристъпи към офицерите и Махони.

— Но той няма нищо общо с това — възрази Стен.

— Отдръпнете се, посланик — каза командирът.

Стен се обърна, за да повика помощ, като се зачуди кой ли глупак би дошъл.

— Всичко е наред, Стен — спря го Махони. — Да не влошаваме нещата. Готов съм — обърна се той към командира.

Стен наблюдаваше безпомощно как избутват Йън към стената, разкрачват го и го претърсват щателно. Ръцете на Махони бяха извити зад гърба. Оковите бяха пристегнати толкова здраво, че ръцете на Йън почервеняха от изтласканата кръв.

Секунда по-късно Йън беше изведен от посолството.

— Ще се обадя на Императора — изкрещя Стен след него. — Това е грешка. Знам го. Ужасна грешка.

— Върви си у дома, момко — извика му Махони, докато го изтикваха през вратата. — Спомни си какво ти казах и си иди у дома.

Вратите изсъскаха и той изчезна.

Стен се затича към комуникационната зала и бутна дежурния офицер настрани. Въведе кода сам и натисна бутона за изпращане.

— Искам да говоря с Императора — заяви той към служителя, който най-накрая прие обаждането му. — Веднага, по дяволите!

— Съжалявам, посланик Стен — отвърна му мъжът, — но ми бяха дадени изрични заповеди. Императорът не желае да разговаря с вас. При никакви обстоятелства.

— Почакай малко, копеле! — изръмжа Стен. — Обажда се посланик Стен, а не някакъв загубен чиновник.

Служителят се престори, че разглежда списък, поставен пред него.

— Съжалявам. Няма грешка. Императорът специално е помолил името ви да бъде изличено от списъка с хората, които имат личен достъп до него. Моите извинения, ако това ви затруднява, но съм сигурен, че можете да получите каквото искате по официалните канали.

Екранът избледня.

Стен се дръпна назад. Единственото нещо, което можеше да направи сега за Махони, бе да се моли.

А това беше невъзможно за човек, който изведнъж беше останал без богове.

41.

Освобождаването от командването и арестът на Махони запратиха и малкото останал боен дух на имперските сили по дяволите. За Стен Махони беше не само наставник и приятел, но и човекът, който бе спасил живота му някога на Вулкан.