Вихър

Кол Алън

— А сега за вечерята, която ти обещах — поде Императорът. — Докато не получите друга заповед, посланик Стен, на вас се пада задължението да се грижите чашите да са винаги пълни.

Той започна да се върти из онова чудо с ниско технологично майсторство, съчетано с високотехнологична бързина, което наричаше своя кухня.

— Трудна задача, ваше величество — отбеляза Стен. — Но ще направя всичко по силите си.

Засмя се, напълни отново чашите и ги занесе до плота. Зае обичайната си поза, сядайки на един

от високите столове.

Подуши въздуха с интерес. Носеха се смесени, странно познати миризми, но с възбуждаща мистериозна нотка в тях. Вечният император можеше да дава уроци по готварство и на най-големите специалисти. Дори Мар и Сен, най-прочутите банкетни майстори, неохотно признаваха това.

Императорът обичаше да пресъздава рецептите от древната Земя.

Макар че от негова гледна точка рецептите не бяха толкова древни, помисли си Стен. Императорът беше управлявал три хиляди години.

Стен отново подуши въздуха.

— Азиатско? — пробва да отгатне. И той самият не беше лош готвач. Беше прихванал хобито, може би вдъхновен от шефа си — докато отбиваше дългите часове в мрачните военни гарнизони, където храната беше дори по-ужасна от компанията.

— Смяташ така само защото е комплексно — каза Императорът. — Макар че има известни влияния, предполагам. Но е точно обратното. Китайците са били най-добрите готвачи. Но тези приятели, от друга страна, са се съревновавали достойно. Някои хора смятат, че даже са по-добри. Аз приемам и двете възможности.

Той докосна с длан ръба на плота и хладилна лавица се плъзна навън, разкривайки множество буркани и гърнета, пълни с вкусотии. Той ги нареди по плота.

— Темата тази вечер е Индия — заяви Вечният император. — Някак си подхожда на задачата, която съм намислил за теб.

Той се усмихна. Стен беше виждал шефа си в дружелюбно настроение и преди, но никога в толкова откровено весело. Аха. Още една невъзможна мисия, значи. Стен се почувства леко раздразнен. Потенциалните трудности го интригуваха, вярно. Но не можеше да се предаде толкова лесно.

— Не че искам да ви противореча, ваше величество — каза Стен, отпивайки от стрега си. — Но се надявах на кратка отпуска.

Видя проблясък на раздразнение в изражението на началника си. Добре.

— Не прекалявай — изръмжа Вечният император. Стен беше учуден да види колко бързо раздразнението прерасна в яростен изблик. — Омръзна ми вашият негативизъм. Не можете ли да разберете? Държа всичко свързано с прътове и телени жици, и…

Гласът на Императора затихна.

Стен видя как гневът беше овладян. Проведе се сериозна борба. Императорът поклати глава и дари Стен със смутена усмивка.

— Съжалявам — каза той. — Напрежението от работата и всичко останало. Понякога ме кара да забравя кои са моите приятели. Истинските ми приятели.

Той вдигна чаша за наздравица и

отпи от стрега.

— Вината беше моя, ваше величество — отвърна Стен. Инстинктите му подсказаха, че е важно да поеме вината. — Ароматът на толкова много хубава храна явно е събудил мързела ми.

На Императора това му се хареса. Той кимна отсечено в знак на съгласие и се захвана отново с работа, като се върна на темата.

— Сегашната ми тревога — рече — прилича на мястото, откъдето идва тази храна. В границите на Индия е имало повече хора с различни мнения, отколкото където и да е другаде на Земята. Доста разнородни мразещи се групи, които толкова дълго са се карали, че дори забравили какво изобщо ги е ядосвало. Взимам последните си думи обратно. Всъщност помнели изключително добре. Всеки индус или сикх би могъл да ти каже в подробности — като какъв е бил цветът на небето в дадения ден — какво злодейство е извършил прапрадядото на другия.

Той захлупи купа, пълна със зеленикава каша.

— Това е дал — отбеляза Императорът. — Вид фасул — или в нашия случай ястие от боб и грах. Умишлено е без подправки, за да балансира останалото. Прочиства вкуса на всяка хапка. Измислих го вчера. Сега само трябва да го нагреем отново.

— А за проблемното дете? — поинтересува се Стен.

— Вярно. Императорът отпи от стрега. — Можех да използвам и друг пример освен Индия. Но тяхната храна е най-вече картофи и свинско, когато са могли да си го позволят. Правели са страхотни наденици обаче. Оваляни в брашно и изпържени. Но не ми се ядяха наденици.

Стен помириса продуктите, които Императорът подреждаше по свой вкус.

— Индия ще свърши работа, сир — каза той.

— Мястото, където те изпращам, е Алтайският куп — заяви Императорът.

Стен се намръщи. Съвсем бегло познаваше купа.

— Джохианци, освен всички останали, нали? Но аз смятах, че те са сред най-добрите ни съюзници.

— Така е — каза твърдо Императорът. — И искам нещата да се запазят такива. Проблемът е, че Каканът — както се нарича човекът, който издава заповедите там — е затънал до гуша в неприятности.

Императорът вдигна шепа от накълцаното на кубчета месо. Около килограм, отбеляза си Стен.

— Това е козе — поясни Императорът. — Накарах да ми разчистят място за поле — за него и братята и сестрите му. Засадих полето със същите растения, които предшествениците му в Индия са яли — джоджен, див лук и всичко останало.

Той сложи месото в огнеупорен глинен съд.

— Каканът започва да остарява и не може да се справя както преди — продължи Императорът, като прескачаше както обикновено от една тема на друга. Само че през годините Стен беше забелязал, че всъщност няма никакво сменяне на темата: всяка от тях имаше нещо общо с другата.