Вуду
Шрифт:
— Открит-и-закрит, казваш?
Д’Агоста усети ново пробождане при нотката на съмнение в гласа на Пендъргаст.
— Да — произнесе той твърдо. — Открит-и-закрит. — Той погледна часовника си. — Държат портиера долу, чакат ме. Той ще е главният свидетел, надежден, солиден семеен мъж — познава извършителя от години. Искаш ли да му зададеш някои въпроси, преди да го изпратим вкъщи?
— С удоволствие ще го направя. Но преди да слезем по стълбите… — Гласът на агента секна. Той бръкна с двата си тънки бели пръста във вътрешния джоб
— Какво е това? — Д’Агоста го взе и го разгъна, плъзгайки поглед по червения печат на нотариуса, Големия печат на Ню Йорк, елегантната гравюра, подписите.
— Това е смъртният акт на Колин Фиъринг. Подписан и датиран преди десет дни.
3.
Д’Агоста влезе в кабината на охраната на Уест Енд авеню 666, последван от призрачната фигура на Пендъргаст. Портиерът, закръглен джентълмен от Доминиканската република на име Енрико Москеа, седеше на метален стол, разтворил крака. Носеше тънки мустачки и прическа в стил трийсетте години. Мъжът скочи на крака с изненадваща пъргавина, когато те влязоха.
— Хванете този кучи син — произнесе той разпалено. — Хванете го. Смитбак беше добър човек. Казвам ви…
Д’Агоста внимателно сложи ръка върху спретнатата кафява униформа на портиера.
— Това е специален агент Пендъргаст от ФБР. Той ще ни помага.
Очите на мъжа се спряха на Пендъргаст.
— Добре. Много добре.
Д’Агоста си пое дълбока глътка въздух. Още не беше схванал последиците от документа, който Пендъргаст му показа. Може би си имаха работа с близнак. Може би имаше двама Колин Фиъринг. Ню Йорк беше голям град и половината британци в града сигурно се казваха Колин. А може би от Патологическия бяха направили отвратителна грешка.
— Знам, че вече сте отговорили на много въпроси, господин Москеа — продължи Д’Агоста, — но агент Пендъргаст иска да ви зададе още няколко.
— Няма проблем. Ще отговоря десет пъти още, още двайсет пъти, ако това ще помогне да заловите онзи кучи син.
Д’Агоста извади един бележник. Онова, което наистина искаше, беше Пендъргаст да чуе какво щеше да каже мъжът. Той беше един наистина заслужаващ доверие свидетел.
Пендъргаст заговори меко.
— Господин Москеа, опишете какво видяхте. От самото начало.
— Онзи мъж, Фиъринг, дойде, когато настанявах друг човек в едно такси. Видях го да влиза. Не изглеждаше много добре, сякаш се е бил. Подпухнало лице, може би с насинено око. Кожа със странен цвят, прекалено бледа. Освен това вървеше доста странно. Някак бавно.
— Кога беше последният път, когато го видяхте — преди този случай?
— Може би преди две седмици. Мислех, че е напуснал.
— Продължавайте.
— Той мина покрай мен и влезе в асансьора. Малко по-късно госпожа Кели се върна в сградата. Може би след пет минути. После той излезе. Неузнаваем.
Пендъргаст плъзна ръката си с цвят на слонова кост по брадичката си.
— Предполагам, че когато сте настанявали човека в таксито — когато Фиъринг е дошъл — сте му хвърлили макар и кратък поглед.
— Хвърлих му даже доста дълъгпоглед. Не кратък. Както казах, той вървеше бавно.
— Казахте, че лицето му е било подпухнало? Възможно ли е да е бил някой друг?
— Фиъринг живее тук от шест години. Отварял съм вратите на този кучи син по три-четири пъти на ден.
Пендъргаст направи пауза.
— А после, когато е излизал, лицето му е било покрито с кръв, предполагам.
— Лицето не. Никаква кръв по лицето, или може би съвсем малко. Кръв имаше по целите му ръце, по дрехите. По ножа.
Пендъргаст замълча за момент, после каза:
— Ами ако ви кажа, че тялото на Колин Фиъринг е намерено в река Харлем преди десет дни?
Очите на Москеа се присвиха.
— Тогава ще кажа, че грешите.
— Боя се, че не, господин Москеа. Идентифициран, аутопсиран.
Мъжът се изпъна с всичките си пет фута и три инча, гласът му придоби мрачна важност.
— Ако не вярвате, моля: погледнете записа. Мъжът на онази лента е Колин Фиъринг. — Той спря, хвърляйки на Пендъргаст предизвикателен поглед. — Не ме интересува някакво си тяло в реката. Убиецът е Колин Фиъринг. Сигурен съм.
— Благодаря ви, господин Москеа — кимна Пендъргаст.
Д’Агоста прочисти гърлото си.
— Ако се наложи да говорим отново с вас, ще ви се обадя.
Портиерът кимна, като гледаше подозрително Пендъргаст.
— Убиецът е Колин Фиъринг. Трябва да намерите този кучи син.
Те излязоха на улицата, студеният октомврийски въздух беше свеж и хрупкав след потискащото затворено пространство на апартамента. Пендъргаст посочи към Ролс Ройса „Сребрист призрак“, модел 59-а, сякаш случайно кацнал върху бордюра на тротоара, и Д’Агоста видя солидните контури на Проктър, шофьора на Пендъргаст, в седалката зад кормилото.
— Какво ще кажеш да направим една обиколка из града?
— Може. Вече е три и половина, и без това няма да мога да заспя тази нощ.
Д’Агоста се настани в тапицираното с ароматизирана кожа пространство и Пендъргаст се плъзна до него.
— Да хвърлим един поглед на записа от охранителната камера. — Агентът натисна копче върху облегалката за ръце и от тавана се спусна плосък екран.
Д’Агоста извади едно DVD от куфарчето си.
— Ето копие. Оригиналният запис е вече в управлението.