Юнашко време
Шрифт:
ЕС разрухата ни радва,
а НАТО вдъхва ни кураж,
за туй държавата ни клати
и все Борисов си е на върха!
Пародия, наречена държава,
корупция поддържаща духа,
ръката произвеждаща благата,
протегната за милостиня днес държат!
Пародия, наречена държава,
коптор колониален, струпан без дувар,
ЕС разрухата ни радва,
а НАТО вдъхва ни кураж!
26. 04. 2018
33
ЗА
(МОНОЛОГ НА ИДИОТА)
Все повтаря се светът!
Пяната отгоре все изплува!
От боклук каймакът все така
цвят на обществото все формира!
И боклукът яхва цялата страна!
И боклукът все властта захапва!
И боклукът първо управлява!
После идва и гневът.
После и народен съд се появява!
После… времето върви!
Разните неща намества и размества!
После… по-различен свят се появи!
После той във властта се вмества!
После идва друго утро пак!
И боклукът, цвят, да видиш, става!
Пъчи се,
раздава справедливост в мрак!
И за прежния боклук,
сега наричан цвят,
денонощно жали!
После, както и преди!
След нощта… настъпва утро!
И цветът, каймакът,
както и преди,
във боклук
на светлина си се превръща!
34
Ей така светът у нас върви!
Ден след ден
и нощ деня последва!
Сменят се боклуци из властта!
А народът
все праха им диша!
16. 09. 2018
СРАМ СЕ НОСИ
Над смълчаната държава
срам се носи,
дъх не ни остана!
Уж народ сме
горд със слава,
а от историята
нищо не остана!
27. 09. 2018
35
МЕЧТАТА БОСА
По улиците шляпа босата мечта,
за нея всякакъв сезон е слънчев,
за нея топъл е снегът
и облаците слънце пръскат!
По улиците шляпа
неизживяната мечта,
напред, нагоре и е млада,
отминалите дни я правят все така
усмихната и слънчева, неустоима!
Асфалт, павета, прах от суета,
в очите паднала мъгла любовна,
сърцето тупкането ускорява,
слънцето залива земята с топлина,
мечтата боса щом по нея още скита!
По улиците шляпа босата мечта,
Подприпкваща, усмихната, с чадърче,
в рокленце, цяло на цветя!
Тя в пух превръща
на живота камъните остри,
сърцето щом за нея още пита!
По улиците
05. 01. 2018
36
ЩОМ ВРАТАТА ХЛОПНЕ
Вратата хлопва!
От туй,
което за съдба си мислил,
на живота вихърът
извлича те навън.
Подскачаш, удряш се
и спираш в първия
отсечен и полегнал пън,
срещнал с острите си ръбове
очуканата ти въздишка
на отминалия сън!
Всичко като миг премина,
като мълния животът прелетя,
жегата, дето те застигна,
всичко претвори
в изсъхнали цветя!
Той животът сух е,
кратък,
хрупкав,
вятър лесно го върти,
за надеждите повехнали,
за несбъднати мечти
вече времето нарежда
вместо трелите любовни
тъпаните на вбесените души!
37
Любовта в омраза се израства,
светлината се обръща в мрак
и онази общата надежда
става личен недостигнат праг!
Щом вратата на живота хлопне,
на живота вихърът
изхвърля те навън –
там, търкулнат до изсъхналия
наръч на цветята от мечтата,
ти усещаш болка
от несбъднатия сън!
10. 01. 1019
38
ЧОПЛЯ ДЖОБА СКЪСАН
Седнал сам
на сухата трева,
чопля джоба скъсан,
чудя се дали сега
стадион да построя
или да купя пушка?
Ей така седя
там на синора изсъхнал,
чопля дупки и мълча,
чудя се дали е още жив
геният ни български!
Седнал там
на сухата трева,
върху синора изсъхнал,
чопля дупка
в изоставената си душа
да разлистя
този синор български!
11. 09. 2018
Алчността не
намалява нито от богатството, нито от немотията