Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)

Ерчиван Ердоган

Друга критска писменост, така наречената «Линейна писменост В», се използвала не само в Кносос, но и през 13. век пр. Хр. в континентална Гърция. През юли 1950 г. професор Ернст Зитих заяви, че е успял да разкодира тридесет знака от Линейната писменост В. На практика обаче Зитих превежда само три знака правилно. Защото критската писменост «В» беше разчетена едва през 1952 г. от един млад английски архитект на име Майкъл Вентрис.

Още като млад роденият през 1922 Р. в Лондон Вентрис се занимава продължително с Античността. На четиринадесет години той напълно случайно чува една лекция на сър Артър Еванс, прочутият археолог от Кносос, в която той говорел за Линейна писменост В и за това, че нейната тайна

все още не е разкрита. Младият Вентрис бил въодушевен и от този момент нататък бил твърдо решен да разшифрова тази писменост. Но едва през 1949 г., след Втората световна война, след като служил в Кралските военновъздушни сили, и след завършване на своето образование на архитект, той се посветил на тази задача. Кодовете за дешифриране, които били създадени за декодиране на вражеските кодове, Вентрис приложил върху всички глинени плочки и записвал всяко повторение на определен знак. Тъй като Вентрис получил една глинена плочка, намерена от американския археолог Карл Блегън в Пилос, на която имало определена група символи, той успял да направи пробив.

Вентрис идентифицирал писмеността като някаква архаична форма на гръцката писменост и на тази база се опитал да състави списък от съгласни и гласни, което послужило като основа за неговият метод за разшифроване. Малко след като Вентрис публикува своите резултати през 1953 г., те били потвърдени от Карл Блегън. Блегън приложил сричковата система на Вентрис върху една от 400-те плочки, намерени в Пилос, и тя съвпаднала! Вследствие на което се съобщава, че надписите представлявали инвентарни списъци за пръстени кани и други складови наличности на владетеля. Освен тях обаче имало и глинени плочки, които произхождали от Кносос и които за разлика от настоящото експертно мнение разказвали съвсем различни исторически събития. Съдържанието им се отнасяло до митологичните корени и до днес те все още не са публикувани!

Какво говори обаче не-публикуването на тези текстове?

През 1963 г. в книгата си «Mycenaens and Mioans» оксфордският професор Леонард Р. Палмър се осмели да даде ново обяснение на егейската предистория и за първи път представи друга ранно-гръцка хронология. При това трябва да се отбележи, че професорът беше толкова силно атакуван и коригиран от научния свят, че той се принуди две години след излизането на книгата си да напише едно съществено редактирано и допълнено издание. Забраната за публикация говори само за едно: че с приетата от историците хронология нещо не е както трябва!

Но какво?

Вероятно следващият въпрос ще ни доведе до вярната следа, защото по каква причина на Крит, в центъра на една високо развита самостоятелна култура, вече повече от 1000 години преди Омир се е пишело с отделна писменост, но, въпреки това, на езика на гърците?

Ние междувременно знаем, че минойците изписват своето линейно писмо — за разлика от йератическото и демотическото писмо на древните египтяни — от ляво на дясно. То представлява сричкова писменост и се състои от три елемента, които представляват група от около 90 знака от идеограми, които от своя страна символизират понятия. Освен това то се базира на номерологична система на основата на нашата десетична система. Ще рече, че и минойците, подобно на шумерите и египтяните, се осланяли на понятието «нула».

Април на 1900-та година донесъл на Еванс и неговия изследователски екип в Кносос множество приятни изненади. Така една зала привлякла вниманието на откривателите, която те нарекли «Залата на символите с двойната секира». Името си тя получила заради издълбаните символи на двойна секира върху западната стена на светлинната шахта. На езика на лидийците «labrys» означава «двойна секира». Съответно думата «лабиринт» (labyrinth) преведена дословно би трябвало

да означава «къщата на двойната секира». Също и секирите, които по-късно били изкопани, обърквали учените: тяхната големина била повече от три метра и както изглеждало само великани можели да ги държат в ръце.

Дали и на остров Крит някога са живели великани?

Най-малкото и на Крит съществуват множество руинни полета в планините, които са наречени от археолозите «полетата на циклопите». Тук неизвестни за историята антични строители са построили «Крепостите на циклопите», чиито единични камъни тежат няколкостотин тона и земетръсното им сцепление напомня на архитектурния стил на крепостите на инките в Перу (южна Америка). Освен това в музея в Хераклион под каталожен номер 1063 се намира една 96-сантиметрова кост от подбедрица, както и един 4,21 сантиметров зъб-резец на някой праисторически великан. Експонатите бяха намерени в средата на 70-те години от германски археолози. Туристите естествено не могат да видят тези артефакти, а също така повече не се и изнася информация за тях, само за да не би гръцката хронология да бъде застрашена. Благодарение на Фридхелм Е. Вил, който придружавал разкопките и вече не е приятел на гръцките власти, подобни информации стигат до нас.

При това и гръцки археолози след изкопни работи през 1959 г. в Кносос се натъкнаха на един трети, много древен пласт от неолита (8 000 година пр. Хр.). Те откриха огромно количество шахти и проходи, които заемат площ от 56 000 кв. метра, което приблизително съответства на основния план на Хеопсовата пирамида. Може би цялостния основен чертеж на постройката с нейните безброй тунели се крие зад тайната на митичния лабиринт, където трябва да е бил затворен «минотавърът». Според преданията той бил създание с човешко тяло и глава на бик, чиято антична интерпретация би могла да е свързана единствено с религиозни аспекти.

Ние дори не познаваме добре религията на критяните, но археолозите се опитват да я реконструират. Досега няма руини, които еднозначно да могат да бъдат идентифицирани като останки от храмове, и като цяло изглежда така, все едно критяните са упражнявали култа си в светилищата на своите дворци или жилища, в светите места под открито небе и в свещени пещери, където бяха намерени множество свещени дарове във формата на статуи, двойни секири и гравирани ками.

Но как да го обясним?

В центъра на култовото преклонение на минойците е една или няколко Богини, чиито атрибут е двойната секира, и един подчинен й млад Бог, което напомня отношението майка-син между Хор и Изида. По мнението на учените е напълно възможно в тяхна чест да са били принасяни в жертва бикове и да е имало ритуални танци, при които божествата да са се откривали на изпадналите в екстаз около някой свещен стълб или дърво танцьори. Нови разкопки дори показват, че във времена на извънредна опасност в тези ритуали са били жертвани и хора. В руинните полета в Еракини през 1979 г. беше разкопано едно оброчно място и бяха намерени скелетите на трима души от които единият е бил убит около 1600 година пр. Хр чрез пробождане в тила. А през 1980 г. в Кносос бяха намерени детски кости, което би могло да означава ритуално жертвоприношение или канибализъм.

Но какво наистина се крие зад минойската култура на Крит?

Вътрешният двор на минойските постройки и храмове бил предвиден за спортни състезания като бокс, борба и групови игри. Изглежда, че акробатските изпълнения изпълнявани върху бикове, са били много харесвани. На една от фреските с бикоборци археолозите попаднаха на достойна за възхищение сцена. Подобно на древните египтяни и минойските художници използвали бяла боя за кожата на жените и червена за кожата на мъжете.