Затворник по рождение

Арчър Джефри

Крейг бе облечен така консервативно с тъмносиния си костюм на райе, бяла риза и любимата си бледоморава връзка, че в първия миг някой можеше да реши, че е сбъркал вратата и мястото му е по-скоро на скамейката на адвокатите, за да произнесе встъпителни думи.

Пейн носеше

тъмносив костюм, връзката си от колежа и кремава риза, както подобава на член на парламента от селски район. Изглеждаше спокоен.

Девънпорт бе с избелели дънки, отворена на врата риза и блейзър. Беше небръснат и репортерите биха описали този факт като нарочно търсен от стилиста му ефект. Нямаше да пропуснат обаче и това, че имаше вид на човек, който не е спал от няколко дни. Девънпорт изобщо не погледна към местата на журналистите, а насочи поглед към галерията за публиката, докато Крейг и Пейн разговаряха помежду си така, сякаш се намираха в претъпкан с посетители ресторант и чакаха да им сервират обяда. Щом се увери, че тя е на мястото си, Девънпорт отправи празен поглед пред себе си и зачака появата на съдията.

Всички, които по някакъв начин бяха успели да си намерят места в претъпканата зала, се изправиха, когато съдия Армитидж влезе. Размениха се поклони между него и адвокатите, той седна на централното място и разпореди приставът да покани съдебните заседатели. Много скоро приставът се появи отново, следван от дванайсетимата, избрани на случаен принцип да преценят вината на обвиняемите.

Защитникът на Лорънс Девънпорт едва прикри усмивката си на задоволство, когато забеляза, че сред заседателите има седем жени. Даде си сметка, че в най-лошия

случай решението на заседателите ще бъде висящо.

Докато те заемаха местата си, Крейг изучаваше лицата им с огромен интерес. Беше инструктирал Лари да гледа жените заседателки в очите, защото им трябваха само трима от дванайсетте, които да не могат да понесат мисълта, че Лорънс Девънпорт ще лежи в затвора. Ако успееше да свърши тази проста задача, скоро и тримата щяха да са свободни. Но с огромно раздразнение установи, че наместо да изпълни заръката му, Девънпорт е отправил празен поглед пред себе си.

Най-сетне съдията прикани секретарят да прочете обвиненията.

— Моля, обвиняемите да станат.

И тримата се изправиха.

— Спенсър Малкълм Крейг, обвинен сте, че в нощта на осемнайсети септември деветдесет и девета сте убили Бърнард Хенри Уилсън. Какво пледирате? Виновен или невинен?

— Невинен — предизвикателно отговори Крейг.

— Джералд Дейвид Пейн, обвинен сте, че в нощта на осемнайсети септември деветдесет и девета сте участвали в сбиване, завършило със смъртта на Бърнард Хенри Уилсън. Какво пледирате? Виновен или невинен?

— Невинен — категоричен бе Пейн.

— Лорънс Андрю Девънпорт, обвинен сте във възпрепятстване на правосъдието за това, че на двайсет и трети март сте дали неверни показания под клетва. Какво пледирате? Виновен или невинен?

Сара се усмихна окуражително на брат си.

Девънпорт наведе глава и сякаш се поколеба за миг, преди да прошепне едва чуто:

— Виновен.