Алиса в огледалния свят
Шрифт:
Така тя продължи да си говори, като наблюдаваше коня, който вървеше лениво по пътя, и Конника, който падаше ту на едната, ту на другата страна. След четвъртото или петото падане той стигна до завоя.
Алиса му помаха с кърпичка и почака, докато се изгуби.
„Надявам се, че това го ободри — каза тя, като тичаше надолу по хълма. — А сега — напред към последното поточе и после ще стана Царица! Колко величествено звучи това!“
След няколко крачки тя дойде до
— Най-сетне Осмия Квадрат! — извика тя, като прескочи поточето и се отпусна да си почине на една полянка с малки цветни лехички тук и там, и трева, мека като мъх. — О, колко се радвам, че най-после съм тука! Но какво е това на главата ми? — извика тя смаяна, като вдигна ръце към нещо много тежко, което усети на главата си. — Как е дошло то на главата ми, без да разбера? — си каза тя, като го вдигна и го сложи на скута си, за да види какво е то.
Беше златна корона.
ДЕВЕТА ГЛАВА
ЦАРИЦА АЛИСА
— Не, това е великолепно! — каза Алиса. — Никога не съм очаквала, че толкова скоро ще стана Царица… И аз ще ви кажа, ваше величество, че никак — продължи тя строго (тя винаги беше много доволна, когато можеше да се скара на себе си), — вече никак не ви прилича да се търкаляте така по тревата! Цариците трябва да се държат с достойнство, знаеш!
Тя се изправи и започна да се разхожда като вдървена, понеже се страхуваше да не й падне короната. Но скоро се утеши с мисълта, че тука няма кой да я види.
„И ако аз наистина съм Царица — си каза тя, като седна пак, — ще успея да се държа като Царица, когато му дойде времето.“
Всичко тука се случваше по такъв странен начин, че Алиса никак не се учуди, като видя Черната Царица и Бялата Царица, седнали от двете й страни. На Алиса много се искаше да ги попита как са дошли тука, но се боеше, че няма да е възпитано. „Все Пак няма да бъде зле — помисли тя — да знам дали играта вече е свършила“.
— Моля ви се, бихте ли ми казали… — започна тя, като погледна срамежливо Черната Царица.
— Говори само, когато ти заговорят — прекъсна я остро Царицата.
— Но ако всички спазват това правило — каза Алиса, която винаги беше готова да поспори — и ако вие говорите само, когато ви заговорят, а другите хора чакат вие да почнете, тогава никой никога няма да каже нищо, така че…
— Смешно! — извика Царицата. — Какво, не знаеш ли, дете… — Тука тя млъкна, смръщи вежди и като помисли малко, внезапно промени разговора: — Какво искаше да кажеш с това „ако аз наистина съм Царица“? Какво право имаш да се наричаш така? Ти не можеш да станеш Царица, знаеш, ако не издържиш изпита. И колкото по-скоро
— Аз казах само „ако“ — се оправда горката Алиса с жален глас.
Двете Царици се спогледаха и Черната Царица забеляза, като потръпна:
— Тя твърди, че била казала само „ако“…
— Но тя каза много повече думи! — изпъшка Бялата Царица, като кършеше пръсти. — О, много, много повече!
— Ти наистина каза не само „ако“, а много повече думи — каза Черната Царица на Алиса. — Говори винаги истината, мисли, преди да говориш, и си записвай после, каквото си казала.
— Аз наистина не мислех… — започна Алиса, но Черната Царица я прекъсна нетърпеливо.
— Това е най-лошото! Ти трябва да мислиш! Каква е, според тебе, ползата от едно дете без никаква мисъл? Даже в една играчка има някаква мисъл, а едно дете е много по-важно нещо от играчка, надявам се. Ти не можеш да отречеш това, дори ако се опиташ с две ръце.
— Аз не отричам нещата с ръце — забеляза Алиса.
— Никой не казва, че правиш това — отвърна Черната Царица. — Аз казах, че няма да успееш, дори ако опиташ.
— Тя е в такова състояние — каза Бялата Царица, — че иска да отрече нещо, само че не знае какво!
— Лош, порочен характер! — забеляза Черната Царица.
За известно време настъпи неудобно мълчание. Черната Царица го наруши и каза на Бялата Царица:
— Каня ви на вечерята, която Алиса дава тази вечер.
Бялата Царица се усмихна слабо и каза:
— А аз каня вас.
— Изобщо не знаех, че давам вечеря днеска — каза Алиса. — Но ако аз давам вечеря, мисля, че аз трябва да каня гостите си.
— Ние ти даваме възможност да направиш това — забеляза Черната Царица. — Но смея да кажа, че ти не си вземала достатъчно уроци по добро държане.
— Доброто държане не се учи с уроци — каза Алиса. — Уроците ви учат да събирате и други такива неща.
— Знаеш ли да събираш? — запита Бялата Царица. — Колко прави едно и едно и едно и едно и едно и едно и едно и едно и едно и едно?
— Не знам — отвърна Алиса. — Обърках сметката.
— Тя не знае събиране — заяви Черната Царица. — Знаеш ли изваждане? Извади девет от осем.
— Девет от осем… не може да се извади, знаете — отговори без колебание Алиса. — Но…
— Тя не знае изваждане — каза Бялата Царица. — Знаеш ли целене? Раздели един хляб с един нож. Какъв е отговорът?
— Предполагам… — започна Алиса, но Черната Царица отговори вместо нея:
— Филии хляб с масло, разбира се. Опитай друго изваждане: извади един кокал от едно куче. Какво остава?