Алиса в огледалния свят
Шрифт:
— Тя не е получила добро възпитание — продължи Черната Царица. — Но е необикновено добра по характер! Потупай я по главата и ще видиш колко доволна ще бъде! — Но Алиса не се реши да направи това.
— Малко нежност… и ако й навиеш косата на книжки… ще видиш колко щастлива ще се почувства…
Бялата Царица въздъхна дълбоко и облегна глава на Алисиното рамо.
— Толкова ми се спи!… — прошепна тя.
— Уморена е, бедното същество! — каза Черната Царица. — Погали я по косите, дай й нощната си шапчица и й изпей една приспивна песен.
—
— Значи аз сама трябва да пея — каза Черната Царица и започна:
Наш, наш ми, госпожо, във Алисиния скут! Празникът не е дошъл ли? Да подремнеме тогаз. След това ще идем всички на тържествения бал — Черната Царица, Бялата и Алиса ще е с нас.— Сега знаеш думите — прибави тя, като облегна глава на другото рамо на Алиса. — Изпей я за мене. И на мене ми се приспа.
В следния момент двете Царици заспаха дълбоко и захъркаха силно.
— Какво ще правя сега? — възкликна Алиса, като се огледа озадачено, докато едната глава, а после другата се търкулнаха от раменете й, за да паднат тежко в скута й. — Сигурна съм, че досега не се е случвало на никого да пази две заспали царици едновременно! Никога, през цялата наша история, това не е било възможно, защото никога не е имало повече от една царица наведнъж. Хайде, събуждайте се, тежки създания! — продължи тя нетърпеливо. Но в отговор се зачу само сладко хъркане.
Хъркането ставаше все по-ясно и звучеше повече като песен. Най-после Алиса успя да различи думите и се заслуша внимателно, така че не можа да разбере кога двете големи глави изчезнаха от скута й.
Тя стоеше пред една врата във форма на арка, над която бяха написани думите: „Царица Алиса“ с големи букви, а от двете страни на арката имаше два звънеца. На единия беше написано „Звънец за посетители“, а на другия — „Звънец за прислугата“.
„Ще почакам, докато свърши песента — помисли Алиса, — а после ще звънна на… на кой звънец трябва да звънна? — продължи тя твърде озадачена от надписите. — Аз не съм посетител, нито прислуга. Тука трябва да има един звънец, на който да пише «За Царицата», знаеш…“
В този миг вратата се открехна и едно същество с голяма човка подаде за миг глава и каза:
— Входът е забранен до по-идущата седмица! — После тръшна силно вратата.
Напразно звънеше и чукаше Алиса. Най-после един много стар Жабок, който седеше под едно дърво, стана и затътри крака към нея. Той беше облечен в светложълти дрехи и носеше огромни обуща.
— Какво има пък сега? — каза Жабока с дебел, прегракнал глас.
Алиса се обърна, готова да се скара на когото и да било.
— Къде е прислужникът, чиято работа е да отваря
— Коя врата? — запита Жабока. Алиса усети как се засилва ядът й от проточения му говор.
— Тази врата, разбира се! — викна тя.
Жабока погледна вратата с големите си тъпи очи, приближи се до нея и я поглади с пръст, сякаш искаше да провери дали боята пуща. След това погледна Алиса:
— Да отговаря вратата ли? — каза той. — Какво си я питала?
Той говореше толкова дрезгаво, че Алиса едва го разбираше.
— Не знам какво искате да кажете — отвърна тя.
— Аз говоря, струва ми се, човешки! — продължи Жабока. — Или си глуха? Какво си я питала?
— Нищо — отвърна нетърпеливо Алиса. — Чуках на нея.
— Не е трябвало, не е трябвало — промърмори Жабока. — Ядосваш я, знаеш. — После той ритна вратата с голямата си обувка. — Остави я на мира — избъбри той, като се упъти обратно към дървото — и тя също ще те остави на мира.
В този миг вратата се отвори бързо и се чу един тънък глас, който пееше:
Тъй продума Алиса в Огледалния свят: — Имам скиптър в ръка, на главата корона! Нека всички жители огледални отвред да вечерят с Цариците Бяла, Черна и с мене.И стотици гласове запяха в хор:
Напълнете си чашите бързо всички до края и пръснете по масите чакъл и трески, сложи котки в кафето и мишки във чая — да живее Алиса двайсет пъти по три!След това се зачу неясен шум от чукане на чаши и Алиса си помисли „Двайсет пъти по три прави шейсет. Дали ги брои някой?“
Настъпи мълчание и същият тънък гласец запя друг куплет:
— Огледални чеда, приближете до мен! Чест е тук да ме видите, да ме чуете, мисля и високо отличие на вечеря тоз ден да сте с двете Царици и с Царица Алиса.
И хорът запя пак:
Напълнете си чашите със сироп и мастило или друго подобно прекрасно питие! Смеси пясък във сайдера и вълна във виното, да живее Алиса шейсет пъти по шест!— Шейсет пъти по шест! — повтори отчаяна Алиса. — О, това няма да позволя в никакъв случай! По-добре да вляза веднага — продължи тя и влезе.
Когато се появи, настъпи мъртво мълчание. Алиса погледна тревожно голямата маса в залата и забеляза, че около нея седяха петдесетина различни същества: някои бяха животни, други — птици, а между тях имаше дори няколко цветя.
„Радвам се, че са дошли, без да чакат да ги поканя — помисли тя. — Никога нямаше да се сетя кои от тях трябва да поканя.“