Без шанс за разпознаване
Шрифт:
В същия този миг Дафи се запита и какъв беше личният й мотив? Желание да допринесе за разследването или да достави удоволствие на Болд? Опитваше се да разгадае едно престъпление или да натрупа точки? Стомахът й се сви на болезнена топка, усети в коленете си неочаквана слабост и за момент й се зави свят.
— Ти ме лъжеш — не се забави да изрече гадателката, умееща не по-зле от Дафи да разбира езика на тялото. — Можеш да получиш каквито искаш сведения, но момчето не влиза в сделката.
Дафи се възстанови моментално от временното неразположение.
— Сапьорите разполагат с електронни детектори. Знаеш
Гадателката изглеждаше объркана. На Дафи това не й хареса. Усети каква ще бъде реакцията й, още преди Емили да каже нещо.
— Махай се оттук. — Емили пристъпи напред и приближи лицето си на сантиметри от лицето на Дафи, непоколебима и дръзка. — Дойде непоканена и не си добре дошла тук. Ще подам оплакване срещу теб. Изобщо не си мисли, че няма да го направя.
— Прекалено се отбраняваш — направи опит да я възпре Дафи. — Спри за момент и размисли.
Мразеше да губи. Нямаше нищо по-лошо от това. Работата й беше да жъне победи, да отклонява хората от определени мисли и да ги насочва към други.
— Вън!
Емили продължи да скъсява разстоянието помежду им, докато Дафи не усети топлината на дъха й.
— Тръгвам си — отстъпи тя.
И се втурна към изхода, много по-разочарована от себе си, отколкото от гадателката.
Въздухът навън не беше студен, но ожули лицето й. За миг се спря на стълбите, любувайки се на чудноватата двуметрова метална конструкция, представляваща земното кълбо, издигната върху тревната площ пред къщата на Емили. И тогава я завладя чувство на страх: наблюдаваха я. Огледа се наоколо, но много предпазливо, внимавайки да не се забележи — обаче не видя никого.
Приближи се до колата си с бърза крачка, с чувството, че е изложена на опасност. Потегли прекалено шумно за този късен час, и се замисли кой ли би могъл да я наблюдава. Момчето или подпалвачът?
Какво да разкаже на Болд и какво да остави за себе си? Кое беше действителен факт и кое се дължеше на болно въображение?
И как щеше да се почувства, ако и когато Емили станеше поредната жертва?
30.
Още едно писмо. Гарман го беше донесъл в отдела, докато Болд беше при Беър. И пейджърът, и мобифонът му се задействаха почти едновременно. Реши да се прибере вкъщи и лично да съобщи на Лиз, че му предстои безсънна нощ в службата. Не искаше да й го казва по телефона.
Ваната беше първото място, към което се насочи като се прибра, и опря ръка в стената й, търсейки потвърждение, че доскоро е била използвана. Беше студена като камък — като сърцето му. Съжали, че
Двамата заедно сложиха децата да си легнат, като Болд търсеше удобен момент да й каже, че ще я остави сама тази нощ. Приспиването на децата отне повече време, отколкото беше очаквал. Нещата поначало рядко ставаха така, както искаше. Най-накрая седнаха да си изядат притоплената вечеря на кухненската маса, която беше отрупана с неколкодневната поща — предимно сметки.
— Знаеш ли — започна тя, някак разсеяно отваряйки едно от писмата — мислех си да ти оставя Майлс и отново да отида през един от уикендите на вилата. — Съобщението й — защото то си беше чиста проба съобщение, а не въпрос или молба — го изуми. Досега тя винаги с неудоволствие беше ходила на вилата. Какво се беше променило? — Може би даже още този уикенд.
— Сама ли? — изплъзна се от устата му.
— Не, с любовника си — отвърна му тя със сарказъм.
Дали така не се опитваше да скрие истината, помисли си горчиво. Дали, когато той най-накрая откриеше каква е истината, щеше да му припомни за тази вечер, когато му беше подхвърлила за любовника?
— Като пребита съм, Лу. Изтощена. Наистина би ми се искало да отида там сама. Но ще взема Сара, разбира се. И някоя хубава книга. — След което добави: — Надявам се, че всичко ще бъде наред.
И тя обгърна с жест кухнята. Болд разбираше, че Лиз всъщност има предвид него. И Майлс — който на три и половина години беше твърде буен и недисциплиниран. Макар като добра майка — много добра даже, каза си Болд, като се има предвид, че и работеше — да беше установила вече допустимите граници, в които темпераментът на сина им можеше да се развихря. Не го оставяше за първи път на грижите на Болд. Даже по този начин, помисли си Болд, опитвайки се да открои положителната страна на случилото се, даваше израз на доверието си, че той може да се грижи добре за сина им.
— Не е най-подходящото време — каза й съвсем искрено, страхувайки се, че се очертава нова седемдневна работна седмица.
Освен това трябваше вече да тръгва за службата. Този случай…
— О, хайде стига — възпротиви се тя. — Марина може да ти помогне. Освен това не може така да работиш всеки уикенд. Фил няма да ти позволи. Ако знае какви дежурства караш, направо ще му призлее. — Изражението на лицето й се промени, тя изглежда схвана за какво става дума, и той разбра какво се готви да му каже. — Да не би да работиш извънредно? — попита го тя смаяна.
Лиз водеше семейния бюджет — естествено, след като работеше в банка — и Болд знаеше, че щеше да си има сериозни неприятности, когато тя откриеше, че е работил извънредно, но без заплащане — в такъв случай по-добре да беше посветил това време на децата си или на поддръжка на къщата, или на нея самата, би била естествената й реакция. Подобно откритие можеше да предизвика гръмотевична буря.
— Не е толкова просто. Аз съм нещо като даден назаем на пожарното управление. И на практика работя двойно повече часове — с групата си от нашия отдел, и по ония палежи…