Бездна
Шрифт:
— И колко извадихте?
Найдълман леко се усмихна.
— Около деветдесет хиляди под формата на монети, порцеланови изделия и антики. Това бе урок, който никога не забравих. Ако си бях дал труда да направя предварително проучване, щях да погледна манифестите на холандските кораби, които Дампиер е нападал. В повечето случаи те са превозвали дървен материал, въглища и ром. — Той замислено подръпна от лулата. — Не всички пирати са били толкова умели, колкото Ред Нед Окъм.
— Сигурно сте били толкова разочаровани, колкото хирург, който се е надявал
Найдълман го погледна.
— Мисля, че би могло да се определи и така.
Продължиха плаването си навътре в морето в мълчание. Последните езици на мъглата изчезнаха и Хач ясно можеше да види очертанията на вътрешните острови — Хърмит и Рек, зелените им гърбове, гъсто обрасли със смърчове. Скоро щеше да се покаже и остров Рагид. Погледна към Найдълман, който се взираше напрегнато по посока на невидимия остров. Време беше.
— Доста дълго си бъбрихме празни приказки — рече тихо той. — Искам да узная за човека, който е проектирал Наводнената шахта.
Найдълман остана известно време безмълвен, но Хач го изчака.
— Съжалявам, докторе — рече Найдълман. — Трябваше да изясним този въпрос във вашия офис. Още не сте подписали споразумението. Цялото ни предприятие на стойност двайсет и два милиона зависи от информацията, която сме придобили.
Хач усети как го облива гневна вълна.
— Радвам се, че имате такова голямо доверие в мен.
— Можете да ни влезете в положението… — започна Найдълман.
— Разбира се. Вие се боите, че мога да ви отнема онова, което сте открили, да изкопая сам съкровището и да ви бия дузпата.
— Не е много изискано казано — усмихна се Найдълман, — но е вярно.
Последва кратко мълчание.
— Оценявам прямотата ви — рече Хач. — Е, какво ще кажете за подобен отговор?
Той завъртя щурвала и лодката рязко се накрени на десния си борд.
Найдълман се улови за перилата и го погледна озадачен.
След като направи поворот на 180 градуса, Хач насочи „Плейн Джейн“ обратно към пристанището и даде газ.
— Доктор Хач? — рече Найдълман.
— Работата е ясна — отвърна Хач. — Или ми обяснявате всичко за тази загадъчна ваша находка, за да ме убедите, че не сте поредните ненормалници, или нашето малко пътешествие завършва веднага.
— Може би ако подпишете нашето съглашение…
— За Бога! — извика Хач. — Освен че е капитан, ами е и скапан адвокат по морско право. Ако ще бъдем съдружници — възможност, която все повече намалява — ще трябва да се доверяваме един другиму. Аз ще стисна ръката ви и ще ви дам думата си, а това ще бъде достатъчно, инак ще изгубите всяка надежда да копаете на острова.
Найдълман никога не губеше самообладание и сега се усмихна.
— Едно ръкостискане. Колко старомодно.
Хач поддържаше устойчив курса на лодката, която се носеше напред и ореше предишната си килватерна следа. Постепенно се появи отново тъмната скала на Бърнт хед, а след нея — и покривите на града.
— Добре тогава — произнесе благо Найдълман. — Обърнете лодката, ако обичате. Подавам
Ръкуваха се. Хач изключи предния ход и остави известно време „Плейн Джейн“ на дрейф. След това даде отново газ и я насочи към морето, като постепенно увеличаваше отново скоростта към невидимите скали на остров Рагид.
Мина известно време, през което Найдълман се взираше на изток, пуфтеше с лулата си и изглеждаше изпаднал в дълбок размисъл. Хач хвърли поглед към капитана, питаше се дали това не бе някаква тактика на отлагане.
— Били сте в Англия, нали, доктор Хач? — рече най-сетне Найдълман.
Хач кимна.
— Хубава страна — продължи спокойно Найдълман, сякаш се отдаваше на приятни спомени. — Особено ми допада севера. Били ли сте в Хаундсбъри? Очарователно градче, което би било доста неизвестно, ако не беше изящната му катедрала. А посещавали ли сте Уайтстоун хил в Пенайнс? Фамилното имение на херцог Уесекс?
— А, онова прочутото, построено като манастир, нали? — попита Хач.
— Точно така. И двете са възхитителни примери на църковната архитектура от седемнайсети век.
— Възхитителни — повтори думата Хач с известна доза сарказъм. — И какво?
— И двете са проектирани от сър Уилям Макалън. Човекът, който е проектирал и Наводнената шахта.
— Проектирал?
— Да. Макалън е бил велик архитект, може би най-великият в Англия след сър Кристофър Рен. Ала далеч по-интересна личност. — Найдълман продължаваше да се взира на изток. — Освен тези сгради и работата си по моста в Олд Батърсий той е оставил след себе си монументален труд върху църковната архитектура. Светът е изгубил истински гений, когато той изчезнал в морето през 1696 година.
— Изчезнал в морето ли? Сюжетът се сгъстява.
Найдълман сви устни, а Хач се запита дали най-сетне не бе попаднал в мрежата.
— Да. Било е ужасна трагедия. Освен… — Той се обърна към Хач: — Освен, разбира се, ако не еизчезнал в морето. Миналата година открихме копие от трактата му. В полетата имаше нещо като петна и обезцветявания. Лабораторията ни успя да потвърди, че обезцветените места са били всъщност бележки, написани със симпатично мастило, които стават видими едва след изминаването на известно време. Химическият анализ показа, че мастилото е било органично съединение, получено от оцет и бял лук. По-нататъшният анализ датира тези „петна“ — както са били известни симпатичните мастила по онова време — около 1700-а година.
— Симпатично мастило? Чели сте твърде много книжки от серията „Харди бойс“…
— Симпатичните мастила са били много разпространени през седемнайсети и осемнайсети век — продължи спокойно Найдълман. — Джордж Вашингтон е използвал такова мастило при тайните си съобщения. Колонистите са го наричали „писмо с бяло мастило“.
Хач се опита да състави следващата си саркастична реплика, ала не бе в състояние да отговори нищо. Против волята си се усети, че донякъде вярва на историята на Найдълман. Бе прекалено невероятна, за да е лъжа.