Бездна

Чайлд Линкълн

— Старинна камера ли? Построена около острова? Но защо? — Още докато задаваше въпроса си, Хач се сети за отговора. — Боже мой! — въздъхна той.

Бонтер се усмихна.

— Пиратите са построили полукръгла язовирна стена по цялото протежение на южните рифове. Набивали са дървени пилони, които се извивали като дъга от брега към плитките води, а дъгата се е затваряла отново на брега. Досущ като ограда на затвор в морето. Намерих следи от смола и кълчища, които навярно са използвали, за да направят оградата водонепроницаема. След това са изпомпвали морската вода, дъното до брега се е откривало и тогава са копаели петте си наводнителни тунела. След като

са приключили, просто са разрушили водонепроницаемата камера и са пуснали водата свободно. И ето ти, капаните са били заложени!

— Да — добави Найдълман. — Почти очевидно е, ако се замисли човек. Как инак биха могли да построят подводни наводнителни тунели, без да използват акваланги? Макалън освен архитект е бил и инженер. Той е бил консултант при строителството на моста в Олд Батърсий, тъй че е знаел за строителните методи в плитки води. Няма съмнение, че е планирал всичко това до последната подробност.

— Водонепроницаема камера около целия бряг на острова? — рече Хач. — Вижда ми се огромна работа.

— Да, огромна е. Но не забравяй, че е разполагал с над хиляда ентусиазирани работници, които да я свършат. А са разполагали и с мощните трюмни помпи от корабите си. — Чу се ново изсвирване на сирена и Найдълман погледна часовника си. — След петнайсет минути ще взривим експлозивите и ще запечатаме тези пет наводнителни тунела. Мъглата се разсейва бързо и ще можем да наблюдаваме добре. Да влезем вътре.

Капитанът го въведе в Ортанк. Под прозорците, които обрамчваха стените на кулата, Хач забеляза подредени много уреди и хоризонтално монтирани монитори. Магнусен и геологът Ранкин бяха застанали по местата си в различни краища на кулата, а двамина техници прокарваха кабели и тестваха някои части. На една от стените група монитори показваха изображения по вътрешната телевизионна система от целия остров: командния център, отвора на Шахтата, интериора на самата Ортанк.

Най-забележителната особеност на кулата бе масивната стъклена плоча, която заемаше средата на пода. Хач пристъпи напред и надникна надолу в пастта на Наводнената шахта.

— Виж сега — рече Найдълман и щракна ключа на съседен пулт.

Блесна мощна живачно-дъгова лампа, чийто лъч прониза тъмнината. Долу Шахтата бе залята с вода. На повърхността плаваха водорасли; скариди, привлечени от светлината, трепваха и играеха току под повърхността. На по-малко от метър под тъмната вода различи останките от стари дървени греди, обрасли с ракушки, назъбените им краища потъваха в дълбините. Дебелият, с метални пръстени шланг, се проточваше по сушата и надолу в Шахтата, а освен него имаше още дузина по-тънки въжета и кабели.

— Гърлото на звяра — рече Найдълман с мрачно задоволство. Той прокара длан по пултовете, подредени под прозорците. — Екипирали сме кулата с най-съвременна дистанционно управлявана техника, включително и с насочен надолу радар в L– и Х–обхватите. Всичко това е свързано с компютъра в базовия лагер.

Той отново погледна часовника си.

— Доктор Магнусен, свързочната станция в ред ли е?

— Да, капитане — отвърна инженерката и прокара пръсти през късата си коса. — Всичките шест буй-маркери предават ясно, готови са за заповедта за взривяване.

— Уопнър в „Остров–1“ ли се намира?

— Обадих му се преди около пет минути. Би трябвало да пристигне скоро, ако вече не е там.

Найдълман пристъпи към един от пултовете за управление и включи радиостанцията.

— „Наяд“ и „Грампъс“, тук е Ортанк. Добре ли ме чувате?

От катерите отговориха утвърдително.

— Заемете

местата си. Ще взривим зарядите след десет минути.

Хач отиде до един от прозорците. Мъглата се бе превърнала в лека омара и той видя как двата катера се отделиха от пирса и заеха позиция в морето. От вътрешната страна на рифа, по южния бряг на острова, различи петте електронни буя, които маркираха изходите на тунелите. Знаеше вече, че всеки от наводнителните тунели бе миниран с по няколко килограма пластичен взрив „семтекс“. Антенките на буйовете присветваха на светлината, готови да приемат командата за взривяване.

— „Остров–1“, отговорете — произнесе по радиото Найдълман.

— Уопнър слуша.

— Мониторинговите системи включени ли са он-лайн?

— Да, всичко е по мед и масло — тонът на Уопнър прозвуча така, сякаш бе обезсърчен.

— Добре. Информирайте ме, ако има някакви промени.

— Капитане, аз защо съм тук — оплака се гласът. — Кулата е изцяло свързана в мрежа и вие ще управлявате помпите ръчно. Всичко, което е необходимо да се направи, можете да го направите там. Аз би трябвало да работя по онзи проклет шифър.

— Не искам повече изненади — отвърна Найдълман. — Ще взривим зарядите, ще запечатаме тунелите, след това ще изпомпим водата от Шахтата. И за нула време ще можеш да се заемеш пак с онзи дневник.

Долу се разтичаха хора и Хач видя как Стрийтър нарежда на един екип да заеме местата си около шланга на помпата. Бонтер се върна от площадката навън с развята коса.

— Колко време остава до фойерверките? — попита тя.

— Пет минути — отвърна Найдълман.

— Колко вълнуващо! Обичам големите експлозии.

Тя погледна към Хач и му намигна.

— Доктор Магнусен — рече Найдълман. — Последна проверка, моля.

— Разбира се, капитане. — След кратко мълчание тя отговори. — Всичко свети в зелено. Помпите са подготвени и работят на празен ход.

Ранкин повика Хач с ръка и му показа един екран.

— Виж това.

На екрана се виждаше напречен разрез на Шахтата, маркиран през три метра до трийсет и три метра. Върхът на синята колона в разреза бе равен с повърхността на водата.

— Успяхме да спуснем в Шахтата миниатюрен дълбокомер — рече развълнуван той. — Преди това Стрийтър изпрати водолазен екип, но не можаха да се спуснат на повече от десетина метра дълбочина, заради отломките, които задръстват шахтата. Нямаш представа колко боклук се е насъбрал там долу. — Той кимна към екрана. — А с това ще можем да наблюдаваме оттук как спада нивото на водата.

— Внимание на всички постове — рече Найдълман. — Ще взривяваме в серия.

На наблюдателната кула се възцари мълчание.

— Зареждам от едно към пет — каза тихо Магнусен и късите й пръсти пробягаха по пулта.

— Десет секунди — прошепна Найдълман.

Напрежението се сгъсти.

— Взриви първи.

Хач погледна към морето. В един дълъг като вечност миг всичко изглеждаше неподвижно. Сетне огромен гейзер разкъса повърхността на океана, изстрелян от дълбините му от оранжева светлина. Секунда по-късно от ударната вълна прозорците на наблюдателната площадка потрепериха. Звукът се понесе над водата и трийсет секунди по-късно леко бучене се върна като ехо от сушата. Гейзерът се издигна като на забавен каданс, последван от облак разтрошени камъни, тиня и водорасли. Когато започна да пада обратно като мръсна струя, към океана се понесоха стръмни вълни и се сблъскаха с мъртвака. По-близкият от двата катера — „Наяд“ — заподскача лудо върху неочакваното вълнение.