Блондинка от Маями

Ливайн Пол

— Стори ли ви се, че мистър Бърнхард чака някого? — попита Соколов.

— Протестирам! — скочих аз. — Мистър Бърнхард може да е чакал новините по телевизията. Може да е закъснявал за среща. Може да е проверявал кога да си пие лекарството за сърце.

— Мистър Ласитър! — съдията ме стрелна с поглед, от който едва не ми останаха синини. Криси ми подаде бележка, че баща й никога не е взимал лекарства за сърцето, но и без нея знаех това. — Моля, въздържайте се от многословни протести. „Възразявам, подвеждане“ щеше да е напълно достатъчно. Или пък „Възразявам,

подтикване към догадки“.

— Точно така — съгласих се аз.

— Приема се.

Много бях доволен от адвокатската си хитрина да посея съмнение, че старият Хари е имал проблеми със сърцето. Толкова доволен, че едва след като седнах ми хрумна още нещо.

— Ваша чест, оттеглям възражението.

— Какво?

— Мистър Фиоре работи от години като барман, следователно разполага с необходимия опит, за да определи кога един клиент чака някого.

Соколов ме изгледа с нескрито смайване. Съдията само поклати глава.

— Мистър Фиоре, можете да отговорите на въпроса.

— Да, мисля, че чакаше. Нали разбирате, все питаше за часа и се озърташе към вратата.

— И дойде ли момент, когато някой влезе и се насочи към мистър Бърнхард? — попита Соколов, без да ми благодари за съдействието.

— И още как — отвърна Фиоре, гледайки моята клиентка.

— Кой беше това?

— Висока млада дама в черна рокля. Ето я там.

Фиоре кимна към Криси, а Соколов я посочи с костелив показалец.

— Моля да се отбележи в протокола, че свидетелят разпозна обвиняемата. А сега, ако обичате, опишете какво се случи.

Историята на Фиоре отне около три минути. Той разчиствал празни чаши от бара и изобщо не забелязал, кога дамата е извадила пистолет, защото клиентите я закривали отчасти. Но чул първия изстрел, вдигнал глава и я видял да се цели в Бърнхард, чул втора и третия изстрел, после раненият изпъшкал и се отпуснал върху бара. Не, Бърнхард изобщо не е падал от табуретката. Само се облягал назад като прикован и по ризата му се стичала кръв.

Когато дойде моят ред, нямах кой знае какви възможности със свидетеля. О, бях си подготвил домашното. Бях пратил вярната секретарка Синди да посети Саут Бийч с най-тясната си тениска, върху която пише: БИХ ТЕ ЧУКАЛА ДО ОГЛУПЯВАНЕ, НО ДРУГА МЕ Е ИЗПРЕВАРИЛА. Синди узна, че Фиоре бил изгонен от „Делано“, защото пиел по време на работа. Можех да го попитам дали през онази вечер не е прекалил с уискито. Можех питам колко жени с черни рокли е имало в „Параноя“. Можеха питам дали е видял проблясъците на изстрели и ако не, да намекна, че някой друг е застрелял Бърнхард. Естествено, проблемът опираше дотам, че именно Криси го бе застреляла и така твърдяха както стотици свидетели, така и криминалистите.

— Нямам въпроси — казах любезно аз, сякаш нищо не бе в състояние да ме стресне.

Свидетелите идваха, разказваха си историите и тихо излизаха. Независимият моден агент Жак Бриер седял до маса на пет-шест метра от бара. Тази вечер той бил в компанията на десетина души — фотомодели, фотографи

и кандидати за тези професии. Чул първия изстрел и се обърнал навреме, за да види как Криси стреля още два пъти. Един от неговите приятели, известният италиански фотограф Анастасио, бе забелязал Криси да влиза и после да тръгва към бара. Соколов използва показанията на Анастасио, за да докаже поне косвено, че Криси е знаела какво върши, действала е по план и е вървяла право към замислената цел.

Анастасио призна, че не видял Криси да вади пистолета. Възхищавал се на обувките „Шарл Журдан“ и не забелязал нищо нередно чак до втория изстрел, тъй като сметнал първия за гърмеж от шампанско.

През свидетелското място минаха още неколцина веселяци от Саут Бийч. Вечер, с екстравагантните си облекла, те са впечатляващи фигури. Днес, под луминесцентното осветление, изглеждаха бледи и не на място. Обзалагам се, че ако през въпросната вечер им бяха взели кръвна проба, нямаше да допуснат нито един до управление на строителна техника. Ейб бе отсял най-сериозните консуматори на екстази, кокаин и хероин, които сигурно щяха да ни разправят, че се видели трупа танцуващи хипопотами. В крайна сметка едва смогна да доведе пет-шест души, способни да сложат едната ръка върху Библията, да вдигнат другата и да измънкат: „Заклевам се.“

Старият ми противник мажеше с едрата четка и аз се опитах да протестирам за прекаляване с показанията, но съдията Стангър отхвърли протеста. Ейб беше достатъчно хитър, за да вади от всеки свидетел по някоя нова подробност. Не, жената не изглеждала истерична. Спокойна била. Просто гръмнала онзи човек — пат-пат-пат.

Моите въпроси си оставаха все тъй кратки. Гримьорката Мишел Шиф бе споменала за изящния грим на Криси и удивително кроткото й поведение.

— Преди малко вие споменахте, че лицето на Кристина Бърнхард било безизразно в момента, когато се предполага, че е застреляла мистър Бърнхард — казах аз.

— Да, така е.

— Питам се дали не можете да бъдете малко по-конкретна.

— Не ви разбирам.

— Е, всеки от нас винаги има някакво изражение, нали?

Соколов скочи от стола.

— Възразявам, спорно твърдение.

Протестът бе точно толкова нелеп, колкото и самият въпрос. Вероятно Ейб просто искаше да се разтъпче.

— Отхвърля се — каза Стангър. — Отговорете на въпроса, ако можете.

— Мисля, че не разбирам.

— Нека опитаме по друг начин — казах аз. — Изглеждаше ли мис Бърнхард възбудена?

— Не.

— Стори ли ви се развълнувана?

— Не.

— А гневна?

— Не.

Един от триковете на адвоката е да елиминираш всяка подробност, която може да навреди, за да създадеш впечатлението, че каквото остане, говори в твоя полза. Понякога става доста бавно.

— Изглеждаше ли съсредоточена?

— Протестирам! — подвикна Соколов. — Подвеждане към догадки.

— Отхвърля се — каза съдията. — Свидетелката може да изложи наблюденията си.

Аз изгледах Соколов кръвнишки. Мъчеше се да наруши отсечения ритъм на разпита.