Блондинка от Маями
Шрифт:
— Гай няма нищо общо. Нито пък Лари.
Стиснах ръцете й още по-здраво.
— Джейк, боли ме.
— Никога не съм удрял жена. Ненавиждам страхливите кретени, които си го позволяват. Но ако беше мъж, в момента щях да пробия с теб тази стена и да те ритам до края на улицата.
— Джейк, ти си полудял!
Пуснах я и тя се отдръпна.
— Мислеше се за много умна — казах аз. — Е, твоят приятел Шийн те е записвал, без да подозираш. Има доказателство, че си подготвяла убийството. Никакво умопомрачение, никакви
Тя примига, но не заплака.
— И още една малка изненада. Двама образи на име Фавиола и Кент пристигат в Маями на безплатна ваканция.
— На Лучано не му трябват пари — тихо каза Криси. — Мартин би сторил всичко за долар.
Изгледах я въпросително и тя побърза да отговори.
— Лучано Фавиола е италиански плейбой. Опита се да ме изнасили на един купон, докато бях надрусана. — Тя тръсна глава и мрачно добави. — Жалко, че не го убих.
— Идеално поведение за пред съда — казах подигравателно аз. — Да разкриеш своята нежна, състрадателна същност. Сигурен съм, че заседателите ще проявят голямо разбиране към една разглезена принцеса, която смърка кокаин, носи пистолет и при всеки удобен случай се прави на изнасилена.
— За такава ли ме мислиш?
— Няма значение за каква те мисля.
— За мен има — каза тя и очите й овлажняха. Пристъпи до прозореца и се загледа към Оушън Драйв. — Мартин Кент беше плейбой с празни джобове. Открадна пари от мен. Просто още един пример колко зле подбирам мъжете.
Говореше за Кент, но дали не мислеше за мен?
— Наистина ли могат да дадат показания? — попита тя.
— Зависи от съдията. Повече ме тревожи касетата. Тя е безспорно доказателство и ще ни съсипе.
Тя помълча. После прошепна:
— Ако ти кажа истината, пак ли ще искаш да ми помогнеш?
Не отговорих. Не можех. Не знаех.
— Баща ми ме изнасили, Джейк. Трябва да ми повярваш.
Седяхме до масата в кухнята. Криси посегна за цигара и запали.
— Бях блокирала преживяното и не можех да си го спомня. Винаги съм изпитвала някаква неясна тревога спрямо баща си. Знаех, че е направил нещо, но не знаех какво. Лари Шийн освободи спомените ми чрез хипноза. Всичко е вярно. Само за едно излъгах… или по-точно премълчах… че възнамерявах да го убия. Бях се подготвила и казах на Лари.
— А той го е записал — добавих аз. — И сега съдбата ти е в ръцете му. Ако ми беше казала по-рано, може би щях да направя нещо.
Тя въздъхна и към тавана полетя струйка цигарен дим.
— Какво можеше да направиш?
— Не знам. Нещо.
Криси наля за двама ни по още една чаша кафе. Зад кухненския прозорец слънцето примигваше през тънките облаци на хоризонта над океана.
— Исках да убия баща си. Исках да се пречистя, но не искам да отида в затвора. Бях чела
По дяволите, Джейк, наистина страдах от него. Просто успях разумно да реша как да постъпя.
— Разумно ли?
— Да. Каква е разликата между това една жена да застреля гадния си съпруг, докато я бие, или след като е седнала да пообмисли нещата? Има само една разлика. Първо помислих малко, след това го направих.
— Точно това — казах аз — е разликата между предумишлено и непредумишлено убийство.
— Значи трябва да променят закона.
— Чудесно, пиши на конгресмена си. — Кафето прогаряше дупка в стомаха ми и от това се вкиснах още повече. — Шийн насърчаваше ли те за този разумен план да убиеш баща си?
— Не с думи. Каза нещо в смисъл, че смъртта на баща ми може да се окаже благотворна, но го формулира съвсем мъгляво. Нито веднъж не употреби думата убивам или убийство.
— Ами Гай? Той знаеше ли?
— Във всеки случай аз не съм му казвала.
— Но Шийн му е казал! Не разбираш ли? Те са искали да убият баща ти. Скалъпиха ти фалшива защита, после я унищожиха преди процеса. Искат да бъдеш осъдена.
— Защо?
— За пари! Гай заграбва цялото наследство, а ти оставаш до живот в затвора.
Тя не се стресна и не заплака.
— Не ми изглежда логично. Гай и без това си е богат.
— На някои хора никога не им стига. А има и други причини. Той така и не е преглътнал факта, че ти си била галеното дете. Вероятно е ненавиждал баща ти за това.
— Не. Първите няколко години бяха много трудни за Гай — държаха се с него като с ратай — но татко се реваншира. Въведе Гай в бизнеса, постепенни му отстъпи юздите. Не може да е това.
— Тогава какво, Криси? Ако не са парите, ако не е омраза, какъв мотив има?
— Не знам.
Вече губех търпение.
— Трябва да знаеш!
Тя гневно захвърли цигарата в чашката от кафе.
— Ти не ми вярваш. Никога не си ми вярвал. Затова ме измами да приема проверка с детектора на лъжата.
— Това все пак не е като да те измамя да извършиш предумишлено убийство. — Видях яростния и поглед и добавих: — Ако наистина са те измамили.
— Мръсник! Как можеш да ме защитаваш, щом не ми вярваш?
— Правя го всеки ден. Такава ми е работата.
— Не искам да бъде така — каза тя по-скоро тъжно, отколкото гневно.
— Чудесно. Ще поискам от съдията разрешение да се оттегля. Ако той се съгласи, ще получиш отсрочка. Може би някой друг адвокат ще измисли как…
— Не! Искам теб. Вярвам ти, макар че не е взаимно.
— Не знам как да водя делото. Не знам как да победя.
— Не променяй нищо. Пусни касетите. Ще кажа на заседателите, че съм го планирала и пак бих постъпила по същия начин. Нека Шийн каже, че съм се готвила да убия татко. Да кажем истината.