Блондинка от Маями

Ливайн Пол

Благодарение на Синди разполагах с боеприпаси и наставаше време да мятам гранати във вражеския окоп.

— Доктор Шийн, не е ли истина, че по пътя към болницата спряхте в аптеката на плажния търговски център?

Устата му бе плътно затворена, а мускулите на челюстите шаваха конвулсивно. Този път не се озърна към адвоката. Гледаше мен.

Питаше се. Какво знаех?

— Не си спомням.

Залагаше всичко на карта.

— Аптеката се намира на Артър Годфри Роуд. Работи денонощно.

Опресних ли ви паметта?

— Не съвсем.

Синди бе отскочила да погледне намясто и сега исках да създам впечатление, че познавам аптеката като джоба си.

— Малко гише в стената с бронирано стъкло. Отпред висят слънчеви очила, до касата има рафт с бонбони против кашлица, а зад нея седи аптекарят.

Не питах нищо и той не отговори. Чакаше. Нека си чака. Нека се поти, нека трепери. Какво знае проклетият адвокат? Всичко знае, Шийн, и мога да го докажа.

— В стъклото има вградена подвижна поставка — продължих аз. — През нея се подават рецептите. От вътрешната страна има печат с автоматичен часовник, тъй че всяка рецепта се подпечатва, нали така?

— Не знам.

По шията му избиха червени петна и бях готов да се обзаложа, че сърцето му подскача. Ако го свържехме с кардиограф, писецът щеше да изрисува Хималаите.

Бавно и многозначително се върнах към масата на защитата, почнах да ровя из папките, сякаш дирех нещо изгубено. Усещах погледа му с гърба си. Нека се изпоти още малко.

— А, ето я, докторе. Може би това ще освежи паметта ви.

Понякога блъфирам, а понякога наистина имам каре аса.

— Ваша чест, мога ли да се приближа до свидетеля?

Съдията махна с ръка. По пътя пуснах копие върху масата пред Соколов, после подадох на Шийн малката правоъгълна бланка. Той я грабна.

— Можете ли да разпознаете това? — попитах аз.

Той кимна.

— Отговорете на глас, ако обичате.

— Доколкото виждам, това е бланка за рецепта от аптеката на плажния търговски център.

— А на нея стои вашият подпис, нали?

Той се вгледа, сякаш опитваше да разгадае тайния код на нацистите. Мълчеше. Чудеше се дали може да отрече. Надяваше се на чудо.

— Може би ще си спомните аптекаря, както той помни вас? — подканих го аз.

Вече блъфирах. Аптекарят беше на пътешествие до Барбадос, а не отвън в коридора. Не бях успял да го открия.

— Моят подпис е — призна най-сетне той.

— KCl — казах аз. — Какво означава това?

Гласът му бе спаднал до шепот.

— Калиев хлорид.

— За какво се използва?

— За много неща. Например за производство на изкуствени торове.

— Но онази вечер не се занимавахте с градинарство, нали, докторе?

— Това е безвредно съединение — глухо избъбри той. — Калий и хлор. И двете вещества се съдържат в човешкия

организъм.

— Така ли? И ако някой бъде инжектиран с калиев хлорид, токсиколозите вероятно няма да открият това?

— Не мога да преценя.

— За какво друго се използва калиевият хлорид, докторе, освен за изкуствени торове?

— Използва се при сърдечни операции.

— И какъв е неговият ефект?

Той стрелна поглед към Джонас Блекуел, после отново към мен.

— Не съм специалист. Искам да кажа, не съм хирург.

— О, не бъдете толкова скромен. Лекарството се инжектира в сърцето, за да спре дейността му по време на сърдечна операция, нали така?

— Не съм сигурен.

— Готвехте ли се да извършите сърдечна операция през онази вечер?

— Не, разбира се.

— Но все пак написахте рецепта за сто милиграма калиев хлорид и ги получихте в единайсет и двайсет и седем по пътя към болницата, нали?

Той не отговори.

— Докторе!

— Да.

— Благодаря — казах аз.

Върнах се към масата и го оставих да стиска рецептата. Изглеждаше готов да я глътне.

— Доктор Шийн, ако си спомняте, онзи ден ви попитах дали упреквате Хари за смъртта на Емили Бърнхард.

— Спомням си.

— А помните ли какво отговорихте?

— Не точно дума по дума.

— Е, на мен ми се стори малко странно, затова нека да го обсъдим. Заседателите се приведоха напред. Държах ги в ръцете си. Държах и Шийн. Държах целия проклет свят точно както си исках. Синди ми подаде съдебния протокол, осигурен неофициално от услужливата стенографка срещу скромна сума, горе-долу колкото брутния национален продукт на малка карибска държава.

— Зададох ви следния въпрос: „И затова упреквате Хари за смъртта на Емили Бърнхард?“ А вие отговорихте: „Да. Не с пистолет или спринцовка, а като я лиши от достойнство, като я държеше затворничка в собствения й дом“ и тъй нататък, и тъй нататък. Кажете, какво означава това „Не с пистолет или спринцовка“?

— Просто израз. Означава, че не е било с оръжие.

— В такъв случай не би ли било по-точно „пистолет или нож“. Какво общо има спринцовката?

— Нож, спринцовка… Все едно.

— Но вие си мислехте за спринцовка. Та почнах да се чудя докторе, какво ли би рекъл Фройд? Защо си мислехте за спринцовка? Какви спомени се спотайваха във вашето подсъзнание?

— Нямам представа.

— Ако се върнем към вечерта на шестнайсети юни в аптеката на плажния търговски център, ще открием, че вие закупихте и спринцовка, нали така? Ако желаете, ще ви представя касов бон.

Стори ми се, че виждам как върху бръснатото му теме пулсира вена, но може би си въобразявах. Той изпъна шия, размърда я и отговори: