Блондинка от Маями

Ливайн Пол

— Да, понякога инжектирам на пациентите си успокоителни, а от предишните дни знаете, че инжектирам и натриев амитал по време на хипноза. Бяха ми свършили спринцовките и затова…

Той не довърши.

— Значи на път към Хари Бърнхард, който беше прострелян, опериран и лежеше в интензивното отделение, вие спряхте да напазарувате — това ли е нашето обяснение, докторе?

— Ами… да.

— Но вие не инжектирате калиев хлорид на своите пациенти, нали, докторе?

— Не, разбира се.

— Какво

би станало, ако инжектирате калиев хлорид на човек, който не е в операционната и не е поставен на изкуствено кръвообращение?

— Това ще предизвика късо съединение в сърдечните импулси.

— Тоест ще настъпи нарушение на сърдечния ритъм, нали, докторе?

— Да, струва ми се.

— И сърцето ще изпадне във вентрикуларна фибрилация, после ще спре, създавайки впечатлението, че човекът е починал от сърдечен удар.

— Не съм го направил!

— Не казах, че сте то направил.

— Прегледах доклада от аутопсията — каза Шийн, макар че никой не го питаше. Добре. Нека сам си надене примката. — В него нямаше никакви признаци за подобно нещо.

— Да, дори не се споменава за неизяснени следи от убождане по тялото, нали така?

— Точно така.

— Но ако калиевият хлорид бе инжектиран във венозната система, по тялото на Хари Бърнхард нямаше да останат следи от спринцовка, нали?

— Да, вероятно.

— Така ли го направихте, доктор Шийн? Инжектирахте ли калиевия хлорид направо в системата?

— Какво говорите? Не!

— Докторе, когато човекът, когото мразехте…

Мотив.

— … лежеше по гръб, замаян и упоен…

Възможност.

— … вие извадихте спринцовката и инжектирахте във венозната му система убийствена доза калиев хлорид, прав ли съм?

Средство.

— Не!

Той се озърна за помощ към съдията, но не срещна съчувствие.

— Когато калиевият хлорид достигна ръката му, той започна да се мята. Макар и все още упоен, усещаше изгарянето на калиевия хлорид, нали?

— Не! Не знам…

— Докторе, ще се изненадате ли, ако ви кажа, че пробите на очна течност, взети от Хари Бърнхард, разкриват повишено съдържание на калий?

— Съвсем не — каза той малко по-спокойно, облизвайки капка пот от горната си устна. Приветстваше този въпрос, защото разполагаше с отговор. — След смъртта съдържанието на калий се повишава. Това не е признак за хиперкалемия.

— До каква степен се повишава?

— Не знам точно, но със сигурност два пъти и дори повече, да речем от пет милиеквивалента на литър до десет или петнайсет.

— В такъв случай какво можем да си помислим, ако изследването покаже двеста милиеквивалента на литър, докторе?

Добрият стар Чарли Ригс…

— Не съм сигурен. Но вие не можете да докажете…

Той

не довърши.

— А ако сега в залата влезе кардиолог с изключителен опит в смущенията на сърдечната дейност, който е изследвал кардиограмата на Хари Бърнхард и е установил несъмнени признаци за калиево отравяне? Какво ще кажете, докторе?

Вратичката на преградата изскърца и Джонас Блекуел се втурна към съдията.

— Ваша чест, моля за кратка почивка.

— Отхвърля се! — изрева съдията — Марш на място! Адвокатът застина, огледа се и седна до Синди. Съдията Стангър се завъртя към свидетеля.

— Доктор Шийн, беше ви зададен въпрос. Ако желаете, секретарката може да го повтори.

— Аз направих уж-ж… — измънка Шийн.

— Какво казахте, докторе? — попита съдията.

— Аз направих ужасна грешка — повтори той едва чуто. — Повярвах на Гай. Ако знаех, никога нямаше да го сторя. Кълна се…

Джонас Блекуел скочи на крака.

— Ваша чест, моят клиент се позовава на правата си според Петата поправка. Моля за прекратяване на разпита.

— Сядайте долу! — кресна съдията. После се приведе към свидетеля. — Докторе, вашият адвокат предлага да използвате правото си на отказ от показания. Желаете ли…

— Не! — Шийн уморено махна с ръка и жестът ми напомни за Ричард Никсън в деня, когато подаде оставка. — Хари Бърнхард беше лош човек. Може да не е изнасилил Кристина, но онова, което стори с Емили, се равняваше на престъпление. Той знаеше, че се обичаме. Можеше да я пусне, но бе тъй жесток, тъй безчовечен. А Емили бе тъй красива и крехка. Тя загуби волята да живее. По вина на Хари умря, не по моя.

Това ме озадачи.

— Никой не казва, че вината е ваша.

— Той я уби — каза Шийн, — макар и не с пистолет или спринцовка.

Ето, пак. Какво казваше? Не бяхме дошли тук да говорим за Емили. А може би…

— Как умря Емили? — попитах аз.

Соколов стана, отвори уста да възрази и пак си седна.

— Умолявах я да го напусне — избъбри Шийн. Не отговаряше на въпроса ми, но защо да го прекъсвам? — Казвах й как ще се грижа за нея, как ще я закрилям, но тя не можеше да го стори. Не беше толкова силна. Той попари живота в нея. Тя ме умоляваше да го направя…

Лорънс Шийн зарея взор в пространството. Аз и Соколов се спогледахме. Той сви рамене, сякаш да каже, че топката си е моя. Зад масата на защитата Криси плачеше тихичко.

— Какво да направите? — попитах аз.

— Да сложа край. Имахме уговорка. Аз да я отровя, докато е упоена. После да се самоубия.

Боже мой!

Из залата бликнаха смаяни гласове.

Съдията Стангър вдигна чукчето, но не удари. Гласовете заглъхнаха като по чудо, никой не искаше да пропусне и дума.